Решение № 1084 от 27.05.2026, Административен съд - Търговище
- Съд
- Административен съд - Търговище
- Дело
- Административно дело 152/2025
- Вид
- Решение № 1084
- Подписан
- 27.05.2026
- В сила
- 27.05.2026
- Състав
- Иванка Иванова
Цитирани разпоредби
- чл. 142, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 143, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 36 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 117 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 117, т.2, б. "б" · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 118, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 119 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 54а, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 54б · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 54в, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 54ж, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 62, параграф 3 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
РЕШЕНИЕ
№ 1084
Търговище, 27.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Търговище - V състав, в съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Съдия:
ИВАНКА ИВАНОВА
При секретар СТОЯНКА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ИВАНКА ИВАНОВА административно дело № 20257250700152 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, вр. чл. 117, т.2, б. "б" КСО.
Делото е образувано по жалба, подадена от И. С. М. [ЕГН] от гр. Опака, [улица], чрез адв. З. Б. от АК – Търговище против Решение № 1040-25-12 от 27.02.2025г. на директора на ТП на НОИ-Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 251-00-1064-7 от 21.01.2025г. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ-Търговище, с което е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода 13.09.2024г.-12.09.2024г. в размер на 30, 80 лв. дневно. В жалбата се сочи, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. На първо място се изтъква довод, че административният орган неправилно е приложил материалния закон, като в случая е приложена разпоредбата на чл. 62, параграф 3 от Регламент (ЕО) №883/2004г., вместо разпоредбите на чл. 62, параграф 1 и 2 от същия регламент. Решението на директора на ТП на НОИ- Търговище не е било съобразено с правилата за действие на правните норми във времето и по-конкретно на нормата на чл. 54б, ал.8 КСО. Касаело се за заверено правоотношение, спрямо което тази норма няма действие. Разбирането на административния орган влизало в противоречие с разбирането на правната доктрина. По тези съображения моли съда да постанови решение, с което да отмени оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, като върне делото като преписка за ново произнасяне при съобразяване с указанията на съда по приложение на материалния закон. Претендира се и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, не изпраща процесуален представител, като в допълнителна молба по делото изразява становище, че поддържа жалбата и представя списък за разноски по делото. Представя писмена защита със становище в нея за липсата на мотиви в оспорения АА.
Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ – Търговище в съдебно заседание по делото се представлява от гл.юрк. Б. Калбурджиев, който оспорва подадената жалба. Счита същата за неоснователна, а оспореното решение- за законосъобразно и правилно. В писмена защита се изтъкват доводи, че в процесния случай правилно е приложена нормата на чл. 54б, ал.8 КСО, като при определяне на ПОБ на жалбоподателя са взети предвид доходите, получавани от нея по време на последната й работа във Нидерландия Посочена е съдебна практика, която страната счита за релевантна по казуса. Изтъква се също така, че според мотивите на законодателя при приемането на ЗИД на КСО, законодателната промяна е извършена с цел осигуряване на справедливост при определяне размера на паричното обезщетение за безработица за лицата с осигуряване само в България и за тези, които са осигурявани както в България, така и в друга държава-членка на ЕС, както и за намаляване на злоупотребите при отпускане на ПОБ. С тези съображения моли съда да отхвърли жалбата. Претендира се и присъждане на юрк. възнаграждение.
След преценка на изложеното в жалбата, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и мотивите на оспореното решение на директора на ТП на НОИ-Търговище, АдмС- Търговище в настоящия си съдебен състав приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По реда на чл. 117 КСО пред директора на ТП на НОИ-Търговище е обжалвано Разпореждане № 251-02-1064-7/21.01.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в поделението. Решението на директора на ТП на НОИ е постановено на 27.02.2025 г. Жалбата срещу него е подадена на 07.03.2025г., т.е. в срока по чл. 118, ал.1 КСО. С обжалваното решение по неблагоприятен начин се въздейства върху правната сфера на жалбоподателя М., при което е налице правен интерес от търсената защита. Обжалваното решение подлежи на съдебен контрол. Преценена така, жалбата е процесуално допустима.
Ръководителят на осигуряването за безработица се е произнесъл по подадено заявление на 21.01.2025г.от жалбоподателката на основание чл. 54ж, ал.1 вр. чл. 54а, ал.1, чл. 54б, ал.8, чл. 54в, ал.1 КСО и чл. 62, пар.3 от Регламент (ЕО) №883/2004 е отпуснал парично обезщетение за безработица за периода 13.09.2024г.-12.09.2025г. в размер на 30, 80 лв. дневно. Недоволна от този резултат, М. счита, че в случая неправилно е приложена нормата на чл. 54б, ал.8 КСО вместо действащата правна уредба към момента на възникване на правото на ПОБ, което е и основният спорен въпрос в случая, тъй като по делото не се съдържат твърдения, не се и оспорва, че при приложението на новата правна норма дневния размер на ПОБ е правилно определен.
Безспорно е от декларираните от М. обстоятелства в заявлението, че е упражнявала трудова дейност на територията на друга държава- член на ЕС- Нидерландия, като трудовото й правоотношение е прекратено, считано от 22.08.2024 г. До 12.09.2024 От компетентната институция на Нидерландия със СЕД U017 и U004 са удостоверени осигурителен период равен на твърдения, основание за прекратяване на договора (изтичане на срока му) и доход в размер на 2 790, 29 €. След събиране на релевантните доказателства, относими към заявлението съобразно правилата на чл. 35 и чл. 36 АПК е налице произнасяне по заявлението, подадено от жалбоподателя М..
За да остави в сила (т.е. да потвърди) обжалваното пред него разпореждане, ръководителят на ТП на НОИ-Търговище е приел, че разпоредбата на чл. 54б, ал.8 КСО се прилага от датата на влизането й в сила, вкл. и за заварените правоотношения, по които ПОБ не е отпуснато, независимо от датата на прекратяването на осигуряването и от датата на подаването на заявлението за отпускане на ПОБ, тъй като в случая не става въпрос за обратно действие на закона, а за ЮФ, които са настъпили до влизане в сила на новата норма, но не са завършили действието си. Приел е в мотивите си, че в случая намира приложение принципът, че юридическият факт придобива това правно действие, което му предписва новият закон.
Прието е също, че хипотезата на чл. 62 (3) от Регламент (ЕО) №883/2004 има приложно поле, различно от приложното поле на хипотезата на чл. 62(1) и чл. 62(2) от същия регламент, като представлява изключение от правилото за изчисляване на ПОБ изключително от трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение. Прието е, че с приложението на чл. 54б, ал.8 КСО и чл. 62(3) от Регламент (ЕО) №883/2004 размера на обезщетението на М. е правилно определен.
При тези факти, съдът направи следните правни изводи:
Нормата на чл. 62 (3 ) от Регламент (ЕО) №883/2004 предвижда, че чрез дерогация от параграфи 1 и 2, доколкото се засягат пограничните работници, обхванати от член 65, параграф 5, буква a) институцията по пребиваване взема предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице в държавата-членка, чието законодателство се е прилагало спрямо него при последната му работа като заето или като самостоятелно заето лице, в съответствие с регламента по прилагането. Иначе казано, самия регламент допуска размера на ПОБ за лицата, за които е приложимо да се отчита по този начин, освен чрез отчитане изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство.
По тази причина в българското законодателство е прието изменение на КСО чрез създаване на нова ал.8 към чл. 54б, обнародвана в ДВ бр. 67/2024г. Нейното съдържание е следното: „Когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне размера на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид: А.доходите, получавани от лицето по време на последната му работа; Б. всички доходи в Република България, включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването." ЗИД на КСО е обнародван на 09.08.2024г. и не съдържа указание за влизането му в сила в определен срок след неговото обнародване. Според чл.5, ал. 5 от Конституцията законите влизат в сила три дни след публикуването им в „Държавен вестник”, освен ако в самия закон е определен друг срок.
Цитираната норма е материална административноправна, а не гражданскоправна. Административноправните норми започват своето действие при влизане в сила на административния акт и го прекратяват при неговото изрично прекратяване.
Съгласно нормата на чл. 142, ал.1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му и това е основният, доминиращият принцип на българската правна система. Когато законодателят прецени, че е необходимо регулиране на определени обществени отношения по специфичен начин, свързан с действиена правни норми във времето извън установения принцип, указва това изрично в ПЗР на съответния ЗИД на изменения нормативен акт (вж. ПЗР към ЗИД на Закона за мерките срещу изпирането на пари (ДВ, бр. 84 от 2023 г.) § 82. Заварените до влизането в сила на този закон административни производства по Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, Кодекса за застраховането, Кодекса за социално осигуряване, Закона за пощенските услуги, Закона за платежните услуги и платежните системи и по Закона за кредитните институции се довършват по досегашния ред.) или ПЗР към ЗИД на Закона за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г. (ДВ, бр. 53 от 2023 г., в сила от 10.06.2023 г.) § 8. Законът влиза в сила от 10 юни 2023 г., с изключение на: 2. параграф 6, т. 1, която влиза в сила от 1 юни 2023 г. След като това е така, следва да се приложи новата правна уредба като по-съвършена.
При положение, че в ЗИД на КСО, обнародван в ДВ бр. 67/2024г. не съдържа разпореждане за активиране действието на нормата на чл. 54б, ал.8 КСО във времето по начин, различен от принципа, следва да се приеме че новата разпоредба касае и „заварените случаи“. Ето защо при обсъждане на казуса не могат да се слушат възражения, че е налице несъответствие с целта на закона, че е налице противоречие с материалноправна норма или нарушение , свързано с цитираното Решение №8/27.05.2021г. по к.д. № 9/2020г. на КС.
Определянето на размера на ПОБ не възниква автоматично, ex lege, необходимо е да бъде издаден административен акт от компетентния административен орган, в който той преценя приложимото право не към момента на подаване на заявлението, а в съответствие с цитираната по-горе правна норма. При това след като изпълни задълженията си по чл. 35 и чл. 36 АПК, т.е. да събере необходимите доказателства за своето произнасяне. От това следва извод за несъстоятелност на твърденията в жалбата, че в случая не се касаело за „заварени правоотношения“ и незавършен фактически състав, тъй като материалноправните предпоставки за реализиране правото на получаване на ПОБ били налице още към момента на подаване на заявлението. Действително, това право е съществувало към 18.09.2024г., когато е подадено заявлението за отпускане на ПОБ. Размерът на обезщетението обаче следва да бъде определен с административен акт, който следва да бъде съобразен с действащото право към момента на издаване на административния акт по съображенията, посочени по-горе.
Разпечатката съдържа 25 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/10eb9ced-21d2-431d-a058-d43255ad0615