Определение № 531 от 04.06.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 531 гр. София, 04.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Митева

Членове:

Татяна Грозданова

Петър Гунчев като разгледа докладваното от Мария Митева Въззивно частно наказателно дело № 20261000600715 по описа за 2026 година

С определение от 12.05.2026 г. по НОХД № 2460/2026 г. Софийският градски съд, Наказателно отделение, 2 състав е оставил без уважение искането на адв. И. К., защитник на подс. М. А. М. за прекратяване съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения. Със същото определение СГС е потвърдил мярката за неотклонение „задържане под стража”, взета по отношение на подс. М. А. М..

За проверка на така постановения съдебен акт е постъпила частна жалба от подс. М.

А. М., чрез защитника – адв. И. К.. Развиват се доводи, че атакуваното определение е неправилно и необосновано в частта, в която е оставено без уважение искането на защитата за прекратяване съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения. Сочи се, че в обвинителния акт е допуснато съществено и отстранимо процесуално нарушение, тъй като е неясно в какво точно е обвинен подсъдимият, а това му пречи да организира адекватно защитата си. Изтъква се, че на подс. М. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” НК с твърдение за извършено престъпление при условията на опасен рецидив, като в подкрепа на това са посочени две осъждания на подс. М. в Кралство Испания. Излагат се съображения, че по делото липсват доказателства, които фактически да обосновават наличието на опасен рецидив. Изтъква се също, че подсъдимият е заявил желание за провеждане на наказателното производство по диференцирана процедура, а прилагането на квалифициран състав съществено променя размера на наказанието, режима на изтърпяването му и прилагането на определени институти.

1

В заключение се прави искане атакуваното определение да бъде отменено и съдебното производство да бъде прекратено, а делото да бъде върнато на прокурора за отстраняване на допуснато съществено и отстранимо процесуално нарушение.

В частната жалба се правят и оплаквания във връзка с мярката за неотклонение „задържане под стража”, като се развиват доводи, че са налице основания за нейното изменение. Изтъква се, че мярката за неотклонение „задържане под стража” се изпълнява повече от осем месеца и, че този срок значително е снижил интензитета на опасността от извършване на престъпление, както и че подсъдимият има адресна регистрация. Излагат се и съображения във връзка със семейното положение на подс. М., чието семейство е финансово затруднено, а от друга страна има и две малолетни деца, за които следва да полага грижи.

В заключение се отправя искане частната жалба да бъде уважена и на подс. М. М. да бъде определена по-лека мярка за неотклонение.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като се запозна с материалите по делото и обсъди изложените в частната жалба доводи, намира за установено следното.

Частната жалба е неоснователна.

С определение от 12.05.2026 г. по НОХД № 2460/2026 г. Софийският градски съд, Наказателно отделение, 2 състав е оставил без уважение искането на адв. И. К., защитник на подс. М. А. М. за прекратяване съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения. Със същото определение СГС е потвърдил мярката за неотклонение „задържане под стража”, взета по отношение на подс. М. А. М..

Като се е запознал с материалите по делото и е взел предвид становището на страните първостепенният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК за прекратяване на съдебното производство по делото.

Във връзка с възраженията на защитата за непълнота и неяснота на обвинението, което пречи на подсъдимия да разбере в какво е обвинен и адекватно да организира защита си, първостепенният съд е приел, че изцяло в компетентносста на представителя на държавното обвинение е да посочи приложимата според него правна квалификация, съотносима към твърдяното деяние, изхождайки от доказателствата събрани в рамките на досъдебната фаза на процеса. Дали квалификацията дадена от прокурора е съответна, е въпрос, който е по съществото на делото и който не може да бъде решаван в рамките на разпоредителното заседание, доколкото съдът е лимитиран във възможността да обсъжда доказателствата събрани в рамките на досъдебната фаза на процеса и да формира правни изводи относно коректността на дадената правна квалификация. Въззивната инстанция напълно споделя доводите на първостепенния съд.

Софийският градски съд правилно е отбелязал, че съществено процесуално нарушение би било допуснато в хипотезата, когато фактическите обстоятелства изложени в обвинителния акт, съотнесени към дадената от прокурора правна квалификация съдържат противоречие или внасят неяснота в повдигнатото обвинение, като съпоставяйки фактическите рамки на обвинителния акт спрямо дадената от прокурора правна квалификация. Такова несъответствие или неяснота в повдигнатото обвинение, за което подсъдимият е предаден на съд, не се констатира.

Атакуваното първоинстанционно определение е изцяло в синхрон с изискванията на Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС. При изготвяне на обвинителния акт 2 изобщо не са допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с изложената фактология и изводи на прокурора, свързани с наличието на опасен рецидив. Липсва неяснота или непълнота на обвинението, които да водят и до ограничаване на правото на защита на подсъдимия. Това е така, защото прокурорът е описал факти, свързани с предходната престъпна деятелност на подсъдимия, които не са без значение. При така възприетите от прокурора факти той е направил извод, че престъплението е извършено при условията на опасен рецидив. Това твърдение на прокурора не е произволна хипотеза, а е свързано с цялостното описание на престъпното деяние. От друга страна при достатъчни фактически обстоятелства, както е в конкретния случай, установяването на това дали престъплението е извършено в условията на опасен рецидив е въпрос по същество и ако това квалифициращо обстоятелство не се докаже по несъмнен начин, няма никаква пречка подс.

М. да бъде оправдан по това обвинение и осъден по по-леко наказуем състав или пък изобщо да бъде оправдан.

Така, в конкретния случай прокуратурата е положила усилия и е изложила всички обстоятелства, които са от значение за предмета на доказване. Описаната в обвинителния акт фактология е ясна, точна и конкретна, така че подсъдимият да е в състояние в пълнота да разбере обвинението и да се защитава адекватно.

Въззивният съд не констатира непълнота и/или неяснота във фактическата рамка на обвинението.

В заключение може да се обобщи, че фактическите и юридическите предели на обвинението, са ясно и разбираемо описани и това е постигнато чрез съответствието между фактите и възприетата правна квалификация от прокурора. Обвинителният акт отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2-3 НПК и е в синхрон с постановките залегнали в ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, поради което и подс М. може да организира своята защита в пълнота, в хода на съдебната фаза на наказателния процес, която е централна.

С оглед на изложеното атакуваното определение на СГС, следва да бъде потвърдено в частта, с която е оставено без уважение искането на защитата за прекратяване на съдебното производство по делото и връщане на делото на прокурора поради допуснати отстраними съществени процесуални нарушения.

Определението на първостепенния съд в частта, с която е оставено без уважение искането на защитата на подс. М. М. за изменение на мярката за неотклонение „задържане под стража” в по-лека е правилно и законосъобразно.

Като се е запознал с материалите по делото и е взел предвид становището на страните първостепенният съд с основание е приел, че по отношение на подс. М. не е отпаднала опасността от извършване на престъпление предвид на обремененото му съдебно минало, което пък очертава подсъдимия като лице със завишена степен на обществена опасност. Налице е и опасност от укриване, тъй като въпреки адресната регистрация на подсъдимия, при него не са установява трайна уседналост на адреса и трайна териториална обвързаност, тъй като пребивава на различни места на територията на страната, а и извън нея. Следва да се отчете и обстоятелството, че по отношение на подс. М. е повдигнато обвинение, с твърдения за извършено от него тежко умишлено престъпление, за което се предвижда наказание "лишаване от свобода" повече от 5 /пет/ години. Очевидно е, че наложените на подсъдимия наказания до момента, не са изиграли своето поправително и възпитателно въздействие. Поради това първостепенният съд с основание е заключил, че при изменение на мярката за неотклонение е налице както реален риск от повтаряемост на престъпната дейност, така и реален риск от укриване. Що се отнася до семейното положение на подс. М. и факта, че има две малолетни деца, следва да се отбележи, че тези обстоятелства не са го възприели от извършването на престъпления и не са го мотивирали към законосъобразно поведение.

По отношение на срока на задържането, то той е в рамките на законоустановения и не е неразумен, тъй като разследването по делото е протичало регулярно и без неоправдано забавяне.

Поради изложеното първостепенният съд правилно е заключил, че и понастоящем най-адекватна мярка за неотклонение, която би способствала за постигане на целите на мерките за неотклонение по ч. 57 НПК е „задържане под стража”.

3

С оглед на всичко изложено по-горе Софийският апелативен съд намира за неоснователни, залегналите в частната жалба доводи.

Водим от изложеното и на основание чл. 345, ал. 1 вр. чл. 249 НПК, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НО, 8 състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 12.05.2026 г. по НОХД № 2460/2026 г. на Софийския градски съд, Наказателно отделение, 2 състав, с което е оставено без уважение искането на адв. И. К., защитник на подс. М. А. М. за прекратяване съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения.

ПОТВЪРЖДАВА определение от 12.05.2026 г. по НОХД № 2460/2026 г. на Софийския градски съд, Наказателно отделение, 2 състав, с което е потвърдена мярката за неотклонение „задържане под стража”, взета по отношение на подс. М. А. М..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4