Присъда № 197 от 02.04.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 2191/2024
- Вид
- Присъда № 197
- Подписан
- 02.04.2024
- В сила
- 18.04.2024
- Състав
- МАРИНА ВЛАДИМИРОВА МАНОЛОВА КЪНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 57, ал. 1 т. 2 б. "б" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 209 · Наказателен кодекс
- чл. 209, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 211 · Наказателен кодекс
- чл. 23 и 24 · Наказателен кодекс
- чл. 23, ал. 1 и ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 23, ал. 1 и ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 24 · Наказателен кодекс
- чл. 25, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 286, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.29, ал. 1, б. "а" · Наказателен кодекс
- чл. 58а · Наказателен кодекс
- чл. 58а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 373 ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 76 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 84 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
МОТИВИ към присъда № 197 от 02.04.2024 г. по НОХД № 2191/2024 г. по описа на СРС, НО, 108-ми състав
С обвинителен акт, внесен в СРС, Софийска районна прокуратура е обвинила Г. С. М. в това, че в периода от 17.03.2021 г. до 18.03.2021 г., в гр.
София, при условията на продължавано престъпление, когато с две деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у различни граждани и с това им причинил имотна вреда в общ размер на 550 /петстотин и петдесет /лева, като деянията са извършени както следва:
1. На 17.03.2021г., в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Л. В. А. -при обаждане от страна на Л. В. А. на мобилен телефонен номер: *** /ползван от Г. С. М., собственост на Х. М.
Х./ се представил като адвокат И. В. и заявил, че са му необходими парични средства, за да представлява В. В. В. – син на А. и да съдейства за освобождаването му от следствен арест и с това причинил на Л. В. А. имотна вреда в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева – преведени му на 17.03.2021 г. от Л. А., чрез „***“, с разписка № 0700012716117930 от 17.03.2021г.;
2. На 17.03.2021 г., в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у И. Г. С.- обадил се от мобилен телефонен номер:*** /ползван от Г. С. М., собственост на Х. М. Х./ на С., представил се като адвокат И. В. и заявил, че са му необходими парични средства, за да представлява В. В. В. – син на А. и да съдейства за освобождаването му от следствен арест и с това и причинил на И. Г. С. имотна вреда в размер на 300 /триста/ лева – преведени му на 18.03.2021г. от И. С., чрез „***“, с разписка № 0700012726302589 от 18.03.2021 г., като деянието представлява опасен рецидив – М. е извършил престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, а именно с присъда № 25/28.11.2019г. по НОХД № 126/2019г. на РС-Л., в сила от 14.12.2019 г., за престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК, с наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години при първоначален строг режим на изтърпяване и обществено порицание, като на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл.
23, ал. 1 и ал. 2 от НК е определено общо най-тежко наказание по цитираната присъда и по присъда № 30/23.02.2016г. по НОХД № 6088/ 2015г. по описа на РС-Б., в сила от 16.06.2016г. и по присъда № 12/11.03.2015г. по НОХД № 29/ 2015г. на РС-Ц., в сила от 27.03.2015 г. в размер на четири години при първоначален строг режим на изтърпяване и обществено порицание и на основание чл. 24 от НК така определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ е увеличено с една година – престъпление по чл. 211 вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Пострадалите лица – Л. В. А. и И. Г. С. не са упражнили правата си по чл. 76 и чл. 84 от НПК и не са поискали да бъдат конституирани като частни обвинители и граждански ищци по делото.
1
Производството пред настоящия съдебен състав протече по реда на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие, като подсъдимият Г. С.
М. призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Съдът с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва направеното признание без да събира доказателства за изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти. В съответствие с постановеното определение не е проведен разпит на свидетелите и вещите лица, посочени в приложението към обвинителния акт.
В хода на съдебните прения представителят на СРП поддържа обвинението така, както е формулирано в обвинителния акт. Счита, че събраните на досъдебното производство доказателства, ведно с признанието на подсъдимия, по безспорен и категоричен начин установяват извършването на инкриминираните деяния. Намира за безспорно установено, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение и моли за осъдителна присъда. Прокурорът пледира за извършеното от подсъдимия престъпление да му бъде определено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 6 години, което на основание чл. 58а НК да се редуцира с 1/3 и което да се изтърпи при първоначален строг режим, както и за възлагане в тежест на подсъдимия на сторените по делото разноски.
Служебният защитник на подсъдимия М.
- адв. Г. И. намира предложеният от прокурора размер на наказанието „лишаване от свобода“ за завишен, като счита, че подходящият такъв е в размер на 4 години, който да се редуцира с една трета.
Подсъдимият Г. С. М. не депозира обяснения по обвинението.
В правото си на лична защита се солидаризира със становището на защитника си. Счита, че от самопризнанията му е установено, че е извършил престъплението, за което е обвинен. Моли съдът да отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства възрастта му, семейното му положение, ниската стойност на предмета на престъплението. Моли за определяне на наказание от 4 години лишаване от свобода, което да бъде намалено, съгласно изискванията на закона. Изразява съжаление за стореното.
В правото си на последна дума моли за постановяване на присъда по убеждение на съда, която да бъде законосъобразно и правилно издадена.
Настоящият съдебен състав след анализ на доказателствата по делото и при отчитане направеното от подсъдимия признание на фактите, описани в обвинителния акт намери следното от фактическа страна:
Подсъдимият Г. С. М. е роден на ****** г. в гр. Б., ЕГН **********, българин, български гражданин, женен, с висше образование, адрес гр. Б., ул.
„В. ********“ *****. С присъда № 25/28.11.2019 г. по НОХД № 126/2019 г. на PC-Л., в сила от 14.12.2019 г. подсъдимият М. бил осъден за престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК, като му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години при първоначален строг режим на изтърпяване и обществено порицание, като на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от НК е определено общо най-тежко наказание по посочената присъда и по 2 присъда № 30/23.02.2016 г. по НОХД № 6088/2015г. по описа на PC-Б., в сила от 16.06.2016 г. и по присъда № 12/11.03.2015 г. по НОХД № 29/2015 г. на PCЦ., в сила от 27.03.2015 г. в размер на четири години при първоначален строг режим на изтърпяване и обществено порицание. На основание чл. 24 от НК така определеното общо най-тежко наказание ЛОС е увеличено с една година.
На 17.03.2021г. свидетелят В. В. В. бил задържан от органите на МВР при 09 РУ-СДВР. Свидетелят В. бил с приятелката си - пострадалата И. Г. С., като преди да бъде задържан в 09 РУ-СДВР, провел кореспонденция чрез социалната мрежа „Фейсбук“ със свой приятел, с когото не се били виждали, а само си писали и му казал, че има нужда от адвокат, като визираното лице, представящо се като „Марио“ с посочен телефон **********, изпратило телефонен номер *** и казало, че това е номерът на адвокат И. В.. В действителност, мобилен номер ********** на мобилен оператор „*****“ ЕАД /сега „***“ ЕАД/ бил собственост на подсъдимия Г. С. М. и се ползвал от него, а мобилен номер *** на същия мобилен оператор бил собственост на свидетелката Х. М. Х., но се ползвал изцяло от подсъдимия Г. С. М..
След като на 17.03.2021 г. свидетелят В. В. бил задържан от органите на МВР при 09 РУ-СДВР, приятелката му – свидетелката И. С. и баща му пострадалия Л. В. А. решили да се свържат с телефонен номер ***. На 17.03.2021 г. свидетелят А. се обадил на визирания мобилен номер, отговорил му подсъдимият М., представил се като адвокат И. В. и заявил на А., че са му необходими парични средства, за да представлява В. В. В. и да съдейства за освобождаването му от следствен арест. Подсъдимият поискал от свидетеля.
А. да бъдат преведени чрез „***“ първоначално 250.00 лева, като на 17.03.2021 г., в гр. София, от Л. А., чрез „***“, с разписка № 0700012716117930 от 17.03.2021 г. била преведена сумата от 250.00 лева на името на подсъдимия Г. С. М., като последният подал своите данни за извършване на паричния превод, а пострадалият Л. А. посочил като основание „упълномощаване на адвокат-хонорар“, тъй като смятал, че с този превод извършва плащане на адвокат И. В., който ще защитава сина му. А. извършил паричния превод, използвайки свои лични средства. Още на същия ден - 17.03.2021 г. подсъдимият М. получил сочената парична сума и се подписал за получил на съответната разписка.
На 17.03.2021 г., след получаване от страна на подсъдимия на горната парична сума, същият се свързал по телефона с пострадалата И. Г. С., представил се отново като адвокат И. В., успокоил я да не се притеснява, потвърдил получаването на първия паричен превод и заявил, че са му необходими още парични средства, за да представлява В. В. В. и да съдейства за освобождаването му от следствения арест. Подсъдимият М. отново ползвал мобилен номер *** /собственост на Х. М. Х./, като при реализираната връзка със С. поискал още 300.00 лева. Във връзка с така проведения разговор по телефона, на 18.03.2021 г., в гр. София, от И. С., чрез „***“, с разписка № 0700012726302589 от 18.03.2021 г., била преведена сумата от 300.00 лева на името на подсъдимия Г. С. М., като последният подал своите данни за извършване на паричния превод. С. извършила паричния превод, използвайки свои лични средства. Още на същия ден - 18.03.2021 г. подсъдимият М. получил сочената парична сума и се подписал за получил на съответната 3 разписка.
След като изчакали до 22.03.2021г., Л. В. А. и И. Г. С. установили, че В.
В. В. не е освободен от ареста, че на същия е бил назначен служебен защитник и че адвокат И. В. въобще не се е явявал в 09 РУ-СДВР. Двамата пострадали се опитали да се свържат с мобилен номер ***, но същият бил изключен и тогава те разбрали, че не са били комуникирали с адвокат И. В..
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на направеното от подсъдимия признание на фактите, както и въз основа на събраните в досъдебното производство доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите Л. В. А., И. Г. С., В. В. В., Х. А. Х., Й.
Я. Г., разписка № 0700012716117930 от 17.03.2021 г., разписка № 0700012726302589 от 18.03.2021 г., справка от „***“ АД, Заключението на съдебно-графическа експертиза, справка за съдимост на подсъдимия.
Съдът намира, че между събраните по делото доказателства не се констатират противоречия, същите са обективни и достоверни и подкрепят направеното от подсъдимия признание. Кореспондиращи с направеното от подсъдимия признание на фактите са показанията на свидетелите Л. В. А. и И.
Г. С., които са обективни, добросъвестно депозирани и информативни. От показанията на свидетелите се изличат данни за времето на извършване на деянията, заявеното от лицето, което се представило за адв. И. В., поисканата сума пари и извършените от свидетелите имуществени разпореждания – свидетелят А. със сумата от 250 лева, а свидетелката С. - със сумата от 300 лева, които суми били преведени на 17.03.2021 г. респ. на 18.03.2021 г. на подсъдимия Г. С. М. чрез „***“ ЕАД. Телефонният номер, от който са били провеждани обажданията с лицето, представящо се за адв. И. В. видно от справката от „***“ ЕАД е регистриран на името на свидетелката Х. А. Х., която заявява, че е закупила сим карта на мобилен оператор „***“ и я предоставила за ползване на подсъдимия.
В подкрепа на показанията на свидетелите са и разписка № 0700012716117930 от 17.03.2021 г. и разписка № 0700012726302589 от 18.03.2021 г. за преведените суми, а така също и заключението на СГЕ, видно от която ръкописният текст в графи „Клиент“ в посочените разписки е изписан от подсъдимия, като подписите, удостоверяващи получаването на сумите по разписките също се положени от подсъдимия.
С оглед реда, по който протече производството и направеното от подсъдимия М. признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, което признание съдът намери за подкрепено от събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал, то повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия се явява безспорно доказано.