Решение № 15 от 17.01.2023, Районен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Добрич, 17.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галя Ив. Митева при участието на секретаря Диана Б. Кирова като разгледа докладваното от Галя Ив. Митева Административно наказателно дело № 20223230200397 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от А. К. П. ЕГН ********** от гр. Д., ул. „....“ № .., вх. .., ап.... против НП № 21–*** от 30.11.2021 г., издадено от Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР – гр. Д., с което на жалбоподателя за нарушение:

- по чл. 104А от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева;

- по чл. 103 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.

175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец;

- по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1, 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата на изложените в нея основания, като моли процесното НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна, редовно уведомена не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

1

Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административно-наказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното от фактическа страна:

На 20.11.2021 г. жалбоподателят управлявал л. а. марка „...“ с рег. № ... в гр. Д. по ул. „...“ на кръстовището с ул. „...“ в посока център.

По същото време и на същото кръстовище св. М. Б. К. заедно със св. К.

Г. К. извършвали пропускателен режим на автомобилите във връзка с организация на избори в града.

По данни на св. К., докато е шофирал, жалбоподателят е използвал мобилния си апарат, за което решил да го спре за проверка, като му посочил с ръка къде точно да отбие. Жалбоподателят обаче продължил надолу по посока към центъра, към ДЗИ. Св. К. веднага докладвал по станцията и си записал данните на въпросния автомобил.

По данни на св. К., той не е присъствал при установяване на самото нарушение. Колегата му К. е извършил проверката и св. К. не може да кажа какво е извършил и какво е установено. Съгласно утвърденият график на Началника са били двамата с колегата К., като „всеки си спира автомобили и си работи с определения водач или гражданин. Това е начина и естеството на спиране и работа на място. Нямам навик да гледам колегата какво извършва и прави.“

По-късно св. К. се свързал с жалбоподателя по телефона и го призовал в Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Д., където образувал срещу него административно-наказателно производство, като в присъствието на св. К. К. съставил АУАН Серия А A, № 2024/20.11.2021 г., в който словесно изписал, че „на 20.11.2021 г. около 13.35 ч. в гр. Д., по ул. „....” на кръстовището с ул.

„...“, в посока центъра, управлява л. а. „...” с рег. № ..., като: 1. Използва мобилен телефон по време на движение без устройство, позволяващо употребата му без участие на ръцете; 2. При спиране за проверка от униформен контролен орган, не спира на посоченото място, като продължава движението си в посока ул. „...“; .... Не носи Свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него, като квалифицирал нарушенията: 1. по чл.

104А от ЗДвП; 2. по чл. 103 от ЗДвП; 3. по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Въз основа на така съставения АУАН, на 30.11.2021 г. било издадено и процесното НП № 21-0851-002024 от Началника на Сектор „ПП” при ОД на МВР гр. Д., в обстоятелствената част на което административно-наказващият орган възприел описаната в акта фактическа обстановка и квалифицирал нарушенията по следния начин:

2

1. На водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му – нарушение по чл. 104А от ЗДвП, като на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП му било наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева.

2. Не спира плавно на посоченото място, или в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган – нарушение по чл. 103 от ЗДвП, като на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му било наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

3. Не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон към СУМПС от съответната категория нарушение по чл. 100, ал. 1, т.1 от ЗДвП, като на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП му било наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева.

В хода на съдебното производство бил проведен разпит на актосъставителя К. и на свидетеля, посочен в акта - К. К.. От показанията на св. К. става ясно, че макар да е бил посочен в АУАН като свидетел при установяване на нарушението, той не очевидец на описаното в АУАН нарушение и не знае какво е било установено от колегата му актосъставителя К..

Описаната фактическа обстановка и анализът на всички приобщени и събрани в хода на съдебното следствие доказателства, навеждат съда на следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

АУАН е съставен в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел, който макар да е посочен като очевидец, е присъствал само при съставяне на акта.

Както е известно от правната теория, една от функциите на АУАН е обвинителната, тъй като с него се повдига обвинение на дадено лице, за извършено конкретно нарушение. Както вече бе посочено, в АУАН е вписан един свидетел, за когото се установи, че е само свидетел при съставянето на акта. Втори свидетел няма.

Настоящият съдебен състав намира, че АУАН е съставен в противоречие с нормата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, съгласно която при липса на свидетели, присъствали при извършване или установяване на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. В случая актът е съставен в присъствието само на един свидетел, което се явява в грубо нарушение на изискванията на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН.

Законодателят е предвидил изрично в тази хипотеза свидетелите да са двама, за да бъдат защитени правата на наказаното лице. Липсата на втори свидетел 3 опорочава акта и издаденото въз основа на него НП. В тази насока е и константната съдебна практика /Виж Решение № 33 от 15.02.2016 г. по к.а.н.д. № 8/2016 г. на Адм.С – Добрич/.

Това нарушение при съставяне на процесния АУАН е толкова съществено, че същият не може да изпълни основната си функция – да повдигне обвинение срещу нарушителя за посоченото в него административно нарушение, поради което не е следвало да се издава наказателно постановление. Вместо да констатира тази нередност, административно-наказващият орган е издал обжалваното наказателно постановление.

Допуснатото процесуално нарушение не може да бъде преодоляно по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, нито пък може да бъде отстранено в съдебната фаза на производството. Това обуславя отмяната на атакуваното наказателно постановление.

В т. см., според съда, АУАН е съставен при особено съществено нарушение на установените в ЗАНН процесуални правила и съответно този акт не може да се ползва с установената в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП доказателствена сила.

Независимо от изложеното, съобразявайки разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът намира, че следва да обсъди и обосноваността на обжалвания санкционен акт, като по отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон, съдът установи следното:

Настоящата инстанция намира, че ответникът не ангажира доказателства в подкрепа на установената в АУАН и НП фактическа обстановка. Поради констатираното по-горе нарушение на процесуалните правила, съставеният АУАН е загубил доказателствената си сила. В случая съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административно нарушение, като нарушителят не е длъжен да доказва невиновността си, а административно - наказващият орган е този, който следва да събере доказателства за извършването на нарушението от нарушителя и вината, т. е. тежестта на доказване на нарушението лежи върху него.

Доколкото обаче други свидетели не са били установени, то за съда не съществува възможност да установи по безспорен и категоричен начин дали описаните в АУАН нарушения в действителност са били извършени от водача. Показанията на св. К. и св. К. не са достатъчни, доколкото двамата дават и противоречиви показания – св. К. твърди, че св. К. е очевидец на описаните в АУАН нарушения, а св. К., напротив, сочи, че е присъствал само при съставяне на акта и дори и да е бил на мястото на описаното в АУАН нарушение, не е видял дали жалбоподателят П. е извършил вменените му административни нарушения.

По делото не се събраха безспорни доказателства водачът да е 4 използвал мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му, т. е. да е извършил нарушение на чл. 104а ЗДвП или да не е спрял за проверка при подаден му ясен сигнал от контролния орган – нарушението по чл. 103 ЗДвП.

Относно третото нарушение, разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата императивно регламентира задължението на водача на МПС да носи СУМПС и контролен талон към него.

В хода на съдебното производство чрез приобщените гласни доказателства се установи по безспорен и категоричен начин, че на посочената в АУАН и НП дата и място жалбоподателят е управлявал лекия автомобил, но на посоченото място не му е била извършена проверка на документите, СУМПС и талон не са му били искани и респ. той не е бил длъжен да ги представи.

Според показанията на св. К., самоличността на водача е била установена след справка в системата по регистрационния номер на автомобила, т. е. на описаното в АУАН и НП място по ул. „....“ в гр. Д... на кръстовището с ул. „...“ проверка на жалбоподателя не е била извършвана.

Следователно, съдът намира за недоказано, че на посоченото място и час в АУАН и НП, П. като водач на МПС е извършил вмененото му нарушение – не е носил СУМПС и контролен талон към него. Това евентуално е станало в последствие, когато в сградата на Сектор „ПП“ при ОД на МВР - Д. е бил съставен процесният АУАН.

Ето защо, въз основа на изложеното по-горе, съдът приема, че не се доказва от обективна и субективна страна жалбоподателят да е извършил вмененото му нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, поради което административно-наказателната му отговорност не следва да бъде ангажирана.

С оглед гореизложеното, съдебният състав стигна до извода, че липсата на свидетели на нарушението, респ. на втори свидетел при съставянето на акта, липсата на други доказателства, вкл. и от разпита на актосъставителя и на свидетеля, води до невъзможност описаните в АУАН административни нарушения да бъдат установени и доказани по безспорен начин.

Съдът намира за нужно да отбележи, че в производството по ЗАНН тежестта на доказване лежи единствено и само на административнонаказващия орган и недоказването на извършването на административното нарушение от санкционираното лице е винаги предпоставка за отмяна на наказателното постановление.

С оглед изложеното, съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно и необосновано, поради което и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН