Решение № 555 от 10.05.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 555 гр. София, 10.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20231000502636 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба на П. Г. Г. срещу решение № 3232/ 19.06.2023г. на СГС, ГО, 7 състав, постановено по гр.д. № 8253/21г. в частта, в която е отхвърлен искът му по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ.

Срещу същият съдебен акт е постъпила въззивна жалба от Прокуратура на Република България в частта, в която предявеният иск е уважен.

Жалбоподателят-ищец твърди, че първоинстанционното решение е порочно поради нарушение на материалния закон. Счита, че е нарушен принципът на справедливостта, установен в чл.52 от ЗЗД. Определеното обезщетение не е достатъчно да репарира претърпените от него неимуществени вреди.

Съдът е омаловажил факта, че наказателното производство е продължило за периода от 28.11.2008г. до 04.03.2020г. и по три обвинения срещу него. Не е взето предвид, че му е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“, а в продължение на 11г. и 6 м. е имал „подписка“. През целият период жалбоподателят е работил в охранителна полиция и се е срамувал, че е обвиняем. Обвиненията са му попречили в кариерното израстване. Съдът не е направил обективна преценка на 1 личността му. Не е оценено заключението на приетата психологична експертиза.

Затова моли въззивния съд да отмени атакуваното решение в обжалваната от него част и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск.

Жалбоподателят – ответник излага, че първоинстанционният съд е определил обезщетение в завишен размер като не е съобразил обществения критерий за справедливост. Правилно е прието, че няма връзка между медийните публикации и прокуратурата, тъй като няма причинно- следствена връзка между тях и ответника. Жалбоподателят сочи, че не е доказано, че наказателното производство е засегнало доброто име на ищеца. Съдът не е съобразил, че МВР е приело, че поведението на П. Г. по случая е било правомерно и че липсва нарушение от негова страна. Съдът е посочил, че съобразява обстоятелството, че на ищеца е изплатено обезщетение от 4 900лв., но от постановеното решение не става ясно дали е намалил с тази сума определеното обезщетение. Съдът не е съобразил, че досъдебното производство е продължило 1г., 10 м. и 16 дни.

Затова моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск или да намали присъденото обезщетение.

В депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител П. Г. оспорва въззивната жалба на Прокуратурата като счита в обжалваната част от ответника решението на СГС за правилно и законосъобразно.

Прокуратурата на Р България не е депозирала писмен отговор. В съдебно заседание чрез представляващия я прокурор оспорва жалбата на ищеца.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с иск по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ . В исковата молба ищецът П. Г. твърди, че срещу него е било образувано нохд № 7695/10г. на СРС, по което е бил оправдан с присъда от 25.02.2019г., 2 потвърдена с решение на СГС от 04.03.2020г.

С постановление от

06.08.2008г. СВОП е образувала досъдебно производство за това, че на 30.07.2008г. е причинил на Д. С. лека телесна повреда – чл.131, ал.1, т.2 вр. с чл.130, ал.1 от НК, противозаконно го е лишил от свобода, въпреки че, Д. С. се е представил като народен представител в ЕП – чл.142а, ал.2, пр.2 вр. с чл.142, ал.2, т.6 от НК, както и му се е заканил за убийство- чл.144, ал.3, пр.1 и пр.2 във вр. с ал.2 пр.3, вр.с ал.1, пр.1 от НК. С постановление от 10.10.2008г. на прокурор от СВОП на основание чл.216 от НПК материалите по ДП са отделени в ново, касаещи извършено престъпление и нанесена леки телесни повреди от неустановени служители на СДВР на народни представители и граждански лица. С постановление от 28.11.2008г. ищецът е привлечен като обвиняем за престъплението по чл.142а, ал.2 пр. 1 и пр.2, вр. а с ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК като му е определена гаранция от 400 лв. С определение № 434/12.12.2008г. на СРС мярката за неотклонение е отменена и спрямо него е взета друга „подписка“. На 09.12.2008г му е предявено разследването. На 18.12.2008г. в Софийски военен съд е внесен обвинителен акт и е образувано нохд № 141/2008г. На 29.12.2009г. то е прекратено и е върнато на СВОП за отстраняване на допуснати нарушения. На 10.02.2009г.

СВОП изпраща преписката на СРП. На 16.02.2009г. делото е върнато на СВОП. На 20.02.2009г. на ищеца отново му е предявено обвинение. На 19.03.2009г. е внесен обвинителен акт в СРС и е образувано нохд. № 2923/09г., което е прекратено и върнато на СРП за отстраняване на процесуални нарушения.

С постановление от 10.11.2009г. е прекратено наказателното производство по отношение на П. Г. за престъплението по чл.131, ал.1 т.1 НК във връзка с квалифициращият признак, че пострадалото лице е бил представител на обществеността. Това постановление е обжалвано и отменено. На 01.04.2010г. ищецът е привлечен като обвиняем за трите престъпления. На 20.05.2010г. му е предявено разследването, а на

21.06.2020г. е внесен обвинителен акт в СРС. Образувано е нохд № 7695/10г., по което с присъда от 25.02.2019г. е бил оправдан. Тя е потвърдена с решение на СГС. От воденето наказателно преследване ищецът е претърпял неимуществени вреди от това, че е привличан два пъти като обвиняем, от унижението да бъде смятан за съучастник в извършването на три престъпления по повод на службата му. Две от тях са тежки и се предвижда наказание лишаване от свобода до осем години и шест години. Изпитвал е 3 чувство, че несправедливо е обвинен. В продължение на четири месеца е страдал от нервнопсихични разстройства. Били са накърнени неговите чест и достойнство. Наказателното производство е попречило на кариерното му израстване, защото е продължило 11г, 6м. и 28 дни. Случилото се е било отразено в медиите и се обсъждало в Народното събрание. В продължение на времето, в което е протичало наказателното производство, е изпитвал чувство на потиснатост и тревожност от неизвестния изход от делото, на неприятно усещане от липса на справедливост и обективност в работата на правозащитните органи. Затова моли съда да осъди Прокуратурата на Р България да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70 000лв., в едно със законната лихва от 25.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът Прокуратура на РБългария в срока по чл.131 от ГПК е депозирала писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Не оспорва, че срещу ищеца е имало водено наказателно производство, завършило с влязла в сила оправдателна присъда. Оспорва иска като недоказан, както и че описаните в исковата молба неимуществени вреди действително са претърпени от ищеца. В негова тежест е да ги докаже, техният размер и връзката им с обвинението. Не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си.

Прави възражение за нередовност на исковата молба.

Оспорва претендирания размер на обезщетение, тъй като не съответства на твърденията в исковата молба. В частта, в която се претендират вреди от продължителността на наказателното производство ответникът посочва, че ищецът е получил обезщетение от 4 900лв. Няма доказателства, че е било засегнато доброто му име в професионален план, че наказателното производство е попречило на кариерното му развитие. Оспорва да се ангажира отговорността на прокуратурата за медиини публикации. Следва да се съобрази, че тя не е поддържала обвинението срещу четиримата обвиняеми и е пледирала за оправдаването им. Не е внесен протест срещу оправдателната присъда. Твърди, че паричната гаранция от 400 лв. не е била внесена. Тя е била валидна само за 20 дни.

Не се спори, че по отношение на ищеца е било образувано досъдебно производство на 06.08.2008г. на СВОП.

С постановление от 03.12.2008г. П. Г. е привлечен като обвиняем за 4 три престъпления по чл.142а, ал.1, пр.1 и пр.2,в вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.1 от НК, по чл.131, ал.1 ,т.1 и т.2 вр. с чл.130, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК и по чл144, ал.3, рп.1 и пр.2, вр. с ал.2, пр.2, вр. с ал.1 от НК като му е взета е мярка за неотклонение „парична гаранция.“ Тя е била отменена и му е взета нова такава „Подписка“.

С постановление от 26.04.2010г. обвиняем за същите престъпления. ищецът е бил привлечен като

Не се спори, че след внесен обвинителен акт е образувано нохд № 141/2008г. на Софийски Военен Съд, което е прекратено.

След това прекратено. е образувано нохд № 2923/09г. на СРС, което също е

След внесен нов обвинителен акт е образувано нохд № 7695/10г. на СРС, по което е постановена оправдателна присъда за ищеца на 25.02.2019г.

Тя е потвърдена от СГС и е влязла в сила на 04.03.2020г.

Към исковата молба са представени доказателства за медиини публикации, за здравословното му състояние и за осъждането на случая в НС.

Към отговора на исковата молба във връзка с твърденията в него Прокуратурата е представила споразумение от 2020г., съгласно което на П.

Г. му е изплатено обезщетение от 4 900 лв. за продължаване на наказателното производство извън разумния срок.

В хода на процеса са представени кадрова справка за ищеца, справка от МВР- Дирекция „Инспекторат“ от 08.08.2008г., според която действията на служителите по задържането на лицата на бул. „В. Левски“ и ул. „Оборище“ са правомерни.

По делото е прието заключение на психологична експертиза, според което първите две години за ищеца са били най- тежки, тъй като тогава е имало реална заплаха да бъде лишен от свобода. Тогава е имал сериозна депресивна симптоматика, съпроводена с безпокойство и тревожност.

Стресът е ескалирал на психосоматично ниво и е имал отражение върху съня и апетита на ищеца. Той е имал гадене, спад в теглото. В периода, в който П.

Г. е бил оневивен, но се е налагало да присъства по наказателните дела, тревожността е станала ситуативна и се е проявявала предимно около и по 5 време и за по няколко дни преди и след съдебните заседания. Към момента ищецът е балансиран емоционално, без индикации за депресивност, безпокойство или тревожност. Той е активен в социално отношение, удовлетворен в личен и професионален план, мотивиран да разгръща потенциала си в системата на МВР.

Съдът кредитира заключението като обективно, изчерпателно и основаващо се на научните правила и опита на експерта.

В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.

Свидетелите Г. и В. познават ищеца. Първата е негова съпруга от 2007г., а вторият негов кум и го познава от 20 години. И двамата знаят, че срещу П.

Г. е имало наказателно производство във връзка с Д. С.. Двамата описват емоционалното състояние на ищеца. Той тежко е преживял воденото наказателно дело, публикациите в медиите. Бил е стресиран, не е спял спокойно, притеснен и тревожен. Затворил се е в себе си, не е излизал никъде. Притеснявал се е за семейството си , тъй като само той го е издържал финансово. Сринал се е физически и психически. Бил е унижен, защото по телевизията са давали снимки в униформа и имена, кои са били биячите на Д.

С.. Наричали са ги мутри, че срамят пагона на МВР. Не е бил отстраняван от служба. Ходил е на психолог.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излага. Тези на свидетеля Г. ги преценява при условията на чл.172 от ГПК поради близките отношения между нея и ищеца като съпрузи.

СГС е уважил частично предявения иск.

Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди.

Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.