Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2821 от 05.07.2019, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 12742/2018
Вид
Решение № 2821
Подписан
05.07.2019
Състав
МАРИЯ ДИМИТРОВА ЛИЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 2821 Година 05.07.2019

Град

ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски Районен съд ХIII граждански състав На седми юни две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА

Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №

12742 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК, предявен от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК *********, представлявано от А.В.Г. - ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен" № 15, ет. 7, чрез ***К.П., съдебен адрес:***, против Д.К.К. ЕГН **********, с постоянен адрес:***, чрез адв. И.К., в качеството му на ***, с която се иска от съда да признае за установено, съществуването на вземането на сумата в размер на 2 037,94 лева, от които:

1 354,41 лева главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането;

347,84 лева договорна възнаградителна лихва за периода от 20.09.2014 г. до 20.10.2015 г.;

335,69 лева договорно обезщетение за забава за периода от 21.09.2014 г. до 13.04.2018 г.

Претендира разноски в настоящото производство и такива направени в заповедното производство.

С исковата си молба ищецът твърди, че на 18.10.2013 г. ответната страна в производството сключила с БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК *********, (с предишно наименование „Джет Файненс Интернешънъл"), Договор за потребителски паричен кредит ***в размер на 2 000,00 лв. Основното задължение на дружеството било да предостави паричната сума предмет на кредита, като наличност по банкова сметка ***, като същата сума е била получена при подписване на договора от страните съгласно чл. 1 от същия. Кредитополучателят е удостоверил непосредствено преди полагането на подпис върху договора, че е получил заеманата сума и че тя е опосредствана чрез банковата сметка.

Твърди, че Кредитополучателят от своя страна се задължила да заплати на кредитора 24 месечни погасителни вноски по кредита, включващи главница и добавка, съставляваща печалбата на кредитора (договорна лихва), посочени в Погасителния план съгласно чл. 3 от Договора. По причини, ирелевантни към спора, от 20.09.2014 г. ответната страна в производството преустановила плащанията и не погасявала всички свои задължения по договора. Съгласно чл . 5 от договора при забава на погасителна вноска се начислявало обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва. Падежът на цялото задължение по кредита настъпвал на 20.10.2015 г., с което ставал изискуем неизплатеният остатък от кредита.

Твърди, че на 10.01.2017 г. между БНП Париба

Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК ********* и „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК ********* бил сключен договор за прехвърляне на вземания. По силата на договора и на основание чл.99, ал.2 ЗЗД, титуляр на вземанията по Договора за потребителски паричен кредит, вкл. вземанията, претендирани в настоящото производство, станало второто дружество.

В изпълнение на задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, упълномощило ищеца да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземания, за което било изпратено писмено уведомление до същия чрез „Български пощи" ЕАД, но пратката се върнала в цялост.

Твърди, че това предстояло да бъде направено в настоящото производство (така РЕШЕНИЕ № 123 ОТ 24.06.2009 Г. ПО Т. Д. № 12/2009 Г., Т. К., II Т. О. НА ВКС).

Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните му задължения ищецът, в качеството си на цесионер по Договора за кредит, предявил претенцията си по съдебен ред и подал заявление по чл. 410 от ГПК. По образуваното ч. гр. д. № 6579/2018г. по опис на 13-ти състав при PC Пловдив, имало издадена заповед за изпълнение, препис от която бил връчен на длъжника и същият подал възражение.

Твърди, че по гореизложените факти и обстоятелства се обуславял интереса и легитимацията на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК *********.

ОТВЕТНИКЪТ Д.К.К., чрез назначения му ***адв. И.К., с отговора на исковата молба заявява, че предявените искове са допустими но неоснователни по следните съображения:

1.Прави възражение за изтекла давност по отношение на претендираните възнаградителна лихва и договрното обезщетение за забава. а. По отношение на претенция за възнаградителна лихва.

Счита, че вземането за договорна лихва, ако съдът приеме, че клаузата, въз основа на която е начислено, не е нищожна, е погасено изцяло с оглед изтичането на срока по чл.

111, б. „в". Видно от самият договор, от падежа на всяка отделна вноска са изтекли повече от три години. б. По отношение на претенцията за договрно обезщетение за забава.

Счита, че претенция за законна лихва за периода от 3 години преди подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е погасена поради изтичане на тригодишния давностен срок по чл. 111, б. „в" от ЗЗД.

2. Счита, клаузата за договорна (възнаградителна лихва) за нищожна поради противоречие с добрите нрави.

3. Прави възражение за прихващане. Въз основа на изложеното, че изплатените от ответницата вноски за погасяване на вземането по посочения по-горе договор, в частта от плащането отнесена за погасяване на лихва и допълнителни разходи, са платени без основание, счита, че изплатените суми, отнесени за погасяване на лихва и допълнителни разходи следва да бъдат прихванати с остатъка от неизплатената главница.

От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е допустим, тъй като е заведен в едномесечния срок от получаване на съобщението, изпратено до заявителя по заповедното производство „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, гр. София, че не е открит длъжника Д.К.К..

Видно от представеното по делото ч.г.д. № 6579/2018 г. по описа на ПРС, се установява, че към момента на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд – Пловдив, ищеца е претендирал от ответника сума в размер на 2 037,94 лева, в това число: 1 354,41 лева главница; 347,84 лева договорна лихва за периода 20.09.2014 г. – 20.10.2015 г., 335,69 лева лихва за забава за периода 21.09.2014 г. – 13.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда– 25.04.2018 г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото за държавна такса в размер на 40,75 лева и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и Д.К.К. е подписан договор за потребителски паричен кредит ***в размер на 2 000,00 лв. Включена е в размера на вноските застрахователна премия по застраховка

„Защита на плащанията“ в размер на 200,00 лв. по всяка отделна погасителна вноска. Начислена била и такса усвояване на кредита в размер на 75,00 лв. Месечната погасителна вноска била 124,45 лв., а годишният процент на разходите 50,25 %. В договора е включен погасителен план с посочени падежни дати на отделните вноски. Погасителните вноски били 25 на брой, а крайният срок на договора – 20.10.2015 г. По силата на сключения договор за заем на ответника е била предоставена посочената парична сума в размер на 2 000 лв. На последната страница от сключения договор за кредит се съдържа удостоверение на изпълнението. С полагането на подписа на кредитополучателя в тази част на документа се удостоверява, че е получил размера на заема по банкова сметка. ***я срок. Ето защо същият е поставен от ответника и доказва сключването на договора между страните и получаването на сумата.

По делото ответника не оспорва действителността на договора за потребителски кредит, нито договора за цесия, въз основа на който ищецът „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, гр. София се легитимира като надлежен кредитор. Не се оспорва и надлежното уведомяване на ответника за цесията.

Не се оспорва и размера на претендираната главница. Спори се относно действителността на клаузите за възнаградителна лихва и договрно обезщетение за забава поради противоречие с добрите нрави.

Нищожността се преценя към дата на подписване на договора. За м. 09.2013 г. основният лихвен процент на БНБ е 0,04 %, при което законната лихва е в размер на 10.04 % (съобразно Постановление № 100 на Министерския съвет от 2012 г.). Съобразно изложеното, уговорения ГПР е повече от 5 пъти по-висок от законната лихва, а уговорената възнаградителна лихва - повече от 3 пъти по-висок от законната лихва.

Относно твърденията за противоречие с добрите нрави на уговорката за надбавка – възнаградителна лихва. На първо място в случая е неприложим чл. 19, ал. 4 ЗПК(ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.), тъй като не е действащ към дата на сключване на договора, а в ЗПК /отм./ липсва подобна клауза.

Въпреки това съдът следва да определи дали така уговорения ГПК отговаря на критериите на добрите нрави. Няма пречки дори и при приложението на чл. 19, ал. 4 ЗПК и уговорен ГПР в неговите рамки, съдът да преценява дали размерът на годишния процент на разходите и възнаградителната надбавка е съобразен с добрите нрави.

В настоящият случай, от самият договор е видно, че годишния лихвен процент и ГПР надвишават многократно размера на законната лихва. Една такава уговорка противоречи на добрите нрави, не само с оглед установената съдебна практика, преди приемането на измененията в ЗПК, но и с оглед изискванията за справедливост. Добрите нрави са такива критерии за норми на поведение, които не позволяват по никакъв начин неравноправното третиране на икономически по-слабите страни участници в оборота и използването на недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстването на друг (в този смисъл Решение №1270/09.01.2009 г., постановено по гр.д. № 5093 по описа за 2007 г. на ВКС, IV г.о. и др.). В действителност, целта на уговореното възнаграждение по договора за заем е покриване на разходите на кредитора, свързани с отпускането на кредита, както и с компенсирането на гражданските плодове от финансовия ресурс, които заемодателят би могъл да реализира за срока на предоставянето му на заемателя.

В случая обаче, така уговореният размер на лихвата излиза извън посочените цели и води до неоснователно обогатяване на заемодателя. Не такъв е смисълът на уговорката за възнаградителна лихва при предоставянето на заемни средства.

Размерът на това възнаграждение не съответства на предназначението му, и с оглед съотношението спрямо законната лихва, води до неправомерно разпределение на блага в отношенията между страните.

Ето защо претенцията за възнаградителна лихва ще следва да бъде отхвърлена изцяло.

Страните са уговорили, че при забава на плащането, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска /чл. 5 от договора/. Претендирано е обезщетение за забава в размер на 335,69 лв.

Налице е възражение за погасителна давност в отговора на исковата молба. Крайният падеж на процесния договор е 20.10.2015 г. Според чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Вземането за лихви се погасява с тригодишна давност, поради което към дата на подаване на заявлението 25.04.2018 г. не е изтекъл тригодишен срок.

Законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има компенсаторен характер и служи да обезщети кредитора за забавата на длъжника в точното изпълнение на паричното му задължение. Възнаградителната лихва от своя страна представлява „доход", който кредиторът получава срещу правомерното и срочно използване на неговия капитал. В тази насока, при съобразяване на практиката на ВКС следва да се вземе предвид, че съобразно решение № 1270/09.01.2009 г., постановено по гр.д. № 5093 по описа за 2007 г. на ВКС, IV г.о. е уговорен един и същ размер на договорната възнаградителна лихва за срока на договора и на лихвата за забава при просрочив във връщането на заема. Тази клауза е обявена за нищожна от ВКС поради противоречието и с добрите нрави. Следва да се отбележи, обаче, че на кредитора на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД е присъдена законната лихва, само за периода след изпадане на длъжника в забава, тоест отново със законната лихва е заменена само договорната лихва за забава, но не и възнаградителната такава.