Присъда № 8 от 28.02.2025, Окръжен съд - Благоевград

МОТИВИ към Присъда № 8/28.02.2025 г. по в.н.о.х.д. № 1406/2024 г. по описа на ОС Б.

Въззивното производство е второ по ред и е образувано по подадени въззивни жалби от защитника на подс. С. З. – адв. П. Н., и от повереника на частния обвинител и граждански ищец В. Я. – адв. Н. Б.. Жалбите са подадени срещу Присъда № 53/27.09.2024 г. по н.о.х.д. № 1680/2023 г. по описа на РС – Б..

В жалбата на адв. П. Н. като защитник на подсъдимия З. се излагат доводи, че постановената присъда е незаконосъобразна и необоснована в частта, в която подс. З. е признат за виновен в извършени престъпления по чл.

144, ал. 3 вр. ал. 2 и 1 НК, тъй като от доказателствената съвкупност не можело да се направи извод за извършването им, не се установявало извършване на закана за убийство и това да би могло да възбуди основателен страх от осъществяване, както и че подсъдимият е съзнавал такива обстоятелства, като показанията на свидетелите В. и С. не следвало да се кредитират безрезервно.

Иска се въззивният съд да отмени присъдата в атакуваната й част, като подсъдимият бъде признат за невиновен да е извършил престъпления по чл.

144, ал. 3 вр. ал. 2 и 1 НК, като се потвърди присъдата в частта, с която подс. З. е оправдан.

В жалбата на повереника на гражданския ищец и частен обвинител В. Я.

– адв. Н. Б., се излагат доводи, че присъдата е неправилна, необоснована и незаконосъобразна в частта, в която подс. З. е признат за невиновен в извършено престъпление по чл. 143, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, като е отхвърлен изцяло предявеният граждански иск за сумата от 50 000 лв. Сочи се, че събраните доказателства безспорно установявали, че това престъпление е извършено при пряк умисъл от подсъдимия, като се установявала фактическата обстановка, описана в обвинителния акт, установявал се и механизмът на причиняване на вредата, като заради извършеното престъпление подс. З. бил лишил за един изключителен период от време гражданския ищец Я. от възможността да съществува нормално, да изпълнява ежедневните си задължения и да е в помощ на семейството си.

Иска се въззивният съд да отмени присъдата в атакуваната й част, като подсъдимият бъде признат за виновен за извършено престъпление спрямо частния обвинител, като бъде уважен изцяло и предявеният граждански иск срещу подс. З..

С жалбите не са направени доказателствени искания, но въззивният съд е провел съдебно следствие, в което служебно е събрал писмени и гласни доказателства с повторен разпит на подсъдимия З. и пострадалия свидетел Я..

В хода на пренията пред въззивния съд прокурорът намира жалбите 1 срещу постановения от РС – Б. съдебен акт за неоснователни, като правилно подс. З. бил признат за невиновен в едната част на обвинението, което не е доказано по категоричен начин, и присъдата била правилна и законосъобразна с признаването му за виновен за престъпления по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал.

1 НК. Прокурорът изразява съгласие с всички фактически и правни изводи на районния съд, който е анализирал прецизно доказателствата. Пледира се за потвърждаване на съдебния акт като правилен и законосъобразен.

Адв. Б. като повереник на гражданския ищец и частен обвинител сочи, че атакуваната присъда е неправилна и незаконосъобразна, като счита, че доказателственият материал установявал съставомерното поведение на подс.

З. по чл. 143 НК, като подсъдимият имал противоправно поведение по отношение на В. Я., били непротиворечиви и последователни свидетелските показания за това, съдебномедицинските експертизи за физическото и психическото съС.ие на пострадалия Я., чийто показания следвало да се кредитират, защото кореспондирали с останалия доказателствен материал.

Иска се присъдата да бъде отменена и подсъдимият осъден за извършено престъпление по чл. 143 НК по отношение на пострадалия В. Я., като се уважи в цялост искът за неимуществени вреди.

Адв. Н. като защитник на подс. З. иска да бъде уважена жалбата на подсъдимия и да се остави без уважение жалбата на гражданския ищец и частен обвинител. Според защитника доказателствата по делото не установявали актове на вербално или физическо насилие по отношение на пострадалия Я., с който подс. З. дълго време се е придвижвал в района на Б. на публични места, пострадалият е бил с него, помагал му е да се придвижва, като извършеното престъпление било плод на фантазията на пострадалия, провокиран от предходна ***, като съдът правилно е преценил, че не е извършено престъпление. Сочи се, че неправилно съдът е приел, че подс. З. е виновен за извършени престъпления срещу И. В. и Д. С., които като длъжностни лица би трябвало да имат по-силна психика, като в конкретния случай не били отправяни заплахи, а и принципно тези длъжностни лица не следвало да се плашат, ако някой каже, че ще ги убива. Иска се постановяване на нова присъда, с която да се отмени присъдата в атакуваната от защитника част и да се признае подс. З. за невиновен.

Подсъдимият З. заявява, че няма никаква вина и толкова години не е разбрал защо така се е случило, като в последната си дума иска да бъде оневинен.

Въззивният съд, след като обсъди материалите по делото, изложените доводи във въззивните жалби, събраните доказателства в хода на проведеното съдебното следствие пред районния и окръжния съд, становищата на страните в хода на съдебните прения пред него и след като провери изцяло правилността на присъдата съобразно правомощията си по чл. 314 НПК, намира следното от фактическа и правна страна:

С обжалваната Присъда № 53 от 27.09.2024 г. по н.о.х.д. № 1680/2023 г.

2 по описа на РС Б. подс. З. е признат за невиновен в това, че на 15.05.2020 г. за времето от около 14:20 часа до около 17:00 часа в махала „Я.“, с. П., общ. Б. и в гр. Б., в условията на продължавано престъпление, по смисъла на чл. 26, ал.

1 НК, с две деяния, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, принудил другиго – В. В. Я. от гр. Б. да извърши и претърпи нещо противно на волята му, като употребил за това заплашване, както следва: - на 15.05.2020 г. около 14:20 часа в махала „Я.“, с. П., общ. Б., принудил другиго – В. В. Я. от гр. Б. да извърши и претърпи нещо противно на волята му – да остане на горепосоченото място, да качи и превозва в управлявания от него таксиметров автомобил марка „Фолксваген“, с рег. № *, сак, съдържащ пакети с бяло прахообразно вещество, което Я. възприел като наркотично, като употребил за това заплашване - извадил оръжие, насочил го срещу Я. и му заявил, че ако иска да живее ще сложи сака в автомобила, произвел изстрел в земята, - на 15.05.2020г., за времето след около 14:20 часа до около 17:00 часа, в гр. Б., принудил другиго – В. В. Я. от гр. Б. да извърши нещо противно на волята му – да транспортира З., с управляваното от Я. превозно средство лек автомобил марка „Фолксваген“, с рег. № * до различни адреси в гр. Б. /оптика, находяща се на пл. Гоце Делчев, Отделение по Ортопедия към МБАЛ Б., находяща се на ул. „Славянска“, заложна къща, находяща се на бул. „Св. Св. Кирил и Методий“/, да го съпровожда до вътрешността на горепосочените обекти, като употребил за това заплашване - изваждал оръжие, държал го в ръката си, насочвал го към Я. и му заявявал да внимава какво прави, като е оправдан в извършването на престъпление по чл. 143, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, отхвърлен е предявеният от гражданския ищец В. Я. срещу подс. С. З. граждански иск за сумата 50 000 лева като обезщетение за причинени неимуществени вреди ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане като неоснователен. С присъдата по второто и третото обвинение подс. З. е признат за виновен в това, че на 15.05.2020 г. около 18,30 часа в гр.

Б., сградата на Първо РУ гр. Б., находяща се на ул. „Владо Черноземски“ се е заканил спрямо длъжностно лице - И. Н. В. – разузнавач в сектор „Криминална полиция“ на Първо РУ - гр. Б., при ОДМВР гр. Б., при изпълнение на службата му, с убийство, заявявайки, че след като бъде освободен от ареста ще отиде до град София и ще се върне с хора от квартал „Люлин“ и ще му приключи живота, че В. няма да може да се пенсионира в полицията, че ще го унищожи, че В. щял да получи много дупки от куршуми, че няма да му прости, че ще си плати, че когато дойдат неговите хора от гр.

София значката няма да го спаси и това заканване би могло да възбуди у И. Н.

В. основателен страх за осъществяването му, като за престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал.1 НК на основание чл. 54 НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 2 години при първоначален строг режим; подс.

З. е признат и за виновен в това, че на 15.05.2020 г. около 18,30 часа в гр. Б., сградата на Първо РУ гр. Б., находяща се на ул. „Владо Черноземски“ се е заканил спрямо длъжностно лице – Д. Г. С. – младши разузнавач в Сектор „Криминална полиция“ на Първо РУгр. Б., при ОДМВР гр. Б., при изпълнение 3 на службата му, с убийство, заявявайки му, че след като бъде освободен от ареста ще отиде до град София и ще се върне с хора от квартал „Люлин“ и ще му приключи живота и това заканване би могло да възбуди у Д. Г. С. основателен страх за осъществяването му, като за престъпление по чл. 144, ал.

3 вр. ал. 2 вр. ал. 1 НК на основание чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години при първоначален строг режим на изтърпяване, като на основание чл. 23, ал. 1 НК с присъдата е наложено едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от 2 години при първоначален строг режим на изтърпяване.

Събраните доказателства според въззивния съд дават основание да се приемат за установени следните факти по делото:

Не са налице противоречия в доказателствата, които установяват лоши характеристични данни за подс. З. – подс. З. е около * към датата на обвинението, без семейни и трудови ангажименти, живеел е тогава в махала Я. на с. П. в имот на негови близки, същият тогава е бил в лошо здравословно съС.ие, защото след проведено оперативно лечение е бил с шина на единия крак и се придвижвал с помощта на две патерици. От справките за съдимост се установява, че подс. З. е многократно осъждан към датата на обвинението по настоящето дело за тежки умишлени престъпления, като управление на МПС след употреба на алкохол, хулиганство при условията на опасен рецидив, грабежи при условията на опасен рецидив, закани с убийство, като по голяма част от присъдите си е търпял ефективни наказания лишаване от свобода.

Същият е осъждан за престъпления от общ характер и след датата на обвинението по настоящето дело, като при разглеждане на настоящето дело пред въззивния съд търпи в Затвор – Пловдив наказание лишаване от свобода за срок от 1 г., наложено му за престъпление кражба при опасен рецидив по н.о.х.д. № 4771/2024 г. на РС Пловдив, като съдебният акт е в сила от 29.10.2024 г. и е последният влязъл в сила съдебен акт спрямо подс. З..

Не са налице противоречия в доказателствата за мястото на пребиваване на подс. З. към датата на обвинението, както и за ползвания към онзи момент от подсъдимия телефонен номер - към м. май 2020 г. подс. З. ползвал мобилен номер *, регистриран на името на А. М. А., кум на подс. З., като св. Д. К. живеела на семейни начала с кума на подсъдимия. Св. К. и нейният баща дали къщата им, находяща се в махала „Я.“ в с. П. на св. С. П., като към датата на обвинението в тази къща живеел и подс. З., който бил в приятелски отношения с П., като преди това живеел в дома на св. К. в с. П. /това живеене в с. П. е било и към м. октомври 2019 г., когато подс. З. си е счупил крака/. Св. К. сочи в показанията си, че подс. З. е бил „проблемен“, защото поС.но е имал „пиянски изцепки“, често е пиел и злоупотребявал с успокоителни хапчета.

Около 14:00 часа на 15.05.2020 г. пострадалият св. В. Я., който тогава работел като таксиметров шофьор, получил поръчка за адрес в с. П., махала Я., от където да вземе клиент /до този адрес малко таксита вземали поръчки, защото пътят бил разбит/. Докато пътувал към адреса с таксиметров 4 автомобил с рег. № *, тъй като пострадалият Я. не знаел къде се намира махалата, провел няколко телефонни разговора с клиента по мобилен номер *, който му бил изпратен от диспечера на таксиметровата фирма. Този телефонен номер тогава ползвал подс. З., като поръчката била направена от св.

Разпечатката съдържа 31 от 132 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/10e7a0bc-1d21-4979-8cbd-bef5cb10c6ff