Решение № 1253 от 31.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1253 гр. Варна, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20253110110852 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от К. С. К., ЕГН **********, срещу З. Д. П., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК за изменение на родителските права по отношение на детето К. К. К., ЕГН **********, определени с одобреното на основание чл. 127, ал. 1 СК, с протоколно определение от проведеното на ****** открито съдебно заседание по гр. д. № ****** по описа на ВРС, ** състав, споразумение между страните, като същите бъдат предоставени на бащата; да бъде определено местоживеенето на детето при бащата; да бъде определен режим на лични контакти на момчето с майката, както и майката да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка в полза на детето в размер на 250 лв., считано от датата на влизане в сила на решението до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване.

В исковата си молба ищецът К. С. К. излага, че по гр. д. № ****** по описа на ВРС е одобрено споразумението между страните, с което родителските права по отношение на общото им дете К. са предоставени на майката З. П.. Твърди, че след раздялата им ответницата заживяла с друг партньор – Д., с когото през годините децата им К. и П. /пълнолетна към настоящия момент/ не успели да свикнат и да изградят доверителна връзка, а скандалите, свързани с децата, станали ежедневие. Новият партньор на майката контролирал кога, как и за какво децата да говорят с него като техен баща по телефона. Майката не разрешавала децата да бъдат вземани от петък от него, тъй като режимът, който е одобрен от съда, е от събота в 10:00 часа, съответно не разрешавала децата да контактуват с бащата извън определения от съда режим. Посочва, че след като по-голямото дете навършило 18 години, незабавно се преместило да живее при него. К. останал при майката, но се чувства нежелан от нейния партньор, на когото ответницата е оставила 1 еднолично да взема всички решения относно отглеждането и възпитанието му.

Поддържа, че между двамата има здрава емоционална връзка, че разполага с необходимите условия за отглеждането и възпитанието на момчето. Излага, че детето е момче в деликатна възраст, имащо нужда от мъжки модел на поведение. Счита, че пасивното поведение на майката поставя в риск психоемоционалното състояние на непълнолетния. Счита, че е в интерес на детето е то да живее при него, където може да контактува и със сестра си, с която има силна връзка. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.

Ответницата З. Д. П., редовно уведомена, е депозирала отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния й представител – адв. И. Р.. Поддържа становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва обстоятелството, че между страните е одобрено споразумение от съда относно упражняването на родителските права по отношение на детето К. и режима на лични контакти между него и бащата.

Твърди, че последният се спазва стриктно, като никога не е ограничавала контактите на момчето с ищеца, като К. посещава баща си и извън режима.

Оспорва изцяло изложеното в исковата молба. Счита, че не са се променили социалните отношения между нея и непълнолетния, не се е променил родителският й капацитет. Твърди, че полага грижи за отглеждането и възпитанието на сина си, като му осигурява възпитание, прехрана, дрехи, топли майчински отношения. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Предлага доброволно да бъде разрешен спорът между страните, като бъде разширен режимът на лични отношения между бащата и детето.

В проведеното на 04.03.2026 г. открито съдебно заседание по делото ищецът лично и с процесуалния му представител – адв. В. В. заявява, че поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен. Представя писмена защита.

Ответницата се явява лично и с адв. И. Р., който поддържа становище за неоснователност на предявения иск и моли същият да бъде отхвърлен.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК.

По делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, са обявени за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните обстоятелствата, че З. Д. П. и К. С. К. са родители на детето К. К. К., родено на ******; че с протоколно определение от проведеното на ****** открито съдебно заседание по гр. д. № ****** по описа на ВРС, ** състав, е одобрено на основание чл. 127, ал. 1 СК споразумение, по силата на което упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на майката, при която е определено и местоживеенето му, като е определен режим на лични отношения на бащата с детето К..

Тези обстоятелства се установяват и от приложените към исковата молба писмени доказателства – удостоверение за раждане на детето К. К. К. и протокол от проведеното на ****** открито съдебно заседание по гр. д. № ****** по описа на ВРС, ** състав.

Не е спорно, а и от представеното удостоверение № ****** /л. 6 от 2 делото/ се установява, че момчето К. е ученик в **** през учебната 2025/2026 г. в ******.

Съгласно изготвения социален доклад, към момента основните и непосредствени грижи за детето К. се полагат от неговата майка. Същата задоволява своевременно основните потребности на момчето. Осигурила му е подходящи хигиенни и жилищно-битови условия. Майката проследява здравословното състояние на момчето, стимулира познавателното и образователното му развитие. К. контактува с баща си редовно, съобразно определения му режим за лични контакти с детето. Момчето има изградена емоционална връзка както с майка си, така и с баща си. В хода на извършеното социално проучване е установено, че и двамата родители имат силно желание и възможност да полагат грижи за сина си К. в своето семейство. Момчето изразява желание да живее с баща си, с мотив, че при него ще се чувства по-спокоен, като не желае да прекъсва връзка и с майка си.

ОЗД при ДСП – В. е на мнение, че в интерес на детето е отглеждането му в условия, осигуряващи неговия физически, психически и емоционален комфорт, като се отчете изложеното в социалния доклад, други доказателства по делото, както и мнението на детето, изложено пред съда.

В производството детето К. К. К. е изслушано лично от съда, на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДт. Детето не скри вълнението си, че може би найнакрая ще успее да се премести при баща си. Заяви, че при майка си и при новия й партньор се чувства потиснат, като много пъти е плакал заради това.

Постоянно му е нервно, притеснено, тъй като мъжът на майка й често е избухлив, вика му, блъска, заплашвал го е включително, че ще му забие нож в ръката. Описва го като заядлив, все търси за какво да направи скандали и панаири, всяка вечер употребявал алкохол. И за най-малкото му забранявали да излиза с приятели. Посочва, че при баща му е много по-спокойно, не му се кара, разбира се с него. Обяснява, че в началото на 2025 г. се преместили с майка му и мъжа й да живеят в Т., автобусите са на рядко и не може да излиза често. След преместването съвсем не му се живеело при майка му, там няма приятели, не познава никого. Баща му има собствен апартамент във В., като там са всичките му приятели. С него се вижда в определеното от съда време, защото през другото време, ако разговаря с баща си, майка му и мъжът й постоянно го питали какво иска той, за какво е звънял. Определя майка си като неотговорна, че не може да преценява и да взима собствени решения, тъй като всеки път, когато я пита нещо, тя му казвала да пита партньора й, за да не се кара после с него. Често майка му и мъжът, с когото живее, се карали.

Посочва, че в момента е в *** клас, никой не му проверява домашните, добър ученик е, опитва се да поддържа добър успех в училище – четворки, петици.

Баща му се интересува как се справя в училище. Говорят си, обяснява му за оценките, приятелите, госпожите. Режимът при майка му през лятото е до около 18:00 часа, защото тогава следва да се прибере за вечеря, а при баща му е по-свободен, до към 22:00 часа. Към настоящия момент има гадже, с което си пише по телефона и се вижда след училище. И двамата му родители знаят за това. Относно сестра си обяснява, че тя се преместила да живее при баща им четири дни след като навършила 18 години. Преди това, още от 12годишна искала да отиде при него, но Съдът не й разрешил. Знае, че докато са живеели заедно в ******, е имало случаи, в които майка му й е посягала.

Двамата често си седели в стаята, утешавал я е, когато е плакала заради майка им и мъжа й. Категорично заявява, че сестра му е една от причините, заради които иска да живее при баща си. Той и тя имат много силна връзка, помагала 3 му е за училище, за уроците. След като сестра му напуснала дома на майка му, двете не поддържат никакъв контакт. Той самият предложил на майка си номера на сестра му, тъй като го сменила, но тя не пожелала да го вземе.

Поискали от него сестра му да му даде златните обеци, които й били подарили за рождения ден, тя му ги дала и той ги върнал на майка си. В заключение споделя, че се чувства много по-добре при баща си, който постоянно се интересува от него. Винаги с него му е по-спокойно.

Ангажирани са гласни доказателствени средства посредством показанията на разпитаните по делото свидетели П.К.К., А.Д.Х. и В.С.К.

Съгласно показанията на свидетелката П.К., дъщеря на страните по делото и сестра на момчето К., които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, като цяло обстановката при майка й е много по-напрегната, понеспокойна, постоянно има някакви заплашвания и стрес, скандали, крещене за какво ли не. След получаване на призовката за делото брат й й споделил, че нещата са се подобрили. Обяснява, че партньорът на майка й непрестанно е ядосан и търси за какво да се заяде, особено след употреба на алкохол. Самата тя се преместила да живее при баща си няколко дни след като навършила пълнолетие именно поради непрестанния стрес в дома на майката. Сега се чувства по-спокойна. От ранна детска възраст се чувства по-спокойна при баща си, разбира се по-добре с него. При майка й телефоните им били често в коридора, а когато искали да говорят с баща си, започвали едни разпити защо са говорили с него, за какво му звънят, какво искал той от тях. Към настоящия момент не поддържа никакви контакти с майка си, нито път тя я е търсила.

След като си сменила телефона, не й се е обаждала. Не й е мъчно за майка й, тъй като тя не е взимала решения относно нея и брат й, а оставяла всичко в ръцете на партньора й. След като се изнесла да живее при баща си, за брат й станало още по-трудно там. Майка й и партньорът й накарали брат й да поиска от нея златните обеци, които получила от тях като подарък, искали си ги обратно. Определя връзката с баща си като нормална, споделя му всичко. В момента тя и той живеят в едно домакинство. Баща й работи на смени. Когато е на работа, винаги има сготвено вкъщи. Той й е извинявал отсъствията от училище. Вечерният й час е до 22:00 часа.

Съгласно показанията на свидетеля Х., същият е колега на ищеца К. К., познават се от две-три години. Виждал е децата му, разхождали са се в морската градина. Впечатленията му за отношенията им са добри. Децата разговарят с баща им свободно, споделят му проблемите си по телефона.

Редът в дома му е много добър, в смисъл децата са на свобода, въпреки режима, който имат. Самите деца са му казвали, че се чувстват по-свободни при баща си. К. работи на смени, като първата е от 05:00 – 6:00 часа до 13:00 – 14:00 часа, а втората е от 12:00 до 20:00 часа или от 14:00 до 22:00 часа.

Според свидетеля, дъщеря му се казва К. /посочването на това име съдът отдава на силното притеснение на свидетеля, още повече, че същото е близко до това на момчето К./.