Решение № 191 от 27.10.2023, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 326/2023
- Вид
- Решение № 191
- Подписан
- 27.10.2023
- В сила
- 27.10.2023
- Състав
- Христо Иванов Крачолов, Иван Христов Ранчев, Веселин Ганчев Ганев
РЕШЕНИЕ
№ 191 гр. Пловдив, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Христо Ив. Крачолов
Членове:
Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Димитър Ив. Махмудиев като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно частно наказателно дело № 20235000600326 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 34 ал.1 ЗПИИРКОРНФС.
С решение № 285/27. 06. 2023 г. по ЧНД 1029/2023 г. Окръжен съд Пловдив е ПРИЗНАЛ изпълнението на Решение за налагане на финансова санкция от 05. 04. 2022 г., влязло в законна сила на 26. 04. 2022 г., постановено от несъдебен орган на издаващата държава Република *, по отношение на лицето С. Н. Х., с което й е наложена финансова санкция в размер на 85 /осемдесет и пет/ евро, с левова равностойност в размер на 166.
25 /сто шестдесет и шест лева и 25 ст./ за извършено нарушение по чл. 20, ал.
2 вр. чл. 99, ал. 2, б. „а“ от Правилника за движение по пътищата на Република *.
Срещу така постановеното решение на Окръжния съд е депозирана въззивна жалба от С. Х., чрез служебният й защитник адв. Н. Ш., с искане същото да бъде изменено и размерът на наложената финансова санкция бъде в 1 минимален размер.
Прокурорът даде заключение, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, тъй като счита, че не са налице основанията на чл.32 ал.2 от ЗПИИРКОРНФС.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови атакуваното решение, Пловдивският окръжен съд е приел за безспорно установено, че са налице законоустановените предпоставки по чл.30 ал.3 ЗПИИРКОРНФС за признаване на решение за финансови санкции, понеже С. Х. има местоживеене в Република *.
Финансовата санкция е наложена за извършено на 31.01.2022 г. деяние, наказуемо съгласно * законодателство, а именно на чл.20, ал.2 вр. чл.99, ал.2, б“а“ от Правилника за движение по пътищата на Република *, за това, че на тази дата, в 16:49 часа, в населено място – *, Република *, на път А4, км.
61,950, посока *, е управлявал МПС с *, като е превишил с 22км/ч. разрешената максимална скорост от 130 км/ч.
Законосъобразно е преценена липсата на факултативните основания за отказване да бъде признато решението за финансови санкции, визирани в хипотезата на чл.35 ЗПИИРКОРНФС. Представено е удостоверение, съдържащо всички изискуеми реквизити, като същото напълно отговаря на решението. Нарушението е извършено на 31. 01. 2022 г. и не е с изтекла давност по българското законодателство и не се отнася до деяние, подсъдно на български съд. Възрастта на засегнатото лице не изключва наказателноадминистративната му отговорност.
Правилно първоинстанционният съд е преценил, че в удостоверението е посочено, че финансовата санкция е над 70 евро, която сума е определена за минимална граница по смисъла на чл. 35 т.6 ЗПИИРКОРНФС. В случая е наложена глоба в размер на 85 евро. Така финансовата санкция възлиза общо 166,25 лв, изчислена по курса на БНБ към деня на постановяване на решението за налагането й.
2
Пред въззивната инстанция от страна на защитата е направено искане за намаляване на размера на глобата. Възможност за такова намаляване на размера на санкцията, наложена в издаващата държава, е уредена в разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС , каквато хипотеза в случая, обаче не е налице. Такова намаляване на глобата до размера на предвидения максимален размер в националното ни законодателство, би било допустимо, ако се касаеше до деяние, което не е извършено на територията на издаващата държава и попада под наказателната юрисдикция на българските съдилища.
Тази хипотеза в настоящия казус не може да бъде приложена, доколкото не са налице кумулативно предвидените в цитираната норма предпоставки.
С оглед на изложеното по-горе Пловдивският апелативен съд намира, че първостепенният съд напълно законосъобразно е преценил, че следва да се признае и изпълни Решение за налагане на финансова санкция от 05. 04. 2022 г., влязло в законна сила на 26. 04. 2022 г., постановено от несъдебен орган на издаващата държава Република *, по отношение на лицето С. Н. Х..
Поради това и обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Ето защо съдът и
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 285 от 27. 06. 2023 г. по ЧНД 1029/2023 г. по описа на Пловдивския окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3