Определение № 2475 от 17.08.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2475 гр. София, 17.08.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зоя Атанасова

Членове:

Владимир Йорданов

Димитър Димитров като разгледа докладваното от Димитър Димитров Касационно гражданско дело № 20238002100647 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 6206/30.11.2022 година, подадена по пощата на 28.11.2022 година, от „Стомана Индъстри“ АД [населено място], срещу решение № 317/13.10.2022 година на Окръжен съд Перник, трети въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 335/2022 година.

С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Перник частично е изменил и частично е потвърдил първоинстанционното решение № 241/09.03.2022 година на Районен съд Перник, VІІ-ми състав, постановено по гр. д. № 5576/2021 година като резултат от което„Стомана Индъстри“ АД [населено място] е осъдено, на основание чл. 200, ал. 1 от КТ, да заплати на Л. Ж. Д. сумата от 15 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ексцес на професионално заболяване, изразяващо се в „глухота, свързана с нарушение в провеждането на звука (кондуктивна) и неврит на слуховите нерви, степен средна на тежко чуване“, констатирано с ЕР № 0298-028/23.02.2017 година на УМБАЛ „Свети И. Рилски“ ЕАД [населено място], за професионалното заболяване и решение № 0348 от 03.06.2020 година на НЕЛК, за ексцеса на професионалното заболяване, сумата от 13 907.94 лева, представляваща обезщетение за претърпените от Л. Ж. Д. имуществени вреди в резултат на полученото професионално заболяване и ексцес на същото посочени по горе, за периода от 02.05.2019 година до предявяването на иска-31.10.2021 година, включително, която сума представлява разликата между брутното трудово възнаграждение, на Д. включващо всички елементи и надбавки към него, включително и плащанията за полаган нощен труд и изплащаните ваучери за безплатна храна за заеманата от нея преди трудоустрояването длъжност „машинист на кран“- от една страна и заеманата след това и от 01.05.2017 година (момента на трудоустрояването) до 01.11.2020 година от нея длъжност 1

„обслужващ работник промишлено производство в поделение спомагателни дейности“, а след последната дата и до предявяването на иска-длъжност „работник обслужващи дейности“ в поделение „Поддръжка общи части и дейности“-от друга страна, заедно със законната лихва върху двете главници за имуществени и неимуществени вреди, считано от датата на предявяване на иска-01.11.2021 година, до окончателното им плащане.

С касационната жалба на „Стомана Индъстри“ АД [населено място] се излагат доводи за това, че въззивното решение на Окръжен съд Перник е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което е и необосновано. Поискано е същото да бъде отменено в обжалваната му част и вместо него да бъде постановено друго, с което предявения от Л. Ж. Д. срещу „Стомана Индъстри“ АД [населено място] иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ да бъде отхвърлен изцяло или евентуално присъдените обезщетения да бъдат намалени. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Перник по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 от ГПК.

Ответницата по касационната жалба Л. Ж. Д. е подала отговор на същата с вх. № 634/02.02.2022 година, с който е изразила становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 317/13.10.2022 година на Окръжен съд Перник, трети въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 335/2022 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.

„Стомана Индъстри“ АД [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 28.10.2022 година, като подадената от него против същото касационна жалба е с вх. № 6206/30.11.2022 година, като е подадена по пощата на 28.11.2022 година. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

В обжалваното решение съставът на Софийски градски съд е приел, че с влязло в сила съдебно решение № 1208/09.01.2018 година на Районен съд Перник, постановено по гр. д. № 2808/2017 година, потвърдено и изменено със съдебно решение № 161/28.05.2018 година на Окръжен съд Перник, постановено в. гр. д. № 134/2018 година и определение № 879/14.12.2018 година по гр. д. № 3573/2018 година по описа на ВКС, на основание предявен от Л. Ж. Д. иск по чл. 200 от КТ, и е било присъдено за претърпените неимуществени вреди за полученото при „Стомана Индъстри“ АД [населено място] професионално заболяване, „двустранен неврит на слуховите нерви с функционален дефицит в степен тежка на тежко чуване“, общо обезщетение в размер на 14 000.00 лева., заедно със законната лихва от 23.02.2017 година до окончателното плащане. С ЕР № 0348/017/03.06.2020 година на НЕЛК 2 на Л. Ж. Д. била определена трайна неработоспособност (ТНР) от 50 %, от която за общо заболяване 40 %, а за професионално заболяване-50 %, при първоначално определени с предшестващото решение на НЕЛК 35 % за професионално заболяване.

На основание продължаващото се влошаване на здравословното й състояние, породено от професионалното заболяване-глухота, свързана с провеждането на звука (кондуктивна) и неврит на слуховите нерви, степен средна на тежко чуване, с ЕР от 03.06.2020 година била определена като водеща диагнозата „Двустранна невросензорна загуба на слуха“ и било определено професионално заболяване „двустранен неврит на слуховите нерви“ с водеща диагноза „двустранен неврит на слуховите нерви с функционален дефицит в степен тежка на тежко чуване“. Въз основа на направеното й отоневрологично изследване на вестибулаторния анализатор от 03.01.2020 година в посочено по-горе ЕР на НЕЛК, на Л. Ж.

Д. била поставена диагноза периферен, отоневрологичен синдром в субкомпенсация с наличие на чести пристъпи, придружени с хипорефлексия, латентен нистагъм на ляво и с нарушена статокинетика. В ЕР № 0348/017/03.06.2020 година на НЕЛК било прието, че уврежданията на слухово-сензорната система били довели до трайно увреждане на слуха със слухова загуба 3-та степен на тежко чуване, както и че заболяването изисквало продължаване на трудоустрояването при спазване на посочените противопоказни условия на труд в т. 19 от същото.

С допълнително споразумение № 86/01.11.2020 година. към трудов договор, считано от същата дата на Д. било възложено да изпълнява и да работи на длъжност „работник обслужващи дейности“, код по НКПД 7544104 в поделение „Поддръжка общи части и дейности“, съгласно длъжностна характеристика с оглед противопоказните условия на труд: наднормен шум и вибрации, ТФТ, нощни смени, нервно психическо пренапрежение, неблагоприятна температурна среда, студ, влага, вдигане на тежко. „Стомана Индъстри“ АД [населено място] поддържало, че решенията на ТЕЛК не били породили правно действие, защото не била спазена процедурата за установяване професионалния характер на заболяването, както и че ЕР на ТЕЛК не било влязло в сила. В случая по делото били представени ЕР на ТЕЛК/НЕЛК с отбелязване, че били влезли в сила и след като „Стомана Индъстри“ АД [населено място] твърдяло, че същите не били влезли в сила, то трябвало да представи доказателства, че ги било обжалвало.

От съдържащите се в медицинското досие на Л. Ж. Д. документи, не се установявало, че решенията на ТЕЛК са били обжалвани от работодателя, предвид на което и въззивният съд намирал, че професионалният характер на заболяването бил установен с влязло в сила решение на ТЕЛК. Доводите във въззивната жалба, че процедурата за установяване професионалния характер на заболяването, не била спазена, не можели да се разглеждат в производството по чл. 200 от КТ. Съгласно чл. 62, ал. 3 от КСО признаването на професионалния характер на заболяването било от компетентността на органите на експертизата по работоспособността.

Процедурата за установяване и признаване на професионалното заболяване била уредена в Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести и ако работодателят твърдял, че тази процедура е била нарушена, 3 следвало да релевира тези си възражения в хода на административното производство. След като било налице влязло в сила ЕР, то същото на основание чл. 113, ал. 3 от ЗЗ било задължително за съда. Доводите във въззивната жалба, че решението не било съобщено на останалите субекти, визирани в чл. 112 от ЗЗ, по съществото си съставлявало упражняване на чужди права, което било допустимо, само в изрично предвидените от закона случаи, каквато хипотеза не била налице. Във въззивната жалба се поддържало, че не била спазена процедурата по чл. 9 от Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести, като се твърдяло, че същата била условие за влизане в сила на експертното решение.

Въззивният съд намирал, че и този довод бил неоснователен. Посочената разпоредба касаела административна процедура относно регистриране на професионалните болести и влизането в сила на решението на ТЕЛК не било обвързано от извършването на тази регистрация и съответно наличието или не такава регистрация не било относимо при преценка допустимостта и основателността на предявен иск с правно основание чл. 200 от КТ.

Неоснователно било възражението на „Стомана Индъстри“ АД [населено място] за изтекла давност на предявените искови претенции. Предявеният иск бил с правна квалификация чл.

200, ал. 1 от КТ. Същият представлявал трудов спор по дефиницията на чл. 357 от КТ, за него се прилагала 3-годишната давност по чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ, която била започнала да тече в срока по чл. 358, ал. 2, т. 2 от КТ-от деня, в който правото, предмет на иска, е могло да бъде упражнено или от деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред.

Експертно решение № 0348/017 от 03.06.2020 година на НЕЛК, с което било установено влошаването на здравословното състояние на Л. Ж. Д. (ексцес), в резултат на професионално заболяване, било постановено на 03.06.2020 година и от тази дата до депозиране исковата си молба против дружеството на 01.11.2021 година срокът по чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ не бил изтекъл. Предвид на това въззивният съд намирал, че искът за неимуществени вреди бил доказан по своето основание. Установено било, че Л. Ж. Д. била работила по трудов договор в „Стомана Индъстри“ АД [населено място] като „машинист на кран” и в резултат на дългогодишна производствена дейност в условията на тежко натоварване на слуховите нерви на работното място била заболяла от посоченото по-горе заболяване, което било признато за професионално.

Отговорността на „Стомана Индъстри“ АД [населено място] следвало да се ангажира на основание чл. 200 от КТ, съобразно който работодателят отговарял имуществено за вреди от професионално заболяване, които били причинили временна нетрудоспособност, инвалидност или смърт на работника. От заключението на приетата съдебномедицинска експертиза се установявало, че в процесния случай било установено невросензорно (звукоприемно) намаление на слуха двустранно-неврит на двата слухови нерви, тежка слухова загуба-двустранно. Формата на заболяването била тежко чуване, изразяващо се в по-трудно чуване на звукове от околната среда. За това заболяване било характерно, че нямало болки, но имало намален слух. Прогнозата на заболяването била неблагоприятна, като липсвало ефикасно и трайно лечение. Налице били нарушения на вестибуларния апарат 4 на Л. Ж. Д.. Експертът сочел, че заболяването се определяло като хронично прогресиращо с развитие на глухота-тежко прогресивно намаляване на звукоприемните възможности на слуховия нерв, в резултат на развитие на неврита. За лявото ухо намаляването било 15 дБ; за дясно ухо 17дБ. (периода 2017 година – 2021 година)., като понастоящем състоянието се определяло като тежко намалено чуване-глухота.

Разпечатката съдържа 26 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/10ecb1e9-2092-467a-9b17-9578de2dda60