Решение № 2871 от 18.06.2026, Административен съд - Стара Загора
- Съд
- Административен съд - Стара Загора
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 310/2026
- Вид
- Решение № 2871
- Подписан
- 18.06.2026
- В сила
- 18.06.2026
- Състав
- Райна Тодорова, Яница Събева-Ченалова, Кремена Костова-Грозева
Други актове по делото
- Разпореждане № 1264 от 19.03.2026 · Райна Тодорова
Цитирани разпоредби
- чл.218, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.221, ал.2, изр. второ · Административнопроцесуален кодекс
- чл.222, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.43, ал.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.182, ал.1, т.6 · Закон за движението по пътищата
- чл.188 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 2871
Стара Загора, 18.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Стара Загора - I тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНИЦА СЪБЕВА-ЧЕНАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАЙНА ТОДОРОВА
КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
При секретар СТЕФКА ХРИСТОВА като разгледа докладваното от съдия РАЙНА ТОДОРОВА канд № 20267240600310 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Д. Д. С. [ЕГН], с адрес с. Калитиново, общ. Стара Загора, подадена чрез пълномощника му адв. П. К. П. от АК – Стара Загора, против Решение № 34 от 22.01.2026г., постановено по АНД № 3088/ 2025г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 25-1228-003868 от 02.09.2025г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора.
В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и при издаването на наказателното постановление (НП), не са допуснати съществени нарушения на законово регламентираните процесуални изисквания и правила. Поддържа, че съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя без да е налице хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН, представлява съществено процесуално нарушение, опорочаващо административнонаказателното производство. Счита, че липсата на изричен акт и отбелязване в АУАН на факта на спиране на административнонаказателното производство, също представлява съществено процесуално нарушение на правилото на чл.43, ал.6 от ЗАНН, спазването на което правило охранява както правото на защита на нарушителя, така и спазването на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН. Обосновава, че неправилно е определен размерът на наложената глоба по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, тъй като при установеното превишение на максимално разрешената скорост в населено място с 87км/ч, се следва налагане на глоба в размер на 1 050 лева, а не 1100 лева. С подробно изложени съображения по наведеното касационно основание е направено искане обжалваното съдебното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 25-1228-003868 от 02.09.2025г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора.
Ответникът по касационната жалба – Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на Д. Д. С. от с. Калитиново, общ. Стара Загора, против Наказателно постановление № 25-1228-003868 от 02.09.2025г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение серия АД № 404957 от 20.05.2025г., на Д. С. са наложени административни наказания – глоба в размер 1 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, на основание чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 24.08.2024г. около 18.38 часа в гр. Стара Загора, по път ІІ-66, км. 57+000 срещу градински център „Разцвет“ в посока към центъра на града, Д. С. е управлявал МПС – лек автомобил с рег. № ******, собственост на „АНДИ АУТО БГ“ ООД, като при разрешена максимална скорост от 50км/ч за населено място, е установена скорост на управление 137 км/ч с приспаднат толеранс – 3%, с наказуемо превишение на разрешената скорост от 87км/ч. Установената скорост е измерена и заснета с АТСС ARH CAM S1 № 120ССА6, като нарушителят е установен с декларация по чл.188 от ЗДвП от собственика на МПС и приложено копие на СУМПС. Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление, по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението. Въз основа на събраните по делото и обсъдени в решението доказателства съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е установена и доказана описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършването от санкционираното лице на съставомерно деяние, правилно квалифицирано като административно нарушение по чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП, за което на Д. С. са наложени предвидените в закона по вид и размер административни наказания.
Неоснователно е възражението на касатора, че в случая съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя без да е налице хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН, представлява съществено процесуално нарушение, опорочаващо административнонаказателното производство. Нарушението, за което срещу Д. С. е съставен АУАН серия АД № 404957 от 20.05.2025г., се основава веществено доказателствено средство по см. на чл.189, ал.15 от ЗДвП - изготвен снимков материал с АТСС, което установява (измерва) и автоматично заснема и записва нарушението (превишението на скоростта), датата и точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС, както и декларация по чл.188 от ЗДвП от собственика на МПС с приложено копие на СУМПС на водача. С оглед на което и доколкото АУАН е бил връчен лично на нарушителя и същият не е бил лишен от възможността да направи възражения, респ. да подаде писмени такива; като при връчването на съставения АУАН С. изрично и писмено е заявил, че няма възражения, очевидно в случая съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя не може да бъде квалифицирано като съществено процесуално нарушение, представляващо абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление, както правилно е приел въззивният съд. Санкционираното лице не е било лишено от възможността да участва в образуваното срещу него административнонаказателно производство, нито са били ограничени процесуалните права, който законът му дава.
Дали е било спазено правилото на чл.43, ал.6 от ЗАНН във връзка с отразеното в НП спиране на производството и посочената дата на последващото му възобновяване, би имало значение единствено от гл.т на сроковете по чл.34 от ЗАНН. В случая обаче, дори и да се приеме, че липсват доказателства за надлежното спиране на производството в хипотезата на чл.43, ал.6 от ЗАНН, съответно без да се прилагат правните последици на спирането на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН, то АУАН серия АД № 404957 от 20.05.2025г. се явява съставен както в рамките на едногодишния срок от извършване на нарушението (24.08.2024г.), така и в тримесечния срок от откриване на нарушителя (считано от датата на подадената от собственика на МПС Декларация по чл.188 от ЗДвП с приложено копие от СУМПС на водача – 07.03.2025г).
Изложените в обжалваното решение мотиви за доказаността на вмененото на санкционирания водач на МПС нарушение на скоростния режим на посочените в НП дата, час, място и обстоятелства и съотв. извършването на съставомерно от обективна и субективна страна деяние по чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП, изцяло се споделят, поради което не е необходимо да бъдат преповтаряни и касационната инстанция препраща към тях, на основание на чл.221, ал.2, изр. второ от АПК.
Основателно е обаче възражението на касатора, че размерът на наложеното му административно наказание – глоба, е определен при неправилно приложение на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП. Посочената санкционна разпоредба регламентира че водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, за превишаване над 50 km/h се наказва с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. По административнонаказателно обвинение за управление на МПС в населено място с установено превишение на максимално разрешената скорост от 87км/ч, следващото се за това нарушение наказание глоба, е била такава в размер на 1 050 лева. В този смисъл наложената на Д. С. с НП № 25-1228-003868 от 02.09.2025г. глоба от 1 100 лева се явява определена в размер, несъответен на законово регламентирания. Съответно като е потвърдил процесното НП в частта за наложеното административно наказание глоба в размер на 1100 лева, въззивният съд е постановил решение при неправилно приложение на материалния закон от гл. т на нормативно предвидения начин за определяне размера на глобата за нарушение по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП. С оглед на което обжалваното решение в тази му част следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и на основание чл.222, ал.1 от АПК, следва да бъде решено по същество, като бъде изменено наказателното постановление в частта относно размера на наложеното административно наказание глоба. Противно на твърдяното от касатора, доколкото допуснатото от наказващия орган нарушение на материалния закон не се свързва с неправилна квалификация на деянието, а единствено с неправилно определяне размера на следващата се за нарушението глоба, изменението на НП в частта относно размера на наказанието чрез намаляване размера на наложената глоба, при определянето й съгласно правилото на приложения за санкционирането на Д. С. административнонаказателен състав на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, без изменение на основанието за налагането на санкцията (т.е без преквалификация на извършеното нарушение) и без изменение на обстоятелствата на нарушението, е в правомощията на касационната инстанция.
С оглед на изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено в частта му, с която е потвърдено НП № 25-1228-003868 от 02.09.2025г. в частта, с която на основание чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП при установено превишение на максимално разрешената скорост от 87км/ч, на Д. С. е наложено административно наказание глоба в размер на 1100 лева. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се измени наказателното постановление, като се намали размера на наложеното наказание глоба от 1 100 лева, на 1 050 лева. В останалата му част решението на Старозагорския районен съд като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. първо и предл. второ във вр. с чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 34 от 22.01.2026г., постановено по АНД № 3088/ 2025г. по описа на Районен съд – Стара Загора, в частта му, с която е потвърдено Наказателно постановление № 25-1228-003868 от 02.09.2025г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, в частта за наложеното на Д. Д. С. на основание чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 1 100 лева, като вместо него постановява:
Разпечатката съдържа 27 от 33 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/10e6ed2d-4154-4995-a31f-c2ab81174456