Акт от 29.04.2021, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 209/29.04.2020г., гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и втори април през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

Съдия: Ива Байнова при секретаря Дорета Атанасова...………………………........…..........и в присъствието на прокурор ………………….…….………………………………………………..като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело № 327 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84, ал.2 вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба от С.Х. - гражданин на А., с адрес: Транзитен център – с. Пъстрогор към ДАБ при МС, срещу Решение № УПП-123/22.03.2021г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. При издаването му били нарушени нормите на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изложените съображения, основаващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините да напусне страната си били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността на чужденеца.

Цитира се разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗУБ и се сочи, че тежките посегателства можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Жалбоподателят изложил подробно своята история пред административния орган и същата била възприета правилно от същия. Решаващият орган обаче неправилно приел, че спрямо него не били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Излагат се съображения, че обжалваното решение било постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В тази насока се твърди, че решението не съдържало нито един аргумент дали молбата за закрила била явно неоснователна или не. Видно било от съдържанието на обжалваното решение, че в него били обсъдени въпросите, свързани с обстановката в А., с положението на различните етнически групи там, обстоятелствата, свързани със заплахите, на които оспорващият бил обект в А.. Всичко това били обстоятелства, които следвало да бъдат разгледани в производството по общия ред, тъй като имали пряко отношение към основателността на молбата на оспорващия по същество. Навеждат се доводи, че интервюиращият орган не изложил никакви аргументи защо приема, че оспорващият се позовава на обстоятелства извън предмета на закона или че не посочва причини за основателно опасение за преследване. Липса на мотиви в тази част на решението представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи на интервюиращия орган. Интервюиращият орган изложил формално и бланкетно определени факти и обстоятелства, още повече, че тези доводи били традиционно използвани и в други аналогични случаи. В този смисъл решението представлявало своеобразна „компилация“ между изводи по същество и правомощия, каквито интервюиращия орган нямал, което било абсолютно незаконосъобразно до степен, че граничело с нищожност на административния акт. На следващо място се твърди, че при постановяване на обжалваното решение, интервюиращият орган допуснал съществени нарушения на материалния закон. Сочи се, че подадената молба за закрила не била явно неоснователна и не били налице основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. На следващо място се твърди, че неправилно бил приложен и чл.13, ал.1, т.2 от ЗУБ. В хода на производството пред интервюиращия орган от ДАБ чужденецът добросъвестно се опитал да изложи своите опасения относно обстановката в А., както и относно факта, че положението в страната се влошавало непрекъснато, в светлината на което следвало да се разглежда молбата му. Административният орган приемал в своите мотиви, че чужденецът не бил обект на репресии и нямало риск за неговия живот и сигурност в А..

Оспорващият сочи, че бил в опасност и се чувствал уязвим, а нямало към кого да се обърне за помощ. Сочи се, че тъй като бил налице отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, административният орган следвало да изложи подробни аргументи относно сигурността на държавата на произход на оспорващия. Мотивираното произнасяне относно ситуацията в страната на произход било от съществено значение за спазване на принципа (non refoulement ) – забрана за връщане на бежанците – забрана за връщане на чужденец на територията на държава, в която била застрашена неговата свобода или живот, уреден в чл.33 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951г. и възприет от чл.4 ал.3 от ЗУБ. Заявил пред административния орган, че ако му бъде отказана закрила в Република България и на това основание бъде върнат обратно в А., ако това било обективно възможно за българските имиграционни власти, ще бъде изложен на опасност от сериозни посегателства и реален риск за живота и личната му сигурност. Всичко това идвало да покаже, че изпитвал опасения за живота си там и това била причината да напусне страната, което обосновавало и страха му от преследване в А.. Моли се да се има предвид и факта, че административният орган неправилно тълкувал и прилагал нормата на чл.9 от ЗУБ, която представлявала транспониране на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО. Оспорващият счита, че обжалваното решение противоречи на административнопроизводствените правила и на материалните норми на чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ и най-вече на чл.9 от ЗУБ, поради което моли да бъде отменено и да бъде върната преписката на административния орган с указания молбата му да бъде разгледана в производство по общия ред.

В съдебно заседание жалбата се поддържа то процесуален представител като се излагат съображения за наличие на предпоставките по чл.9 от ЗУБ.

Ответникът -

Интервюиращ орган при ДАБ, Транзитен център - Пъстрогор (П. Т. К.), чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба вх. №

105450-564/02.03.2021г. в СДВНЧ – Любимец, Дирекция „Миграция“, жалбоподателят, под името С. М.от А., поискал от властите в Република България предоставяне на закрила. Искането е потвърдено с молба с вх. №134 от 08.03.2021г., с рег. №УП-7056/08.03.2021г. на ДАБ, подадена с името С.Х.. Тъй като чужденецът не разполагал с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл. 30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№ УП-7056/08.03.2021г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената С.Х., гражданин на А., роден на ***г. в А., пр. Родат, общ. Чарх, с. Пинграм, неженен. На същата дата лицето е регистрирано с имената С.Х., роден на ***г. в А., пр. ***, със същия постоянен адрес, гражданин на А., етническа принадлежност – ***, религия – ***, професия ***, образование – ***, ***, без документи за самоличност.

С писмо с рег.№ УП-7056/08.03.2021г. на ДАБ, Директор на ТЦ – с. Пъстрогор е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила, като в писмото е посочено, че на границата чужденецът се представил като С. М., роден на ***г. в А.. Видно от материалите по делото, отговор на писмото не е получен.

На 09.03.2021г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№УП-7056/09.03.2021г. В хода на производството жалбоподателят е заявил, че потвърждава казаното по време на регистрация. Не използвал други имена. Нямал роднини в държава-членка на ЕС.

Напуснал А. преди 3 месеца, декември 2020г. нелегално и заминал за Пакистан, с престой от 1 ден и след това отново нелегално за Иран, където останал около 13 дни. Оттам нелегално за Турция. Един месец прекарал в гр. Истанбул. От гр.

Истанбул с група от 15 човека, с автомобил пътували 4 часа и стигнали близо до границата с Гърция. Преминал реката и влязъл в Гърция, след това около 3 дни вървели и тогава стигнал до България. Влезли в България, вървели около 3 дни в горите. Нямали храна и вода и отишли до близкото село и там ги задържала полицията. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Не подавал молба за международна закрила или друга форма на закрила в Република България или друга държава. В А. бил арестуван, бил в ареста 14 дни. Бил задържан по подозрение за връзка с талибаните, но заради липса на доказателства бил освободен. Това се случило преди 8 години, тогава бил ученик, на 16 години. Заявил, че не е осъждан в държавата си по произход или в друга държава. Относно причините да напусне страната си разказал, че когато бил на 18 години, завършил 12 клас и се записал в университета. Две години посещавал университета, но се наложило да напусне висшето си образование. Баща му останал сам и не можел да се грижи за земята и овощните градини и чужденецът се прибрал на село. Когато се прибрал в селото, там останал да живее. Грижил се и помагал на семейството си, решил и да подаде документи да стане начален учител. Една година и шест месеца бил учител в с. Пинграм. За това време събрал пари и си купил кола. Редовно започнал да пътува до гр. Кабул, затова си взел колата, за да не чака автобусите. Когато пътувал, му възникнали проблеми с талибаните. Те спирали колата и го разпитвали какво прави, къде отива, непрекъснато го разпитвали. Този проблем бил с талибаните, те искали от него да събира информация за военните, за разузнаването, да дава информация за хората.

Давали му определено време и искали да ходи да пита и да набира информация.

Казал, че не може да върши тази работа, тя е много опасна и не е по силите му.

След няколко дни талибаните решили, че като не им помага, трябва да го накажат.

Когато отивал с колата, те го спрели и казали, че наказанието било да му отнемат колата. Те му я взели. Върнал се вкъщи и казал на баща си какво е станало и баща му казал да не се притеснява и ще види какво да направи. Баща му разговарял с хората в селото и казал за проблема на чужденеца, какво станало.

Баща му и възрастните хора отишли при талибаните, там говорили и успели да вземат колата и я върнали на чужденеца. Една седмица колата му била при талибаните. Случката с автомобила станала в края на 2020г. След като получил колата, минала една седмица и в дома им дошла една призовка от талибаните. В тази призовка пишело чужденеца да отиде при талибаните и там ще има два процеса. Единият ще е с присъствието на възрастните хора в селото, а второто талибански съд Шариат. Талибаните решили да премине техния съд, защото отказал да им съдейства. Те го обвинили, че съдейства с държавата и военните и затова не иска да им помага. Предполага, че го чакало тежко наказание. Баща му ходил да говори с хората в селото и казал, че никой не може да помогне на чужденеца. Чужденецът не можел да се бори срещу тях и можело да го изкарат, че е виновен. Тогава всички решили, че животът на чужденеца е в опасност и затова отишъл в гр.

Кабул. Останал 2 седмици там и напуснал страната. В гр. Кабул бил 2 седмици, живял при вуйчо си. Той не ходел в селото, защото имал вражда с някакви хора.

Не можел да остане там. Рано или късно талибаните щели да научат, че е там. Ако го намерят, щели да го изправят на този съд или да отвлекат някого от семейството му, можело и да конфискуват жилището им и да искат чужденеца да отиде да се предаде. Когато напусне страната, тогава талибаните разбират от хората, че е напуснал страната и няма да се върне. Тогава спирали да притесняват семейството му. На въпроса относно редовното му пътуване до гр.

Кабул, какво правел там, чужденецът отговорил, че редовно пътувал, докато бил учител. Нареждането било на ръководството на училището, чужденецът бил връзката между Министерството на образованието и училището. Чужденецът носел всички документи и съдействал за това, така бил определен. Освен това с други организации, които работили с министерството, чужденецът ходил с колата да вземе помощите и документите, затова се налагало да пътува толкова много.