Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 567 от 30.09.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 540/2024
Вид
Решение № 567
Подписан
30.09.2024
В сила
02.11.2024
Състав
Бистра Николова, Милен Василев, Тодор Тодоров

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 76, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 327 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 567 гр. София, 30.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Т. Т.ов

Милен Василев при участието на секретаря Ваня Ил. И.а като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело № 20241001000540 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 21.05.2024 г. на ответника „Арт Етърнал Синема“ ЕООД срещу решението от 29.04.2024 г. по т. д. № 1250/2023 г. на Софийския градски съд, VІ-4 състав, с което същият е осъден да заплати на ищеца „Европапир България“ ЕООД: на осн. чл. 327 ТЗ сумата 37 885,54 лв., представляваща дължима цена по фактури № 1000195442/15.11.2022 г., № 1000195847/28.11.2022 г., № 1000196144/05.12.2022 г., № 1000196419/13.12.2022 г., № 1000196529/15.12.2022 г., № 1000196535/15.12.2022 г., № 1000196829/04.01.2022 г., № 1000196985/10.01.2023 г., № 1000196994/10.01.2023 г., № 1000197046/11.01.2023 г., № **********/17.01.2023 г., № 1000197344/20.01.2023 г., № 1000197419/24.01.2023 г. и № 1000197498/25.01.2023 г., ведно със законната лихва от 06.07.2023 г. до окончателното плащане; а на основание чл. 86 ЗЗД сумата 1553,74 лв. – законната лихва за забава за периода 16.12.2022 г. – 08.06.2023 г. на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 9 321,57 лв. – съдебни разноски.

В жалбата се твърди, че съдът е допуснал процесуални нарушения с това, че в последното заседание на 18.04.2024 г. е приел представени от ищеца писмени доказателства, но без да даде възможност на ответника да се запознае с тях /предвид техния обем/ и да изрази становище по същество, извън становището за настъпила преклузия. Твърди се, че в срока за писмени защити ответникът установил, че сред приетите документи имало и платежни нареждания за извършени от него чрез третото лице помагач Т. П. плащания в полза на 1 ищеца, като се касаело за авансови плащания по съответната заявка и по процесните фактури. Поради това с молба от 30.04.2024 г. ответникът поискал да бъде отменен дадения ход по същество на делото и за възобновяване на съдебното дирене, като направил искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, но вече било постановено съдебното решение от 29.04.2024 г. – преди изтичане на срока за писмени защити и преди подаване на тази молба. Поддържа се, че с оглед тези нови доказателства съдът е следвало да измени доклада и на осн. чл. 146, ал. 3 ГПК да предостави възможност на страните да предприемат съответните процесуални действия, което не е било сторено. Липсвало обсъждане на тези приети доказателства в мотивите на постановеното решение, с което фактическата обстановка останала неизяснена, което довело и до погрешни правни изводи. Твърди се, че от представените разпечатки от електронна кореспонденция било видно, че третото лице помагач Т. П. от името на ответника е правил заявки за доставки на стоки и е заплащал авансово същите с приложените платежни нареждания, в които било посочено основанието за плащане, а датите на заявките съответствали на датите на плащанията.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да отхвърли предявения иск, както и да му присъди направените разноски.

Въззиваемият „Европапир България“ ЕООД – ищец по исковете – чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Претендира разноски.

Въззиваемият Т. Ц. П. – помагач на ответника – в писмения отговор оспорва жалбата.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Европапир България“ ЕООД с искова молба от 6.07.2023 г., с която срещу „Арт Етърнал Синема“ ЕООД са били предявени: 1) искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 37 885,54 лв., представляваща дължима цена за продадени стоки по 14 бр. фактури /подробно описани/, заедно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането; и 2) искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 1 553,74 лв. – законната лихва за забава за периода от един месец след издаване на съответната фактура до 8.06.2023 г.

В исковата молба се твърди, че между страните са съществували трайни търговски отношения, в рамките на които ответникът е поръчал, а ищецът му е доставил стоки, за които са издадени процесните фактури. Сумите по фактурите е следвало да се платят в 30дневен срок след издаването на всяка фактура, но това не било сторено и до днес, с изключение на частично плащане на малка сума по фактурата от 15.11.2022 г.

По делото са представени 14 бр. фактури, издадени в периода 15.11.2022 г. – 25.01.2023 г., за продадени от ищеца „Европапир България“ ЕООД на ответника „Арт Етърнал Синема“ ЕООД стоки /хартия, различен формат/. Към всяка фактури са приложени товарителници и стокови разписки, носещи подпис за получател от името на ответното дружество.

С пълномощно с нотариална заверка на подписа от 12.05.2017 г., с което ответникът „Арт 2

Етърнал Синема“ ЕООД е упълномощил Т. Ц. П. с правата да води преговори, да сключва договори, да получава плащания и да извършва други необходими действия.

Според справка-удостоверение от 11.03.2024 г. на нотариус Ц. Г. на 19.01.2023 г. е удостоверила подпис на декларация на управителя на ответника за оттегляне на пълномощното на Т. Ц. П..

Представени са фотоснимки, на които са изобразени складови помещения с находящи се в тях стоки.

В първоинстанционното производство са разпитани свидетелите Х. Х. и И. И..

Свидетелят И. заявява, че е съдружник в три други дружества с управителя на ответника – А. Х.. На свидетеля било известно, че ищецът доставя на ответника хартия, която е необходима за издателската му дейност, в производствената база в гр.София, ж.к. “Младост 1“, ул.“Димитър Молов“ № 16. Свидетелят заявява, че е изготвил приложените по делото фотоснимки през м.03.2023 г., а Т. П. било лицето, което е поръчвало стоки и ги е получавал от името на ответника до 31.01.2023 г., като водил кореспонденцията с доставчици, клиенти, и извършвал оперативната търговска дейност от името на ответника. Т. П. бил съдружник при ответника, а през 2022 г. продал дяловете си на А. Х..

Свидетелят Х. Х. заявява, че е първи братовчед на управителя на ответното дружество, като работел във фирма „Медицинска техника Инженеринг“, която е отдала под наем складовото помещение на ответника, в което са доставяни стоки /хартия/, а Т. П. е действал като управител на ответника до м.11-12 на 2022 г. След това за около 3-4 месеца П. е продължил да посещава склада на ответника и да приема стоки. На 06.03.2023 г. складовете са били заключени и са подменени патроните на вратите. Според свидетеля на кадри от видеонаблюдение е разбрал, че Т. П. е изнасял повече стоки, отколкото е обявявал по документи на свидетеля. Свидетелят е проследил камион, който няколко пъти е изнасял стоки от склада, до логистичен склад в кв. “Казичене“ и до летище София, които са идвали с позволение на Т. П..

В производството пред СГС е прието заключение на съдебносчетоводна експертиза, извършена от вещото лице А. Б.. Експертизата е установило, че процесните фактури на стойност общо 38 094,78 лв. са отразени в счетоводството на ищеца, като от тях по фактурата от 15.11.2022 г. е извършено частично плащане на сумата 209,24 лв. Установено е, че фактура № 1000197419/24.01.2023 г. не е осчетоводена при ответника и не е включена в дневниците за покупки и справки-декларации по ЗДДС, а останалите процесни фактури са включени и е ползван данъчен кредит по тях в общ размер на 6 071,69 лв. Според експертизата дължимите суми по фактурите и законната лихва върху тях за процесните периоди са следните:

Фактура – номер, дата

Стойност с

ДДС

1. 1000195442/15.11.2022

2 504.88

Платена сума

Остатък

209.24

3

Период

Законна лихва

2295.64 15.12.20226.07.2023 147.67

2. 1000195847/28.11.2022

3 544.80

0

3544.80 28.12.20226.07.2023 215.22

3. 1000196144/05.12.2022

1 664.64

0

1664.64 04.01.20236.07.2023

4. 1000196419/13.12.2022

4 014.96

0

4014.96 12.01.20236.07.2023 225.30

5. 1000196529/15.12.2022

1 664.88

0

1664.88 14.01.20236.07.2023

6. 1000196535/15.12.2022

2 329.92

0

2329.92 14.01.20236.07.2023 129.26

7. 1000196829/04.01.2023

2 033.28