Определение № 196 от 13.04.2021, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 196 гр. София , 02.04.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на втори април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иван Иванов

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно частно търговско дело № 20211001000317 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Чл.274,ал.1,т.2 и следв. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Изола Петров Ястребец“ЕООД, чрез процесуалния му представител адв. Ч. срещу определение № 260245 от 04.01.2021год. на Софийски градски съд, ТО, 20с-в, с което на осн. чл.248 от ГПК и изменено протоколното определение от 28.10.2020г. за прекратяване на производството по делото в частта му за разноските, като на осн. чл. 78, ал.4 ГПК „Изола Петров Ястребец“ЕООД е осъден да заплати на „Армеец“АД разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 лева.

Твърди се в жалбата, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно поради това, че при определяне размера на действителното дължимото юрисконсултско възнаграждение не е отчетено действвителната фактическа и правна сложност на делото.

В срока по чл. 276, ал.1 ГПК ответникът по частната жалба „Армеец“АД е депозирал писмен отговор с който се заявява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Съдът като взе предвид изложените от жалбоподателя доводи и представените доказателства намира за установено следното :

Обжалваното определение е правилно, като въззивният съд споделя изцяло мотивите на съда, поради което и на осн. чл.272, вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК препраща към тях.

Наведените в частната жалба доводи и възражения повтарят част от същите аргументи, които вече са били изтъкнати в производството пред първостепенния съд, на които в обжалваното определение е даден подробен отговор. Независимо от това следва да се добави и следното :

Ответникът има правото да претендира направените от него съдебно-деловодни 1 разноски и при прекратяване на делото, какъвто случай е именно настоящият.

Разноските за направените от страните разходи по водене на делото, които съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ГПК са държавни такси и разходи за производството.

Разноските за правна защита са разходи за производството и включват възнаграждението за един адвокат - чл. 78, ал. 1 ГПК, респ. за юрисконсултско възнаграждение ако ответникът е бил представляван от юрисконсулт.

Такъв именно е и настоящият случай. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК разноските за юрисконсулт се определят от съда, но не могат да са в размер, по голям от предвидения в Наредбата за заплащане на правната помощ- от 100 до 300 лева.

Първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е определил дължимото юрисконсултско възнаграждение на 250 лева, като конкретният му размер е съобразен от една страна с цитираната разпоредба, а от друга с действителната фактическа и правна сложност на спора. Отчел е направените от ответника в хода на производството по размяна на книжа правозащитни възражения срещу иска- за липса на материално-правна легитимация на ищеца, за оспорване механизма на пътно-транспортното произшествие, формата на вина на ищеца за причиняване на ПТП- груба небрежност, сочеща за изключен риск по смисъла на ОУ, както и за оспорване цената на иска и направените в тази връзка доказателствени искания- за изслушване на съдебно-техническа експертиза и за събиране на писмени и гласни доказателства. Налице е една значителна по обем извършена дейност от представителя на ответника насочена към доказване на релевираните от ответното дружество правоизключващи и правномаляващи възражения срещу иска до момента в който ищецът със своя молба по чл.232 ГПК е десезирал съда от разглеждането на спора.

Осъществено е процесуално представителство в проведеното по делото съдебно заседание, своевременно е направено искане за присъждане на разноски, както е и представен списък за разноските по чл.80 ГПК. Определеният от съда размер на юрисконсултското възнаграждение е под максимално посочения такъв в Наредбата за заплащане на правната помощ.

Поради така изложените съображения и поради съвпадане в изводите на двете съдебни инстанции обжалваното определение следва да бъде потвърдено, а частната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Водим от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА определение № 260245 от 04.01.2021год. на Софийски градски съд, ТО, 20с-в, като правилно.

Определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от съобщаването му пред Върховния касационен съд на Р България с частна жалба при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3