Определение № 661 от 25.08.2022, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 661 гр. Шумен, 25.08.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: София Анд. Радославова

Членове:

Нели Г. Батанова

Димчо Ст. Луков като разгледа докладваното от Димчо Ст. Луков Въззивно частно гражданско дело № 20223600500313 по описа за 2022 година

Производство по реда на 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба, депозирана от адв. Л.Д. от БсАК в качеството му на пълномощник на Т. Й. ИВ. срещу Определение № 317/13.06.2022 г., постановено по гр. д. № 459/2021 г. по описа на РС – В.

Преслав, с което е оставена без уважение молбата на Т. Й. И. за изменение на Решение № 70/23.04.2022 г. постановено по гр.д. № 459/2021 г. на ВПРС в частта за разноските.

Жалбоподателят, ответник по първоинстанционното производство, излага становище, че атакуваното определение е неправилно, тъй като е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. Сочи, че още с отговора на исковата молба е оспорена истинността на Договора за правна помощ и съдействие сключен между ищеца и процесуалния представител на същия на осн. чл. 193 ал. 1 от ГПК по отношение авторството на подписа на платец, тъй като очевидно подписа не бил положен от законния представител на ищеца. Излагат се подробни доводи в тази връзка. Прави се искане за разглеждане на делото в открито съд. заседание с откриване на производство по чл. 193 ал. 1 от ГПК и назначаване на съдебно графическа експертиза за установяване автентичността на подписа на Договора за правна помощ и съдействие. Моли съда да отмени атакуваното определение и да постанови друго с което да се остави без уважение искането 1 на въззиваемото дружество за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 276 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, в който намира жалбата за неоснователна. Сочи, че определение № 317/13.06.2022 г. е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди, а частната жалба да се остави без уважение.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съдът, като прецени доводите, изложени в частната жалба и като съобрази закона, я намира за неоснователна поради следното:

Производството по гр. д. № 20213610100459 по описа на РС – В.

Преслав е образувано по предявен от „Ралица Експорт“ ЕООД гр. В. Преслав против Т. Й. ИВ. иск с пр. осн. чл. 221 ал. 1 от КТ. Към исковата са приложени Договор за правна помощ и съдействие между ищеца „Ралица Експорт“ ЕООД и адв. В. Б. от САК и пълномощно с което ищеца е упълномощил адв. Б. за процесуално представителство по делото.

Първоинстанционният съд е изпратил препис от исковата молба на ответника за отговор, като такъв е постъпил в срока по чл. 131 от ГПК. В същия ответника И. е оспорила на осн. чл. 193 ал. 1 от ГПК автентичността на представения Договор за правна защита и съдействие по отношение авторството на подписа на платец в договора. Изложени са доводи, че това не е подписа на законния представител на ищеца „Ралица Експорт“ ЕООД. В съдебно заседание на 24.03.2022 г. първоинстанционния съд е отхвърлил искането на процесуалния представител на ответника за откриване на производство по чл. 193 ал. 1 от ГПК, като е съобразил от една страна – изложените доводи от процесуалния представител на ответника, а от друга – предмета на настоящото дело, вида и характера на оспорения частен документ.

С Решение № 70/23.04.2022 г. първоинстанционния съд е приел, че искането за присъждане на разноските направени от ищеца е основателно, но прекомерно по размер. Поради това е намалил същото и е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 347 лв. разноски по делото за адвокатско възнаграждение. Недоволен от решението в частта му за разноските, процесуалния представител на ответника на осн. чл. 248 ал. 1 от ГПК е 2 депозирал молба с искане за изменение на решението в частта му за разноските, като се отхвърли искането на ищеца за присъждане на разноски.

Посочил е, че неправилно са присъдени направените от ищеца разноски, тъй като съобразно представения документ /Договор за правна помощ и съдействие/ не е извършено реално плащане в брой от законния представител на ищеца. Сочи, че подписа в представения документ не е положен от законния представител на ищеца.

С атакуваното в настоящото производство Определение № 317/13.06.2022 г. първоинстанционния съд е приел, че ищеца има право на разноски. Приел също, че от доказателствата по делото не може да се направи извод, че не било доказано, че адвокатското възнаграждение е реално заплатено. На това основание оставил без уважение молбата на ищеца.

Като съобрази изложените по-горе факти, настоящата инстанция приема, че атакуваното в настоящото производство определение на ВПРС е правилно и законосъобразно. Съобразно разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца разноски за възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. В случая – с решението по гр.д. № 459/2021 г. ВПРС е уважил молбата на ищеца „Ралица Експрес“ ЕООД и е осъдил ответника Т. Й. И. да заплати направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, като съобразно разпоредбата на чл. 78 ал. 5 от ГПК е намалил същото.

Въззивната инстанция не приема доводите на жалбоподателя за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон с отказа си да допусне производство по чл. 193 ал. 1 от ГПК за оспорване автентичността на Договор за правна помощ и съдействие относно авторството на подписа положен от платеца по договора. Тук следва да се отговори на въпроса: Следва ли при своевременно оспорване достоверността на подписа на представения Договор за правна помощ и съдействие, удостоверяващ сторените от страната разноски, съдът да открие производство по чл. 193 ГПК? С обвързваща съда материална доказателствена сила се ползва само официалният свидетелстващ документ, при оспорване на който следва да се открие производство по чл.

193 ГПК. Разписката /Договорът за правна помощ и съдействие/ за извършено плащане на адвокатско възнаграждение съставлява частен свидетелстващ документ, поради което при оспорването и, не се открива производство по чл.

193 ГПК - съдът е свободен да прецени удостоверените с документа обстоятелства по вътрешно убеждение наред с всички доказателства по делото. В съответствие с установената практика за преценка истинността на отразените в частните свидетелстващи документи обстоятелства, съдът е съобразил, че наред с Договора за правна помощ и съдействие, клиента по 3 договора е упълномощил същия адвокат да завежда и води дело с правно основание чл. 221 ал. 2 от КТ – Опр. № 607 от 29.12.2016 г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 4979/2016 г., IV г. о., ГК. Противоречи на нормалната житейска логика обстоятелството – адвокат да оказва правна помощ на юридическо лице, безплатно, т. е. да не му е платено още преди завеждане на едно дело – от една страна. От друга – съобразно ЗПП правна помощ /безплатна/ се оказва само на физически лица. Ето защо въззивната инстанция приема, че е доказано по делото плащането на адвокатското възнаграждение от „Ралица Експрес“ ЕООД с представения договор за правна помощ и съдействие, поради което неоснователно и недопустимо е искането за откриване на производство по чл. 193 ал. 1 от ГПК. От тук и неоснователно е и искането за отмяна на атакуваното в настоящото производство определение, поради което определението като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА О пределение № 317/13.06.2022 г. по гр. д. № 459/2021 год. по описа на Великопреславският районен съд, с което е оставена без уважение молбата на Т. Й. ИВ., чрез адв. Д. за отмяна на Решение 70/23.04.2022 г. постановено по г.д. № 459/2021 г. в частта му за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4