Решение № 814 от 03.07.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 814 гр. Варна, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Г.

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20233100501250 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 435, ал. 2, т. 7 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 28650/18.11.2019г. по регистъра на Държавен съдебен изпълнител на СИС при ВРС, подадена от П. А. Ч., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ул.“**********“ 12, ет.4, ап.9 – длъжник по изпълнително дело № 20153110408188 по описа на СИС при ВРС срещу постановление за разноски на съдебния изпълнител от 23.10.2019г., в частта, с което на длъжника са възложени разноски за дължима държавна такса по чл.53 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК в размер на 1006,73 лева.

В жалбата се твърди, че съдебният изпълнител е изчислил неправилно държавната такса по изпълнителното дело, като не е съобразил, че по него не са събирани суми принудително, а са били заплащани доброволно от длъжника в полза на взискателя по посочена от него банкова сметка. Посочва също, че взискателят не е имал основание да образува изпълнителното дело, доколкото към датата на образуването му /01.12.2015г./ не е имало непогасени задължения по издадения в негова полза изпълнителен лист. Моли постановлението на ДСИ, с която е определена дължима от длъжника държавна такса в размер на 1006,73 лева да бъде отменено.

В срока по чл.436, ал.2 от ГПК не е постъпило писмено възражение от взискателя Р.

П. Ч..

Държавният съдебен изпълнител при СИС при ВРС в изложени мотиви по обжалваните действия счита жалбата за неоснователна. Излага, че към датата на образуване 1 на изпълнителното дело е било налице задължение за неплатена издръжка в размер на общо 228,80 лева, поради което взискателят основателно е поискал образуването му. Счита за неоснователни възраженията на длъжника за недължимост на държавна такса по чл.53 от Тарифата за държавните такси поради това, че доброволно е заплащал дължимата издръжка на взискателя.

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК – жалбоподателят е уведомен за постановлението за разноски на 07.11.2019г., а жалбата видно от пощенското клеймо е подадена на 14.11.2019г., от процесуално легитимирана страна – длъжник по изпълнението, удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Същата е с правно основание чл.435, ал.2, т.7 от ГПК и се явява процесуално допустима.

СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, за да произнесе съобрази следното:

Изпълнителното производство е образувано по молба от 01.12.2015г. на взискателя Р. Й. Г. в качеството и на майка и законен представител на детето Р. Ч. въз основа на изпълнителен лист от 02.11.2015г. издаден по гр.д.№ 10778/2014г. по описа на ВРС за принудително събиране на увеличен размер на дължима издръжка от П. А. Ч. в полза на детето Р. П. Ч. от 60 лева на 150 лева, считано от 26.08.2014г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска с падеж от 1-во до 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.

Видно от представената подробна справка за дълга към 01.12.2015г. – датата на подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело, изготвена от ДСИ по изпълнително дело 8188/2015г., длъжникът П. Ч. е имал задължение към взискателя в размер на 228,80 лева. По същността си сумата е формирана като сбор от дължимите законни лихви върху всяко дължимо месечно плащане изчислено за периода от изменение размера на издръжката /26.08.2014г./ до датата на подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело /01.12.2015г./.

Призовката за доброволно изпълнение е връчена на длъжника лично на 22.01.2016г.

Видно от представените писмени доказателства за заплащане на суми за издръжка от бащата в полза на детето, чрез неговата майка и законен представител, П. Ч. е заплащал регулярно суми от по 60 лева месечно от 11.08.2014г. до 12.10.2015г. включително. Следва плащане на 26.10.2015г. на сума в размер на 1350 лева, след което ежемесечни плащания на суми от по 150 лева за периода от 10.11.2015г. до 10.10.2019г.

С молба от 16.10.2019г. длъжникът П. Ч. е поискал от ДСИ да посочи какъв е размерът на дължимите от него суми по изпълнителното дело, в отговор на което е издадено постановлението на съдебния изпълнител от 23.10.2019г., с което е разпоредил длъжникът да бъде уведомен, че дължи сумата от 1006,73 лева – държавна такса по чл.53 от Тарифата за държавните такси и 174 лева –държавна такса за образуване и водене на изпълнителното дело.

При така установената фактическа обстановка, СЪДЪТ формира следните правни 2 изводи:

Жалбата е срещу постановлението за разноски само в частта досежно таксата по чл.53 от Тарифата за държавните такси събирани по ГПК.

Съгласно даденото задължително разрешение в т. 2 от ТР № 3 от 10.07.2017г. по т.д.

№ 3/2015г. на ОСГТК, на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението.

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. В случаите, когато изпълнението се извършва от държавен съдебен изпълнител, длъжникът не дължи такса при плащане в срока за доброволно изпълнение /чл.53, ал.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/.

Съобразно представената справка за дълга на жалбоподателя към датата на подаване на молбата за образуване на изпълнителното производство, длъжникът е имал задължение към взискателя по вземането му за увеличения размер на издръжката в размер на 228,80 лева. Горното се установява косвено и от представените от длъжника доказателства за извършени плащания, видно от които същият е заплащал само дължимият размер на главницата, включително чрез изравняването със сумата от 1350 лева /15 месеца по 90 лева – разликата над 60 лева до 150 лева/, но не и определената от съда законна лихва върху увеличения размер на издръжката считано от 26.08.2014г. /съобразно постановеното съдебно решение/, доколкото плащанията на месечната издръжка в пълния размер от 150 лева е започнало едва на 10.11.2015г. На това основание съдът приема, че са били налице основания за образуване на изпълнителното дело и не са налице хипотезите на чл.79 от ГПК за освобождаване на длъжника от отговорност за разноски по изпълнителното дело.

Установява се, че длъжникът е получил призовката за доброволно изпълнение на 22.01.2016г., а двуседмичният срок за доброволно изпълнение е изтекъл на 05.02.2016г.

Съгласно нормата на чл.53, ал.2 от Тарифата за държавните такси върху сумите, заплатени преди и в срока за доброволно изпълнение не следва да се начислява такса.

След 05.02.2016г. до 10.10.2019г. длъжникът П. Ч. е заплащал доброволно дължимите вноски за издръжка, както следва: 10.03.2016г. - 150 лева; 11.04.2016г. - 150 лева;

10.05.2016г. - 150 лева; 10.06.2016г. - 150 лева; 11.07.2016г. - 150 лева; 10.08.2016г. – 150 лева; 12.09.2016г. - 150 лева; 10.10.2016г. - 150 лева; 07.11.2016г. - 150 лева; 09.12.2016 - 150 лева; 04.01.2017 - 150 лева; 08.02.2017 - 150 лева; 10.03.2017 - 150 лева; 10.04.2017 - 150 лева;

10.05.2017 - 150 лева; 13.06.2017г. - 150 лева; 10.07.2017г. - 150 лева; 10.08.2017г. - 150 лева;

11.09.2017г. - 150 лева; 10.10.2017г. - 150 лева; 10.11.2017г. - 150 лева; 11.12.2017г. - 150 лева; 10.01.2018г. - 150 лева; 12.02.2018г. - 150 лева; 08.03.2018г. - 150 лева; 10.04.2018г. 150 лева; 10.05.2018г. - 150 лева; 11.06.2018г. - 150 лева; 10.07.2018г. - 150 лева; 10.08.2018г.

3

- 150 лева; 10.09.2018г. - 150 лева; 10.10.2018г. - 150 лева; 08.11.2018г. - 150 лева;

28.01.2019г. – 300 лева /за м.12.2018г. и м.01.2019г./; 07.02.2019г. - 150 лева; 08.03.2019г. 150 лева; 08.04.2019г. - 150 лева; 08.05.2019г. - 150 лева; 10.06.2019г. - 150 лева;

10.07.2019г. - 150 лева; 14.08.2019г. - 150 лева; 10.09.2019г. - 150 лева; 10.10.2019г. - 150 лева. Плащанията са реализирани след падежа на задължението – до 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката /съгласно диспозитива на съдебното решение по гр.д.№ 10778/2014г. по описа на ВРС/, което се приравнява на плащане извън срока за доброволно изпълнение. Следователно за всички посочени плащания следва да бъде начислена таксата по чл.53, ал.4 от Тарифата за държавните такси по ГПК.

Заплатената след срока за доброволно изпълнение сума от длъжника е в размер на 6600 лева /44 месеца по 150 лева/, а дължимата за нея такса по чл.53, ал.1, б.в от Тарифата за държавните такси е в размер на 657,60 лева с ДДС. За определената от съдебния изпълнител като дължима такса по чл.53 за сумата над 657,60 лева с ДДС до посочения размер от 1006,73 лева, жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена, като постановлението за разноски бъде отменено в тази част. В останала част жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ на основание чл. 435, ал. 2, т.7 от ГПК по жалбата на П. А. Ч., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ул.“**********“ 12, ет.4, ап.9 действие на държавен съдебен изпълнител от 23.10.2019г. изразяващо се в определяне на дължими разноски по изп.д. № 20153110408188 по описа на СИС при ВРС В ЧАСТТА, с която са определени разноски под формата на държавна такса за изпълнение на парично вземане по чл. 53, ал. 1, б. „в“ от ТДТССГПК над сумата от 657,60 /шестстотин петдесет и седем и 0,60/ лева с ДДС до определения размер от 1006,73 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на П. А. Ч., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ул.“**********“ 12, ет.4, ап.9 срещу действие на държавен съдебен изпълнител от 23.10.2019г. изразяващо се в определяне на дължими разноски по изп.д. № 20153110408188 по описа на СИС при ВРС В ЧАСТТА , с която са определени разноски под формата на държавна такса за изпълнение на парично вземане по чл. 53, ал. 1, б. „в“ от ТДТССГПК за сумата от 657,60 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал.

4, пр. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5