Решение № 199 от 04.05.2023, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. Ямбол, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Весела К. Спасова при участието на секретаря Т. С. К. като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело № 20222330103228 по описа за 2022 година

Подадена е искова молба от Д. Й. П. гр. Б., представлявана от адв. Д., от срещу П. Д. Г. от гр.Я.. Ищецът твърди, че е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ***/2022г. на ЯРС срещу ответника, срещу която той е подал възражение. Основанието, на което заявителят е поискал издаването на заповед, е че ищцата е упълномощила ответника с пълномощно рег. ***/12.02.2019 година на нотариус А. Н., вписан под рег. № *** в регистъра на НК на РБ с район на действие - РС - Б., П. Д. Г., лично и в качеството му на управител на „Евробизнес груп 2016" ЕООД с множество права, едно от което е да получи дължимото обезщетение за бели петна за наследствените й земи в село Г., Община Б., оставени в наследство от И. С. М., б.ж. на с. Г.. Използвайки пълномощното ответникът е дал банковата си сметка на ОСЗ и сумите в размер общо на 1583.60 лева са постъпили по нея, което е установила при справка през февруари 2022 година. Оттогава няколко пъти е правила опити да проведе разговор с него, но той е отказал да отчете сумата - т.е. да изпълни задълженията си по чл. 284, ал.2 ЗЗД. Поради това от съда се иска да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът дължи на ищцата сумата от 1583.60 лв. Иска се и присъждане на направените по делото разноски и тези по заповедното производство.

В с.з. искът се поддържа от процесуалния представител.

В отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска като недопустим и неоснователен. Не оспорва получаването на сумата по банковата си сметка въз основа на предоставеното му от ищцата пълномощно и наличието на договор за поръчка между тях.

Възраженията си основава на фактите, че ищцата притежава само 1/15 от земеделските земи и не следва да получава полагащата се на останалите наследници част от сумата. Освен това 1 ответникът е направил разноски в изпълнение на поръчката за снабдяване с документи и подготовка на две сделки, общо в размер на 1500 лв. и има право да ги прихване от получената сума за обезщетение за ползване на белите петна. Поради това е направено евентуално възражение за прихващане до размера на тази сума на осн. чл. 285 от ЗЗД.

Счита, че представеният документ за оттегляне на пълномощното обуславя претенция за получаване на претендираната от ищцата сума на отпаднало основание по чл.55 от ЗЗД.

Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че с Пълномощно рег. ***/12.02.2019 г. Д. П. е упълномощила ответника лично и като едноличен собственик на „Евробизнес груп 2016" ЕООД, както и Г.

Х. П. заедно и поотделно да я представляват при отдаване под наем на наследствените й земи в село Г., Община Б., оставени в наследство от И. С. М., б.ж. на с. Г., вкл. при снабдяване с необходимите документи за сключване на договор за наем. В пълномощното се съдържа и изявление за упълномощаване на едно лице, изрично непосочено, да подаде заявление в ОСЗ-Е. и ОДЗ-Я. по чл. 37в ал.7 от ЗСПЗЗ и да получи дължимото обезщетение за бели петна за наследствените й земи в село Г.. По делото не се спори, че между страните е сключен и договор за поръчка относно получаването на обезщетението от ответника.

По делото е представено Решение *** от 30.01.1995 г. на ПК-Б. по преписка ***/1992 г. за възстановяване на земите на наследниците на И. С. М., б.ж. на с. Г..

Не се спори, а и от Справка от ОДЗ-Я. с изх. № ***/22.02.2023 г. с приложените към нея платежни нареждания -2 броя от 05.01.2022 г. и 15.12.2021 г. се установява, че ответникът е получил като пълномощник на ищцата чрез два превода на 17.12.2021 г. и на 07.01.2022 г. по банковата си сметка процесната сума като обезщетение за белите петна- за земите в с. Г..

Не се спори, че ищцата е един от наследниците на И. С. М., б.ж. на с. Г. и делът й от наследството е 1/15.

Представен е Договор за наем от 02.12.2021 г. с нотариална заверка на подписа рег.№*** на нотариус С. М. с рег. № ***, съгласно който ищцата-наемодател е представлявана от ответника, представляващ и наемателя „Евробизнес груп 2016" ЕООД относно земеделските земи в с. Г..

Свид. П.- сътрудник в „Евробизнес груп 2016" ЕООД- дава показания, че е получил процесното пълномощно лично от ищцата в дома на баба й в гр.Б.. То касае наемане, арендуване и продажба на земите й. До продажба не се е стигнало, защото се е оказало, че има и други наследници. През 2021 г. ответникът е подготвял документи - данъчни оценки и скици. Посетил е нотариус в гр. Е., където се изповядват сделките за земите в Община Б..

Ищцата е имала нагласа, че е единствен собственик, но впоследствие е установено съвпадението на имената на дядо й и прадядо й. За подготовката на договор за наем са направени разходи. Разноските при нотариуса за заверките на документите е заплатил П. Г..

Издадена е заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № ***/2022 2 г. на ЯРС. Заповедта за изпълнение е връчена на ответника, срещу която той е възразил по реда на чл.414 от ГПК.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Предявен e установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. 284 ал.2 от ЗЗД.

Съгласно чл. 284 ал.2 от ЗЗД д овереникът е длъжен да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката.

Чл. 292 ал.1 разпорежда, че ако довереникът действува от името на доверителя като негов пълномощник, правата и задълженията по сделките, които той сключва с трети лица, възникват направо за доверителя.

В случая ответникът е действал като пълномощник на ищцата при получаване на обезщетенията за „бели петна“ по чл. 37в ал.7 от ЗСПЗЗ. Както е прието в Решение № 136 от 03.08.2017 г. по т. д. № 901/2016 г., т. к., І т. о. на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, а ко пълномощникът в кръга на учредената му представителна власт извърши правното действие, за което е упълномощен, в частност изтегли определена сума от банкова сметка на упълномощителя, доколкото не се установя друго за вътрешните отношения между страните, може да се приеме, че е налице договор за поръчка между тях, като довереникът дължи отчет по нея.

В Решение № 338 от 27.03.2018 г. по гр. д. № 706/2017 г., г. к., ІV г. о. на ВКС е прието, че смото упълномощаване не представлява предложение за сключването на договор за поръчка, но с упражняването на представителната си власт пълномощникът може да се обвърже от договор за поръчка, със съдържане според извършените в рамките на упълномощаването действия, доколкото с конклудентните си действия изразява воля за това, която съвпада в изявената от упълномощителя воля. Самото упълномощаване обаче може да бъде конклудентно действие, с което се приема предложението за сключването на договор за поръчка. Когато с упражняването на представителната власт, пълномощникът действа в качеството на довереник, е длъжен да изпълни поръчката с грижата на добър стопанин, да пази имуществото, което е получил, да уведомява доверителя за изпълнението, да му даде сметка, да му предаде всичко което е получил в изпълнение на поръчката. Ако не направи това, а се разпореди с полученото в изпълнение на поръчката в свой или в чужд интерес, пълномощникът не изпълнява задълженията си по договора за поръчка, поради което носи отговорност за това неизпълнение

По делото не е спорно, че между страните е бил сключен договор за поръчка във връзка с предоставените права по пълномощното от ищцата. От показанията на свидетеля се установява, че към момента на упълномощаване ищцата е имала съзнанието на единствен наследник на собственика на възстановените земеделски земи. Такова е било съдържанието на волеизявлението и на двете страни по мандатния договор. Следователно това очертава обема на възникналите права и задължения, а именно да се предаде на ищцата цялото получено обезщетение за земите. Непредаването на цялата сума е неизпълнение на така сключения договор. Съгласно чл. 20а ЗЗД договорите имат сила на закон за тези, които са ги 3 сключили.

Ето защо за ищцата е възникнало вземане в претендирания с исковата молба размер.

Неоснователни са възраженията на ответника, че доколкото е налице разминаване с реално притежавания от ищцата дял от наследствените земи, той й дължи само съответстващата на дела й част от сумата, тъй като право върху остатъка имат другите наследници. След като ищцата е сключила договора за поръчка, тя е материалноправно легитимирана да получи сумата. Останалите наследници имат правата по чл. 30 ал.3 от ЗС и могат да претендират вземанията си от съсобственика-получател на сумата.

Относно възражението за прихващане по чл. 285 от ЗЗД съдът приема следното:

Съгласно разпоредбата, доверителят е длъжен при поискване да достави на довереника средствата, които са необходими за изпълнение на поръчката, и да му заплати направените разноски заедно с лихвите и вредите, които е претърпял във връзка с изпълнението на поръчката.

По делото е спорно, дали е договорено задължение на ищцата да заплати направените от упълномощените лица разходи във връзка с договора за наем. Относно получаването на обезщетението по чл. 37в ал.7 от ЗСПЗЗ не се твърди да са направени разходи от ответника и не се претендират такива. Доколкото ищцовата страна категорично оспорва твърдението на ответника за възникнало задължение за заплащане на разходите за снабдяване с документи, действителното им осъществяване и размера им, спорните факти подлежат на доказване съобразно чл. 154 ал.1 от ГПК.

В случая е налице законово задължение на доверителя да възстанови на довереника направените разноски. В Решение № 215 от 30.10.2019 г. по гр. д. № 4780/2018 г., г. к., ІV г. о. на ВКС е прието също, че във всички случаи за доверителя съществува задължението да възстанови на довереника направените разноски заедно с лихвите и вредите, които е претърпял във връзка с изпълнението на поръчката, щом поръчката е изпълнена. Ответникът е изпълнил задълженията си точно. За извършването на разходите от него за данъчни оценки и скици, както и за нотариални заверки са налице данни в показанията на св. П., който сочи този факт, но не знае техния размер. По делото не са представени своевременно други доказателства. В с.з. е признато единствено заплащането на 30 лв. разходи от ответника.

Искането за събиране на доказателства от нотариуса за разходите за нотариално удостоверяване на подписа на страните по наемния договор не е уважено от съда, поради това че е направено след изтичане на преклузивния срок- след изслушване на доклада по делото, съдържащ разпределението на доказателствената тежест. Искане за доказателства след изслушване на свидетел, който не е установил твърдените факти от страната, се явява несвоевременно. От друга страна, доказателства за направени разноски във връзка със заверката на договора за наем, ако са направени от страните по този договор, в случая наемателя „Евробизнес груп 2016" ЕООД, са неотносими към делото, тъй като касаят различен правен субект от ответника - физическо лице. Заплащането на нотариалните такси от дружеството е неотносимо към спора между физическите лица и би могло да има значение по евентуален имуществен спор между ищцата и това дружество.

4

Ето защо възражението за прихващане може да бъде уважено само за признатата сумата от 30 лв., а за останалата част е неоснователно. Поради това вземането на ищцата се явява погасено частично до сумата от 30 лв. Искът за останалата част е основателен –за сумата 1553.60 лв. и следва да бъде уважен.

Искането на ищеца за присъждане на разноските по настоящото дело е основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК-съразмерно на уважената част от иска, съотв. искането на ответника-съразмерно на отхвърлената част. Дължими са и разноските, направени в заповедното производство. Адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата е заплатено в съответствие с НМРАВ №1/2004 г., чл. 7 ал.2 т.2 и възражението на ответника за прекомерност е неоснователно.