Решение № 8980 от 15.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8980 гр. С., 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20251110115667 по описа за 2025 година

Производството е образувано по депозира от „.“ ЕАД срещу К. В. В. и М. В. В., с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 за осъждане на ответниците да заплатят на топлофикационното дружество при условията на разделна отговорност следните суми: сумата в размер на по 256.44 евро (501.55 лева) всеки от тях, представляваща незаплатена цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за имот, находящ се в гр. .., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 18.03.2025 г. до окончателно изплащане; сумата в размер на по 70.21 евро (137.31 лева) всеки от тях, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022г. до 13.03.2025 г.; сумата в размер на по 8.06 евро (15.77 лева) всеки от тях, представляваща незаплатена цена за услуга дялово разпределение за периода от 01.01.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 18.03.2025 г. до окончателно изплащане; сумата в размер на по 2.43 евро (4.75 лева) всеки от тях, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 19.03.2022 г. до 12.03.2025 г. върху цената на услугата дялово разпределение.

От името на ищеца в исковата молба и в уточнителна молба от 07.04.2025 г. се твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в качеството им на наследници на собственици на процесния топлоснабден имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като не е заплатена дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни 1 сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, като дължимите от ответника суми за исковия период не били заплатени. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия.

В срока по чл. 131 от ГПК от името на ответника К. В. В., чрез процесуалния му представител адвокат А. Д. е депозиран отговор на исковата молба, в който се оспорва допустимостта на предявените искове спрямо него, като е направено искането производството да бъде прекратено. Сочи се, че К. В. В. не е наследник на Р. П. В., починала на 27.03.2023 г., тъй като е направил отказ от наследство. По съществото на спора излага твърдения за неоснователност на исковите претенции. Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на адв. А. Д. на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

В срока по чл. 131 от ГПК от назначения от съда особен представител на ответника М. В. В. е депозиран отговор на исковата молба, в който се оспорва основателността на предявените искове. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност. Оспорва правилното и точното отчитане от страна на топлофикационното дружество на реално потребеното количество топлинна енергия, като поддържа, че начислените за процесния период сметки са многократно завишени. Оспорва претенцията за дялово разпредление, като поддържа, че същата е неправилно и неточно изчислена. Предвид изложеното моли исковете да бъдат отхвърлени.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „..“ ЕООД изразява становище по съществото на спор с молба от 14.04.2026г, като представя и писмени доказателства.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и наследодателите на ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за наследодателите на ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сгР. - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено 2 притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото не се спори и че ап. 6, находящ се в гр. .., се намира в сгР., присъединена към абонатната станция, което се доказва и от представения по делото договор, сключен между етажните собственици и дружество за въвеждане на топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода.

Установено от ищцовото дружество е обстоятелството, че Р. П. В. и В. Н. В. продават ап. 6, находящ се в гр. .. на . съгласно представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот №..г. Въпреки че считано от 07.08.2015г. Р. П. В. и В. Н. В. не са собственици на топлоснабдения имот, същите съгласно договора за продажба са си запазили правото на ползване върху същия пожизнено заедно и поотделно всеки от тях. Поради това Софийски районен съд приема, че именно те и след 2015г са продължили да притежават качеството потребители на топлинна енергия, доколкото съгласно Закона за енергетиката (Изм. ДВ, бр. 98 от 14.11.2008 г.), където е дадена дефиницията в § 1, т. 42 (отм.) ДР на ЗЕ, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо лице-собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Подобна е и дефиницията за клиент на топлинна енергия, разписана в чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. ) - редакцията действаща както и към спорния период, така към 2015г., когато В.и са останали единствено вещни ползватели на имота.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че именно вещните ползватели – Р. П.

В. и В. Н. В., а не собственикът на топлоснабдения имот ., са били потребители на топлинна енергия през исковия период, доколкото не са ангажирани доказателства собственикът на имота да е изразил желание да встъпи в облигационно правоотношение с топлопреносното предприятие на мястото на вещните ползватели с подаване на заявление за откриване на партида на нейно име преди или по време на исковия период. В настоящия случай от представеното заявление декларация се установява, че тя е направила изрично изявление да встъпи в облигационно отношение с ищеца едва на 06.06.2023г., т.е след исковия период, който започва на 01.05.2021г и приключва на 30.04.2023г.

Не са представени доказателства, че вещното право на ползване е погасено преди исковия период. В тази насока за пълнота на изложението следва да се посочи, че приетата като доказателство по делото декларация за отказ от право на ползване е от дата 05.12.2006г., т.е от дата преди учредяване на процесното право на ползване, и касае учредено с друг акт право на ползване. Съдът намира, че доколкото по делото са представени препис извлечение от акт за смърт на Р. П. В. и В. Н. В., следва да се приеме, че правото на ползване се е погасило със смъртта на всеки от тях, т.е през м.03.2023г.

Ето защо Р. П. В. и В. Н. В. в качеството си на вещни ползватели на топлоснабден имот са дължали заплащането на потребената в жилищото топлинна енергия до погасяване на правото на ползване в края на м.03.2023г. Същите в качеството си на потребители на топлинна енергия са били обвързани с общите условия на ищцовото дружество за продажба 3 на топлинна енергия, доколкото съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от .. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. Следователно, писмена форма на договор не е необходима, като за да се явява обвързан всеки от вещните ползватели В.и с общите условия на ищцовото дружество е достатъчно общите условия да са влезли в сила, което обстоятелство не е спорно между страните. По делото не е установено и Р. и В. В.и да са упражнили правото си на възражение по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ срещу Общите условия, действали към процесния период. Следователно по делото е доказано, че именно В.и са били длъжни да заплащат потребената в периода от 01.05.2021г до м.03.2023г топлинна енергия.

Следва да се отбележи, че Р. и В. В.и съгласно приложените по делото справки за родствени връзки са били съпрузи, като не съществува спор, че двамата заедно са обитавали жилището, чието право на ползване са притежавали. Предвид това настоящият състав намира, че следва да се приеме, че ., находящ се в гр. .., е бил семейното жилище на В.и, в което са живеели заедно. Следователно цената на потребената през исковия период топлинна енергия е била разход за покриване на семейните нужди. Ето защо в конкретната хипотеза намира приложение разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от СК, съгласно която разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи и за задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за нужди на семейството, те отговарят солидарно.

/относно солидарността на съпрузите решение № 11/18.06.2013г. по гр.д.№ 2076/2013г. на ВКС, ІІІ го., решение № 24/23.04.2012г. по гр.д.№ 308/2012г. на ВКС, ІV г.о.,решение № 293/19.11.2013г. по гр.д.№ 3267/2013г. на ВКС, ІІІ г.о./. Предвид това следва да се приеме, че веси от съпрузите В.и е отговарял за цялото задължение към ищцовото дружество.

Установено по делото е обаче, че клиентите на топлинна енергия за периода до м.03.2023г. Р. и В. В.и са починали, поради което за възникналите за тях задължения следва да отговарят техните наследници. Съгласно приложена по делото справка за родствени връзки В. Р. е починал на 18.03.2023г, като е оставил за свои наследници съпругата си Р. П.

В. и дъщеря си М. В. В. – Г.. При наследяване на един от солидарните длъжници, дългът се разделя между наследниците, така че всеки наследник остава солидарен длъжник, наред с останалите солидарни длъжници, само за своята част. /в този смисъл определение №./22.01.2026г. по к.ч.т.д. № .г на ВКС, I т.о/. Ето защо съдът намира, че на основание чл. 5, ал.1 ЗН ответника М. Г. е наследила 1/2 от дължимите от баща и суми, т.е 1/2 от размера на дължимата цена за потребена топлинна енергия за периода от м.05.2021г до м.03.2023г. След 18.03.2023г Р. В. е продължила да отговаря за пълния размер на дължимите на „.“ ЕАД суми, като солидарно с нея само за 1/2 от тях е отговаряла ответника Г..

По делото е установено, че Р. В. е починала 27.03.2023г, като е оставила съгласно приложената по делото справка за родствени връзки за свой единствен наследник 4 ответникът К. В.. Същият обаче е представил по делото удостоверение, от което е видно, че се е отказал от наследство. С вписване на валидно направените пред районния съдия откази от наследство /доколкото в случая не се твърди и няма данни същото да е било прието преди това/ настъпват правните последици, изразяващи се в заличаване на наследственото правоприемство. С отказа от наследство, наследникът – в случая ответника К. В. се лишава от включените в наследството права и не приема включените в него задължения. Така той не само престава да бъде наследник, но се счита, че не е била такъв, тъй като отказът от наследство произвежда действие от откриване на наследството /в този смисъл т. 1 ТР № 148/86 г. на ОСГК на ВС/. Следователно по делото не са ангажирани доказателства ответникът В. да е наследник на Р. В.. Следва да се отбележи, че доколкото ответникът Г. не е наследник на Р. В., то отказът от наследство направен от К. В. не влияе върху частта, за която отговаря ответника Г..