Решение № 19538 от 18.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19538 гр. София, 18.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №

20251110142468 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена о т Н. В. Д., ЕГН **********, срещу ДРУЖЕСТВО, с която е предявен отрицателен установителен иск с предмет отричаното от ищеца право на принудително изпълнение на процесните притезания на взискателя, а именно сумата от 2 202,92 лева, за която сума е издаден изпълнителен лист от 28.11.2011г. по гр. д. № 4625/2010 г. по описа на СРС, 84 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 14/2012г. по описа на ЧСИ М.Б..

Исковата претенция е уточнена с молба от 01.07.2026 г., като в изпълнение на дадените от съда показания е формулиран петитум за сумата от 430,82 лева (220,27 евро), съобразен с приетата идеална част от придобитата наследствената маса.

Ищецът твърди, че срещу неговия наследодател е издаден изпълнителен лист от 28.11.2011 г. по гр. д. №4625/2010 г. по описа на СРС, 84 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело №14/2012г. по описа на ЧСИ М.Б.. Ищецът твърди, че в хода на изпълнителното производство били извършени следните изпълнителни действия: подадени молби на 23.01.2017г. и на 04.05.2020г., с които е поискан запор на банкови сметки и трудово възнаграждение, като за последните не били внесени дължимите авансово такси за налагане на запор на банкови сметки. Сочи, че на 03.07.2015г. е била постъпила молба от „ ДРУЖЕСТВО за налагане на запор на банкови сметки, а такъв е бил наложен на 14.07.2015г.

Твърди, че към датата на подаване на исковата молба вземането по изпълнителния лист било погасено по давност, като при направена справка по изпълнителното дело, не се установява дали са извършвани други действия в изпълнителното производство, нито да са били 1 подавани молби от взискателя в периода между 04.05.2020г. и 03.07.2025г. Твърди, че съгласно т.3 от ТР№2/2023г. на ОСГТК на ВКС, молба, в която е посочен начинът на изпълнение, включително и когато първоначалната нередовност е поправена, води до прекъсване на давността, както и че молбата за проучване на имуществото на длъжника не прекъсва сама по себе си давността. Ищецът излага, че при действието на ППВС 3/18.11.1980г. давността по изпълнителното дело спира да тече от образуването на изпълнителното производство до настъпване на обстоятелство, водещо до прекратяване на изпълнителното дело, включително и по право, каквото обстоятелство е настъпилата перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради което счита, че валидно изпълнително действие по процесното изпълнително дело е извършено преди повече от 5 години, считано от датата на подаване на исковата молба. Отбелязва, че поради липсата на надлежно прекратяване на изпълнителното дело бил принуден да търпи ограничения върху имуществото си. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски, вкл. да бъде определен адвокатски хонорар по чл.

38, ал. 1 и ал. ЗАдв.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва допустимостта на иска, като твърди, че същият е допустим единствено за размера на наследствената част на ищеца-длъжника, а именно ¼ от претендираната в исковата молба сума и това се потвърждава от гр. д. №46790/2025г по описа на СРС, 175 състав.

Твърди, че искът е неоснователен, като потвърждава издаването на изпълнителен лист, въз основа на който е депозирал молба с вх. №16/05.01.2012г., вледствие на което било образувано изпълнително дело №14/2012г. по описа на ВСИ М.Б., рег. №839 към КЧСИ.

Отбелязва, че ЧСИ е бил упълномощен с правата по чл. 18 ЗЧСИ. Твърди, че регулярно подавали молби за извършване на актуално имуществено проучване и налагане на съответните обезпечителни мерки, а именно запор на трудово възнаграждеиие/пенсия, както и извършването на опис и оценка на движими вещи, и запор върху откритите банкови сметки на ищеца-длъжник, както следва: на 01.02.2016г. на 23.01.2017г., на 04.05.2020г. и на 03.07.2025г., в които били посочени конкретни изпълнителни способи. Допълва, че с оглед упълномощаването по чл. 18 ЗЧСИ ЧСИ е предприел множество други действия в хода на изпълнителното производство. Излага твърдения, че съгласно ТР №2 от 2023г., от 04.07.2024г. ОСГТК на ВКС приемало, че предприетото изпълнително действие, с което материалноправната норма на чл. 116, б. „в“ ЗЗД свързва последиците за давността, е бил осъществен нейният фактически състав и погасителната давност е била прекъсната. От прекъсването започва да тече нова давност. Посочва, че има разлика между погасителна давност и перемпция. Излага, че ново писмено искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално правоотношение.

Твърди, че за давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредиторавзискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсвала, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора. Твърди, че искането му за прилагане на изпълнителен способ по вече перемирано дело, не е бездействие. Ответникът посочва, че когато молбата за изпълнителни действия е съединена с искането за налагане на запори и 2 възбрани върху имуществени права, тогава молбата била редовна и прекъсвала давността.

Излага, че в рамките на приложимия 5-годишен давностен срок са предприети действия по принудително изпълнение съответно давността е била прекъсвана многократно. Твърди, че с депозирането на молбите от неговата страна давността се е прекъсвала, тъй като ЧСИ е бил длъжен по силата на ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС да приложи определен изпълнителен способ. Ответникът завява, че поради всичко това следва да се приеме, че поради многократното прекъсване на давността в изпълнителното производство, периодът на погасителната давност за вземането на взискателя не е изтекъл и правото да му да иска принудително изпълнение за вземането, в размер на 2 202,92лв., не е погасено с изтичането на 5-годишната давност. Моли иска да бъде отхвърлен. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Правната квалификация на предявения иск е по чл. 439 ГПК.

Предмет на делото е отричаното от ищеца право на принудително изпълнение на процесните притезания на взискателя, обективирани в изпълнителен лист от 28.11.2011г. по гр. д. №4625/2010г. по описа на СРС, 84 състав

В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване обстоятелството, че ответникът е материално легитимиран като кредитор на притезанията, обективирани в изпълнителен лист от 28.11.2011г. по гр. д. №4625/2010г. по описа на СРС, 84 състав.

В тежест на ответника е да установи пълно и главно съществуването на правото на принудително изпълнение на отричаните от ищеца притезания, включително извършването на действия водещи до спиране или прекъсване на течащата срещу вземанията погасителна давност по смисъла на чл. 110-120 ЗЗД.

Според даденото в ППВС № 3/1980 год. тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г., на ВКС, ОСГТК е дадено противоположно разрешение като е прието, че в хода на висящо изпълнителното производство погасителната давност за вземането се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не спира. С решение № 170 от 17.09.2018 год. на ВКС по гр. дело № 2382/2017 год., IV ГО и решение № 51 от 21.02.2019 год. на ВКС по гр. дело № 2917/2018 год., IV ГО, е прието, че извършената с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 год. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 год., ОСГТК, отмяна на ППВС № 3 от 18.11.1980 год. поражда действие от датата на обявяването на Тълкувателното решение, като даденото с т.

10 от Тълкувателното решение разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производство, но не и за тези, които са приключили преди това. Това становище се потвърди с Тълкувателно решение № 3/2023 г.

3 по тълк.д. 3/2020 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно което погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

Въз основа на изложеното и с оглед нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизането в сила на съдебното решение по отношение на длъжника е започнала да тече нова петгодишна давност за всички вземания. Последното валидно поискано изпълнително действие от 04.05.2020 г. е запор на банковите сметки на длъжника. С молба от 03.07.2025 г. взискателят е поискал извършването на изпълнителни действия срещу длъжника. Всяка една молба с искане за извършване на конкретно изпълнително действие, т.е насочена към патримониума на длъжника и целяща удовлетворяване на изпълняемото право, прекъсва погасителната давност и от който момент започва да тече нова давност,– виж мотивите към т. 10 на Тълкувателно решение № 2/2015 г. по тълк.д. 2/2013 г., ОСГТК на ВКС.

При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

Изпълнителното действие не е опорочено поради невнасянето от взискателя на авансово дължимата такса за него. Поради което възраженията на ответника, че взискателят не е представил доказателства за внесена такса са неоснователни.

Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП), давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти, спират да текат от датата на обявяване на извънредното положение. Извънредно положение приключи на 13 май 2020 г., но давността не беше възобновена веднага. Съгласно § 13 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.), спрените по време на извънредното положение срокове продължават да текат след изтичане на 7 дни от обнародването на този закон в Държавен вестник. Тъй като законът беше обнародван на 13 май 2020 г., седемдневният срок изтече на 20 май 2020 г. Давностните срокове продължиха да текат нормално, считано от 21 май 2020 г. Следователно за процесното вземане давност не е текла единствено през периода от 04.05.2020 г. до 21.05.2020 г.

Петгодишната погасителна давност е започнала тече на 21.05.2020 г. и правото на принудително изпълнение се погасява по давност на 21.05.2025 г. Следващото изпълнително действие, поискано от взискателя на 03.07.2025 г., не води до прекъсване на давностния срок, тъй като вече същият е изтекъл. Ищецът се е позовал на изтеклата давност (факт настъпил преди подаването на исковата молба) на 04.08.2025 г.

4

По отговорността за разноски:

Право на разноски има ищеца. който е представил доказателства за сторени такива в размер на 25,56 евро – д.т.

Процесуалният представител на ищеца претендира възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, което съдът определя в размер на 250 евро. Хонорарът е съобразен с фактическа и правна сложност на делото.

Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 ГПК от Н. В. Д., ЕГН **********, срещу ДРУЖЕСТВО, че не съществува правото на принудително изпълнение за сумата от 430,82 лева (220,27 евро), обективирана в изпълнителен лист от 28.11.2011г. по гр. д. № 4625/2010 г. по описа на СРС, 84 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 14/2012г. по описа на ЧСИ М.Б..