Решение № 640 от 01.11.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 640 гр. София, 28.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иво Димитров

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Иво Димитров Въззивно търговско дело № 20211001000061 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по две въззивни жалби, подадени от страните в производството срещу първоинстанционно решение № 260254 от 30. 10. 2020 г., постановено от Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-16 състав по т.д. № 2684 по описа на съда за 2019 г.

По изложени в жалбата му съображения, жалбоподателят – ищец „СТРОЙПРОЕКТКОНСУЛТ“

ООД,

ЕИК:

106569319 обжалва първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него срещу ответника „МОНТАЖИ КО“ ЕООД, ЕИК: 175329555, иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане и на сумата 15000 лв., представляваща разликата над присъдената сума 9404.46 лева до общо предявеният размер от 24404.46 лева, представляваща част от възнаграждение за изпълнение на строително-монтажни работи /СМР/, удържана като гаранция за изпълнение, със законните последици, иска отмяна на 1 първоинстанционното решение в тази му част и уважаването на исковата му претенция и за нея, със съответните последици.

По изложени в жалбата му съображения, жалбоподателят – ответник обжалва първоинстанционното решение в частта му, с която релевираното от него по делото възражение за прихващане е отхвърлено, съответно - и предявеният срещу него иск е частично уважен, моли за отмяната на решението в тази му част и за отхвърляне на заявената срещу него претенция в цялост, със законните последици.

Страните взаимно оспорват жалбите си, претендират разноски.

Във въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Пети състав, като извърши проверка на редовността на въззивното производство, както и на обжалваното първоинстанционно решение, при условията и в пределите, установени в разпоредбата на чл. 269 от ГПК, съобразно която въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата, намира следното:

Въззивните жалби, като подадени от надлежни страни, в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, са процесуално допустими.

Разгледани по същество, жалбата на жалбоподателя – ищец е частично основателна, а тази на жалбоподателя – ответник - неоснователна.

В обжалваните му части първоинстанционното решение е валидно, допустимо и частично правилно, по следните съображения:

Първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен състав в рамките на дискреционните правораздавателни правомощия на съда и съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно обстоятелствата, на които се основава иска, и търсената с иска защита (чл.

127, ал. 1, т.т. 4 и 5 от ГПК), е валидно и допустимо.

Доколкото при извършената от

2 въззивния състав проверка на обжалваното решение, при условията и в пределите, установени от цитираната разпоредба на чл. 269 от ГПК, така както същите са разяснени с т.

1 от ТРОСГТКВКС № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. не се установява неприлагане от страна на първоинстанционния съд, на императивни правни норми, нито пък с оглед вида на делото – търговско, съдът е длъжен да следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца, то и при проверка правилността на обжалваното първоинстанционно решение, настоящият въззивен съд е ограничен от оплакванията в жалбата.

Преценено, съобразно релевираните оплаквания в жалбите, с които въззивният съд е сезиран, първоинстанционното решение се явява частично правилно в обжалваната му част, поради следното:

Частично основателно е оплакването на ищеца в жалбата му за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение в частта му, с която предявеният иск е отхвърлен.

Съдът и в настоящия си състав, както това правилно е прието и от първоинстанционния съд в мотивите му към обжалваното първоинстанционно решение, намира за безспорно установено по делото, че неизпълнени от страна на ответника са останали две задължения по процесните договорни отношения между страните – това по чл. 6, т. 3 от основния договор между страните, представляващо окончателно плащане на възнаграждението по договора на ищеца – изпълнител на процесните СМР в размер на 5 % от стойността на договора, платимо в срок до 30 дни от датата на протокол обр. 16, и това по чл. 25, вр. с чл. 23 от договора, представляващо такова за възстановяване на гаранция за добро изпълнение, също в размер на 5 % от стойността на договорените СМР, без ДДС, и платима след изтичане на 1 месец от датата на получаване на разрешение за ползване на строежа, но не по-късно от шест месеца от датата на протокол обр. 15. /Това, така прието от съда всъщност не е и спорно по делото между страните, доколкото на претенциите на ищеца ответникът противопоставя възражения за прихващане с насрещни негови вземания, но не твърди, нито установява да е изпълнил тези си две задължения./ Същите задължения на ответника са на практика и признати от него извънсъдебно, както това се твърди от ищеца, с 3 подписването и предаването от ответника на ищеца, на представените с исковата молба писма за потвърждение на салдата по разчети между страните, съставени за нуждите на счетоводната отчетност на търговците – л.

66 и сл. от първоинстанционното дело. С отговора си на исковата молба ответникът не е оспорил представителната власт на лицето /счетоводител, главен счетоводител/, подписало писмата за потвърждение на салдата в разчетите между страните, представени с исковата молба, напротив – позовал се е на самите писма, за да оспори претенцията за законна лихва /обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за забавено плащане на парично задължение/, като незаявена извънсъдебно, поради което и следва да се приеме, че представителната власт на лицето, подписало тези писма от името и за сметка на ответника, е потвърдена от него – чл. 301 от ТЗ.

Не се спори, установява се и от представените по делото, и неоспорени писмени доказателства, както и от цитираното непосредствено по-долу заключение на ВЛ, че по тези две, процесни задължения, ответникът е извършил едно частично плащане към ищеца в размер на 15000 лв. на 02. 08.

2019 г.

Спорно е между страните счетоводното отнасяне от страна на ищеца /установено от ВЛ по ССЕ – заключението на л. 276 от първоинст. производство/, на така полученото плащане с основание „възстановени гаранции“, като приход от лихви, т.е. погасяването от страна на ищеца в счетоводството му, с получената сума от 15000 лв., на претендирано от него обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за забавено плащане на сумите по дължащите му се от ищеца главници, вместо да отнесе същата сума, като погасяване с пълната и стойност, на главницата по задължението на ответника за възстановяване на гаранцията за добро изпълнение по чл. 23-25 от договора, както това се претендира от ответника.

В случая намират приложение задължителните за съдилищата разрешения, дадени от касационната съдебна инстанция в ТРОСГТКВКС № 3/2017 г. от 27. 03. 2019 г. по тълк.д. № 3/2017 г., мотивите и разрешенията в което въззивният състав тук възпроизвежда почти изцяло, доколкото същите са съобразени и приложени също и от първоинстанционния съдебен състав, но частично, съответно – и частично неправилно.

4

Според същите условията и поредността за погасяване на задълженията по чл. 76, ал. 1 и по чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между страните, която да определя други условия и ред за прихващане на изпълнението. При предложено от длъжника и прието от кредитора /каквото приемане в случая няма – бел. на докладчика във въззивната инстанция/, изпълнение по условия и ред, различни от определените в договора или от закона, нормите на чл. 76 ЗЗД не се прилагат. При липса на уговорка между страните за реда на погасяване на задълженията и ако са налице условията по чл. 76, ал. 1 ЗЗД, изборът на длъжника кое от няколкото еднородни задължения погасява обвързва кредитора. В случай, че длъжникът не е направил избор, погасяването задължително се извършва по реда на чл.

76, ал. 1, изр.2 или изр.3 ЗЗД.

Правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД е установено в интерес на длъжника. По този ред се погасяват еднородните задължения, включително паричните.

Условието е да съществуват няколко задължения, всяко от които е главно и самостоятелно и е определено по основание и размер. За погасяването на паричните задължения приложение намира специалното правило на чл. 76, ал.

2 ЗЗД, според което при недостатъчно изпълнение се погасяват най - напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. Условие за прихващане по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД е съществуването на едно задължение, което се формира от поне два от посочените елемента, или според поставения за тълкуване въпрос - от главница и лихви. По отношение на изпълнението на паричните задължения законът не прави разграничение между различните видове лихви - възнаградителна или обезщетителна, договорна или законна. Неизпълнението на паричното задължение е винаги забавено съгласно чл. 81, ал. 2 ЗЗД. Законодателно уредената отговорност на длъжника при неизпълнение на парично задължение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е съизмерима със законната лихва от датата на забавата без покана от кредитора, което определя паричните задължения винаги като лихвоносни, независимо дали в договора има уговорени от страните лихви. Законната лихва за забава става част от дълга при неплащане на главницата с настъпване на срока за изпълнение за разлика от договорните възнаградителни и другите определени в закона обезщетителни лихви, които са елемент на дълга от момента на възникването му. Всички видове лихви са акцесорни вземания 5 спрямо вземането за главницата и точното изпълнение на задължението включва погасяване на главницата и на определените по договора или начислените до деня на плащането законни лихви. Интересът на кредитора от изпълнението и принципът на неделимост на плащането в съчетание с коректива на чл. 66 ЗЗД, налагат тълкуването, че разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД предвижда еднаква поредност за плащане на всички видове лихви.

Правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД отчита интереса на кредитора - първо да се погасят лихвите, а непогасената главница да продължи да се олихвява, както и предвид уредената по-кратка погасителна давност за вземанията за лихви по чл. 111, б. "в" ЗЗД в сравнение с общата погасителна давност за главницата.

При предложено от длъжника изпълнение със забава на лихвоносно парично задължение, което не е достатъчно да покрие лихвите и главницата, длъжникът може да посочи кой елемент на дълга погасява, но този избор не е обвързващ за кредитора. Кредиторът може да приеме така предложеното изпълнение; да откаже да приеме изпълнението, ако няма интерес от частичното плащане или да извърши погасяването по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД.

Кредиторът не може да откаже да приеме изпълнението, ако неизпълнената част е незначителна с оглед размера на задължението.

Когато длъжникът има няколко главни задължения, всяко от които или някое от тях са лихвоносни, и изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, длъжникът може да заяви кое задължение погасява по реда на чл. 76, ал. 1, изр.1 ЗЗД. Ако предложеното изпълнение погасява изцяло посоченото от длъжника задължение, включително с дължимите лихви към този дълг, изборът обвързва кредитора. В този случай кредиторът не може едностранно да се позове на чл. 76, ал. 2 ЗЗД и да прихване изпълнението с лихви, акцесорни към друг дълг, различен от този, по който длъжникът е направил плащането. При плащане, достатъчно да погаси изцяло някое или някои от задълженията и ако длъжникът не е заявил кое задължение погасява, правилата на чл. 76, ал. 1, изр.2 и изр.3 ЗЗД и на чл.