Решение № 260152 от 12.01.2022, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н И Е гр. София, 12.01.2022 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Софийски градски съд, I-во Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на единадесети юни, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Съдия:

Евгени Георгиев при секретаря Юлиана Шулева, разгледа гр. д. № 11 073/2019 г., докладваното от съдия Георгиев, и

Р Е

Ш И:

[1]

ОСЪЖДА Т.Н.К. да заплати следните суми:

1. на „Ю.Б.“ АД:

- 49 781,73 лева на основание чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) главница по договор за потребителски кредит от 17.04.2008 г. и допълнителни споразумения към него плюс законната лихва от 22.08.2019 г. до окончателното изплащане. Искът е бил предявен като частичен за: 38 868,38 шв. франка главница; 529,38 шв. франка банкови такси от 12.05.2015 г. до 20.08.2019 г.; 413,96 лева разноски по кредита от 29.03.2018 г. до 20.08.2019 г.; 15,00 лева такси от 29.10.2018 г. до 20.08.2019 г. Ищецът е твърдял, че му се дължат: 51 643,01 шв. франка главница за периода 10.06.2015 г.-20.08.2019 г.; 16 259,44 шв. франка възнаградителна лихва от 10.06.2015 г. до 07.02.2018 г.; 9 797,07 шв. франка наказателна лихва от 10.07.2015 г. до 20.08.2019 г.; 647,34 шв. франка банкови такси от 12.05.2015 г. до 20.08.2019 г.; 15,00 лева такси от 29.10.2018 г. до 20.08.2019 г.; 413,96 лева разноски по кредит от 29.03.2018 г.;

- 6 264,29 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото;

2. на СГС - 258,04 лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК разноски по делото.

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД:

- над

49 781,73 лева главница до предявения размер от 38 868,38 шв. франка;

- за 529,38 шв. франка банкови такси от

12.05.2015 г. до 20.08.2019 г.; 413,96 лева разноски по кредита от 29.03.2018 г. до 20.08.2019 г.; 15,00 лева такси от 29.10.2018 г. до 20.08.2019 г.

[3] Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от връчването му. Ако ищецът обжалва решението изцяло, с въззивната си жалба той следва да представи доказателства за 432,02 лева държавна такса, внесени по сметка на САС. Ако той обжалва решението частично, следва да представи доказателство за внесена държавна такса по сметка на САС от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА

СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1.

На ищеца

[4] В искова молба от 22.08.2019 г. „Ю.Б.“ АД (Ю.) е заявила, че на 17.04.2008 г. е сключила с ответницата Т.К. договор за кредит. По този договор Ю. е била заемодател, а Т.К. е била заемополучател. Кредитът е бил за равностойността на 54 075,00 лева в швейцарски франкове. С допълнителни споразумения страните са предоговорили начина на изплащане на кредита и размера му.

[5] Впоследствие Ю. е прехвърлила на трето лице вземането си към Т.К., но по-късно третото лице е прехвърлило обратно на Ю. вземането му, за което Т.К. е била уведомена. Т.К. не е била заплатила 51 погасителни вноски. Затова на 02.07.2018 г. Ю. я е уведомила, че превръща кредита в предсрочно изискуем.

[6] Т.К. дължи на Ю.: 51 643,01 шв. франка главница за периода 10.06.2015 г.-20.08.2019 г.; 16 259,44 шв. франка възнаградителна лихва от 10.06.2015 г. до 07.02.2018 г.; 9 797,07 шв. франка наказателна лихва от 10.07.2015 г. до 20.08.2019 г.; 647,34 шв. франка банкови такси от 12.05.2015 г. до 20.08.2019 г.; 15,00 лева такси от 29.10.2018 г. до 20.08.2019 г.; 413,96 лева разноски по кредит от 29.03.2018 г. до 20.08.2019 г. Ето защо Ю. моли съда да осъди Т.К. да ѝ заплати част от сумите, които ѝ се дължат, а именно:

- 38 868,38 шв. франка главница;

- 529,38 шв. франка банкови такси от 12.05.2015 г. до 20.08.2019 г.;

- 413,96 лева разноски по кредита от 29.03.2018 г. до 20.08.2019 г.;

- 15,00 лева такси от 29.10.2018 г. до 20.08.2019 г. Тя търси и законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-11).

2. На ответника

[7] Т.К. оспорва предявения иск. Тя заявява, че:

1. не е подписвала процесния договор и споразуменията към него, и не се е съгласявала с тях;

2. ако ги е подписала, тя е заплатила всичко, което е дължала;

3. Ю. не я е уведомила за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита и тя не е настъпила;

4. нищожни са били клаузите в договора и споразуменията към него, позволяващи на банката да промени едностранно възнаградителната лихва;

5. в нарушение на закона Ю. е прибавила към главницата непогасена лихва;

6. правото на иск е погасено по давност;

7. цесията между банката и „Б.Р.С.“ АД (С.) от 25.10.2017 г. е нищожна, защото липсва индивидуализация на вземанията по основание, вид, размер и ликвидност, както и уговорка за цената (писмения отговор, л. 113-125).

III. ОБСТОЯТЕЛСТВА,

КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА

СТРАНИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО

[8] На 17.04.2008 г. Ю. и Т.К. са сключили договор за потребителски кредит. С него Ю. се е задължила да даде в заем на Т.К. равностойността в швейцарски франкове на 54 075,00 лева по курс "купува" на шв. франк към лева на банката към деня на усвояването. Т.К. се е задължила да върне заема с дължимите лихви в сроковете и при условията на договора (чл. 1 от договора, л. 36-41; заключението на вещото лице Х., л.

174-177). Страните са удостоверили приложимия курс „купува“ за шв. франк на Ю., както и размер на кредита в шв. франкове, конкретно определен съобразно този курс (чл. 1 от договора, л. 36-41; Приложение 1, л. 42).

[9] Разрешеният кредит се е усвоявал по блокирана сметка на Т.К. в шв. франкове (чл. 2, ал. 1 от договора). Кредитът, усвоен по сметката в шв. франкове, се е превалутирал служебно от Ю. в лева по търговски курс „купува“ на Ю. за съответната валута в деня на усвояване и се е превеждал по сметка на Т.К., открита в банката (чл. 2, ал. 3 от договора). Т.К. е дала своето безусловно и неотменимо съгласие и е оправомощила Ю. за служебното извършване на тези действия.

[10] За усвоения кредит Т.К. е дължала на

Ю. годишна лихва от сбора на базовия лихвен процент (БЛП) на банката за жилищни кредити в шв. франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 5,65 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП на Ю. за жилищни кредити в шв. франкове е бил 4,5 % (чл. 3, ал. 1 от договора).

[11] Т.К. се е съгласила, че ще дължи при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница плюс наказателна надбавка от 10 пункта (чл. 3, ал. 3 от договора). Действащият БЛП на Ю. за жилищни кредити не е подлежал на договаряне и промените в него са ставали незабавно задължителни за страните. Погасителните вноски са се променяли автоматично в съответствие с промяната на лихвения процент. Ю. се е задължила да уведоми Т.К. за новия размер на БЛП за жилищни кредити и датата, от която той е бил в сила, чрез обявяването му на видно място в банковите салони (чл. 3, ал. 5 и чл. 6, ал. 3 от договора).

[12] Срокът за издължаване на кредита, включително дължимите лихви, е бил 228 месеца от датата на усвояването му (чл. 5, ал. 1 от договора). Погасяването на кредита е следвало да стане във валутата, в която същият е бил разрешен и усвоен – швейцарски франкове (чл. 6, ал. 2 от договора).

[13] Страните са се съгласили, че при непогасяване, на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение от Т.К., на което и да е задължение по договора, Ю. е могла да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем (чл. 18, ал. 1 от договора). При неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък от кредита се е превръщал в предсрочно и изцяло изискуем от датата на падежа на последната вноска. Уговорено е било изискуемостта да настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните (чл. 18, ал. 2 от договора).

[14] Т.К. е декларирала, че е била запозната и съгласна с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на шв. франк към българския лев/евро, както и превалутирането, е могло да има за последица повишаване на дължимите погасителни вноски по кредита. Тя се е съгласила да носи за своя сметка риска от такива промени и да понесе всички вреди от тях (чл. 23, ал. 1 от договора).

[15] Т.К. е усвоила кредита на 17.04.2008 г. Към този момент курс „купува“ на Ю. за шв. франк към лева е бил 1,1843. По този курс 45 660,00 шв. франка е бил кредитът, предоставен и усвоен от Т.К.

(приложение 1, л. 42). Тази сума се е равнявала на 54 075,14 лева (45 660,00х1,1843) или на 27 648,18 евро (54 075,14/1,95583).

[16] На 05.09.2008 г. Ю. и С. са сключили договор за цесия (л. 66-69). Не се спори, че с него Ю. е прехвърлила на С. вземанията по договора за кредит.

[17] Т.К. и С. са сключили няколко допълнителни споразумения. С тях те са констатирали какви са били просрочените задължения на Т.К. и те са били прибавяни към главницата (споразуменията, л.

49-65 и заключението на вещото лице, л. 174-177).

[18] По този начин към главницата са били добавени 7 903,62 шв. франка. От тях 7 185,95 шв. франка са били възнаградителни лихви, които са били прибавени към главницата в периода 29.04.2010 г.-10.05.2015 г. (заключението на вещото лице С., л. 152). В този период курсът на шв. франк към лева е бил в границите от 1,35 лева за шв. франк до 2,00 лева за шв. франк, като през продължителен период курсът е бил на нива около 1,6 лева за шв. франк[1].