Решение № 112 от 16.09.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Велико Търново, 16.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ.

ГРИГОРОВ

ХРИСТО ТОМОВ при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА в присъствието на прокурора Св. К. К. като разгледа докладваното от ХРИСТО ТОМОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20224000600177 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XXI - ва от НПК, във вр. с чл. 313 и следващите от НПК.

С присъда № 15/07.04.2022 г., постановена по НОХД № 144/2021 г. по описа на Окръжен съд - Плевен подсъдимият Г. Ц. М. с ЕГН ********** е бил признат за виновен в това, че на 07.05.2020 г., в с. Ралево, обл. Плевен, на общински път LOV - 1054, км.17+800, на около 270 метра след табела за населено място - с. Ралево, при управление на МПС - лек автомобил марка „Пежо“, модел 306 с рег. № СО 85****, нарушавайки правилата за движение по пътищата регламентирани в Закона за движение по пътищата, както следва: чл. 5, ал. 1 от ЗДвП - „Всеки участник в движението по пътищата: т.1 с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.“ чл. 6 от ЗДвП - „Участниците в движението: 1. Съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със 1 светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.“ чл. 20, ал.1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.“ • чл. 21, ал.1 от ЗДвП - „При избиране скоростта на движение на водача на моторното превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч - Категория „В“ в населено място - 50 км/ч, като се е движил със скорост 96,01 км/ч.“, умишлено причинил смъртта на Б.

В.Б. от гр. Плевен, настъпила на 18.05.2020 година в 06:20 часа и средна телесна повреда на АЛ. ИВ. К. от гр. Плевен, изразяваща се в черепно мозъчна травма - натъртване на главата, счупване на черепа слепоочно базално вдясно, излив на кръв над и под твърдата мозъчна обвивка в мястото на счупване, представляващо разстройство на здравето, временно опасно за живота, което е било постоянно от получаване на увреждането, до стабилизиране на здравословното състояние след наложена спешна хирургическа интервенция, поради което и на основание чл. 342, ал. 3, б. “в“ и б. “б“, пр. 1-во, във вр. с чл. 342, ал. 1, във вр. с чл. 54 от НК съдът го осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от десет години, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС определил първоначален „Строг режим” за изтърпяване на наказанието.

С присъдата на подсъдимия Г. Ц. М. на основание чл. 343г, във вр. с чл.

37, ал. 1, т. 7, пр. 2 от НК било наложено и наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от дванадесет години.

На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК при изпълнение на наказанието лишаване от свобода съдът приспаднал времето, през което подсъдимият М. е бил задържан в периода от 08.07.2020 г. до 09.07.2020 година, като се разпоредил един ден задържане да се зачита за един ден лишаване от свобода, а на основание чл. 59, ал. 1, т. 2 от НК приспаднал периода от 09.07.2020 г. до 08.09.2020 г., времето през което подсъдимият М. е бил с мярка за неотклонение домашен арест, като се разпоредил два дни домашен арест да се зачитат за един ден лишаване от свобода.

Съдът се разпоредил още на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, във връзка с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 година за минималните адвокатски възнаграждения, като осъдил Г. Ц. М. да заплати на адвокат Е.Б. С. - К. от САК, сумата от 28 800 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, от които 12 000 лева за представителство по досъдебното производство, 12 000 лева представителство в съдебното производство и 4 800 лева за явяване в съдебни заседания. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъдил подсъдимия да заплати направените по наказателното производство разноски, съответно по сметка на ОД МВР - гр. Плевен - сумата в размер на 1 168,00 лева /хиляда сто шестдесет и осем лева/ за направените разноски във фазата на досъдебното производство, а по сметка на Окръжен съд - гр. Плевен - сумата в размер на 2 596,50 лева /две хиляди петстотин деветдесет и шест лева и петдесет 2 стотинки/, представляваща разноски във фазата на съдебното производство.

Съдът се произнесъл с присъдата и по иззетия като веществено доказателство лек автомобил марка „Пежо“, модел 306 с рег. № СО 85****, който следвало да се върне на подсъдимия М..

От така постановената присъда са останали недоволни както подсъдимият Г. Ц. М. и неговият защитник адвокат Д.Н. З. от ПлАК, така и частните обвинители АЛ. ИВ. К., П. ЦВ. Б., В. М. Б., В. В. Б. и В. В. Б., чрез процесуалния им представител и повереник адвокат Е.Б. С. - К., които чрез съответните процесуални способи са инициирали въззивен контрол върху първоинстанционния акт.

В депозираната от защитника на подсъдимия М., адвокат Д.Н. З. жалба се изтъкват съображения за незаконосъобразност и неправилност на присъдата, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила и материално правните разпоредби, и за наложено с нея явно несправедливо наказание. В тази насока се оспорват фактическите и доказателствените изводи на първоинстанционния съд, като се изтъква неправилното изменение на обвинението допуснато от съда, както и погрешното интерпретиране на фактите и приемане наличието на „евентуален умисъл”, съответно тенденциозно ценене на негоден и процесуално опорочен протокол за оглед на ПТП и веществено доказателствено средство фотоалбум, без отразен номер на досъдебното производство в тях и с поемни лица посочени в него, неизбрани по съответния процесуален ред.. Точно тези писмени доказателствени средства по посочените по-горе причини по никакъв начин с оглед допуснатите съществени пороци не са могли да способстват за изготвянето на една качествена автотехническа експертиза.

Прави се искане за отмяна на присъдата и оправдаването на подсъдимия Г. Ц.

М., респ. при условията на алтернативност – прилагането на закон за по-леко наказуемо престъпление, такова по чл. 343, ал. 3, б. „а”, във вр. с ал. 1, б. „б”, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и за намаляване на наложеното му наказание.

В своето изложение, както в подадената въззивна жалба така и в отговора на въззивната жалба изготвена от адвокат Д.Н. З., повереникът на частните обвинители, адвокат Е.Б. С. – К. приема с оглед на събрания доказателствен материал, че фактологията е изяснена напълно, а вината на подсъдимия М. – доказана по безспорен начин. Изразява несъгласието си с определеното по размер наказание лишаване от свобода и наказанието лишаване от права определени към минимума, като твърди, че същото е занижено, което занижаване ги прави явно несправедливи. Излага виждането си по въпроса за наличието на множество отегчаващи вината обстоятелства, предполагащи завишаване размера на предвидените наказания. Акцентира на това, че М. е управлявал технически неизправен автомобил, на който гумите на задния мост са били с различна шарка на протектора, което пък от своя страна правело автомобила неустойчив заради различното сцепление, а това водело до занасяне и загуба на управление. Позовава се и на управлението на 3 автомобила при „евентуален умисъл“, на превишената почти двойно скорост на движение, както и на справката за административни нарушения и наложени наказания на подсъдимия, съответно отнети контролни точки. При условията на алтернативност се предлага на въззивния съд в случай, че се възприеме деянието да е извършено по непредпазливост, под формата на самонадеяност, на М. да се наложи максимално предвиденото в закона наказание от 15 години лишаване от свобода при лишаване от право да управлява моторно превозно средство за 18 години.

В съдебно заседание, в хода на съдебните прения, прокурорът от Апелативна прокуратура гр. Велико Търново счита, че присъдата е неправилна в частта касаеща възприетата от първоинстанционния съд форма на вината „евентуален умисъл” и правна квалификация, като подкрепя особеното мнение на председателя на съдебния състав за точната правна квалификация, наличието на самонадеяност и поради тази причина предлага тя да бъде изменена съобразно разпоредбите на чл. 337, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Оспорва въззивните жалби, тази на адвокат Д.Н. З. – в останалите части извън формата на вината, а тази на адвокат Е.Б. С. – К., по отношение развитата от нея теза за наличен евентуален умисъл и искането за завишаване размера на наказанията.

Упълномощеният повереник на частните обвинители адвокат Е.Б. оспорва въззивната жалба на подсъдимия, намирайки обвинението за доказано, като изтъква противоречията на присъдата относно размера на наказанията. От една страна съдът сам е посочил изрично и е приел, че са налице изключителни многобройни отегчаващи вината обстоятелства, такива множество отегчаващи обстоятелства свързани и с личността на дееца, като в същия момент и при същата преценка е определил минималния размер на наказанието. Моли за изменение на присъдата и увеличаване размера на наложените на М. наказания.

Упълномощеният защитник на подсъдимия М. – адвокат Д.Н. З. поддържа въззивната жалба по изтъкнатите в нея аргументи, като намира обвинението за недоказано и разколебано преди всичко по отношение вменената форма на вина, евентуален умисъл, позовавайки се и на особеното мнение на съдията докладчик и председател на съдебния състав. Твърди, че не са били налице никакви новоразкрити обстоятелства, които да налагат изменение на обвинението по реда на чл. 287, ал. 1 от НПК, съответно, такива които да дадат възможност на прокурора да повдигне ново обвинение, като допускането на това изменение на обвинението от първоинстанционния съд, се явява недопустимо и незаконосъобразно от процесуална гледна точка. В този смисъл абсолютно необосновано и незаконосъобразно е било искането за изменение на обвинението по факти и обстоятелства, които се съдържат още от досъдебната фаза на наказателното производство, и са били известни на прокурора още от тогава. На следващо място и в условията на алтернативност прави искане за изменение на присъдата и намаляване размера на наказанията на подзащитния му, като се позовава на различна от официално приетата 4 форма на вина, непредпазливост /самонадеяност/, поради което и за него наказанията се явяват явно несправедливи.

В хода на съдебните прения подсъдимият поддържа становището и доводите на защитника си без да изтъква собствени такива.

В предоставената му последна дума подсъдимият Г. Ц. М. прави искане за уважаване на жалбата и изразява желанието си за справедливо наказание.

В хода на проведеното въззивно съдебно заседание бяха събрани и приобщени писмени доказателства - документи, удостоверяващи актуалните месторабота и трудово поведение на подсъдимия Г. Ц. М., като длъжностна характеристика на длъжността „Барман“, Трудов договор № 178 от 16.04.2021 г. и трудов договор № 5 от 05.05.2021 г., заедно със справка за уведомление по КТ и длъжностна характеристика касаеща длъжността „Мияч превозни средства“.

Великотърновският апелативен съд, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира и приема за установено следното:

На първо място следва да бъде обсъден доводът на защитата, адвокат Д.Н. З. за допуснато от първостепенния съд съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото основателността на това възражение предпоставя по – нататъшните разсъждения на въззивната инстанция по съществото на делото.

Въззивният състав намира,че доводът за допуснато съществено нарушение, накърняващо правото на защита на подсъдимия Г. Ц. М. и свързано с допуснатото от съда изменение на обвинението по реда на чл. 287, ал. 1 от НПК, не е основателен. Действително в проведеното на 16.02.2022 г. съдебно заседание с протоколно определение първоинстанционният съд е допуснал такова изменение на обвинението на подсъдимия М., когато прокуратурата му вменила деяние извършено на 07.05.2020 г., намерило проявление като управление на МПС - лек автомобил марка „Пежо“, модел 306 с рег. № СО 85****, в нарушение правилата за движение по пътищата, при което умишлено причинил смъртта на Б. В.Б. от гр. Плевен, настъпила на 18.05.2020 година в 06:20 часа и средна телесна повреда на АЛ. ИВ. К. от гр.