Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1353 от 26.03.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 12493/2023
Вид
Решение № 1353
Подписан
26.03.2024
Състав
Надежда Георгиева Славчева - Андонова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.76, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 1353 гр. Пловдив, 26.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20235330112493 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба от „Топлофикация София” ЕАД против В. К. М. са изложени обстоятелства за проведено заповедно производство по ч.гр.дело № 4743 по описа на ПРС за 2023г., по което в полза на заявителя били присъдени 1125.26 лв. главница, стойност на топлинна енергия за периода от май 2019г. до април 2022г., ведно с лихвата от 27.01.2023г., 105.02 лв. мораторна лихва от 15.09.2020г. до 16.01.2023г., 43.92 лв. главница за дялово разпределение за декември 2019г. до април 2022г., 7.53 лв. лихва за периода от 31.01.2020г. до 16.01.2023г. Твърди се, че ответникът дължи посочените суми като собственик на топлоснабден имот в ***. Направено е искане за установяване съществуване на вземания в посочените размери. Претендирани са разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпило становище от В. К. М., според което искът е основателен. Приложен е към становището платежен документ за сумата от 1281.73 лв.

Направено е искане съдът да вземе предвид доброволността при заплащане на цялото задължение.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.дело № 4743 по описа на ПРС за 2023г. се установява, че е издадена заповед № 2266 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 06.04.2023г., с 1 която е разпоредено В. К. М. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1 125, 26 лв. - главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода месец 05.2019 г. до месец 04.2022 г. по партидата на длъжника с абонатен номер № *** за обект на потребление, находящ се в ***; обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 15.09.2020 г. – 16.01.2023 г. в размер на 105, 02 лв.; 43, 92 лв. – сума, дължима за дялово разпределение за периода м. 12.2019 г. до м. 04.2022 г.; 7, 53 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 31.01.2020 г. до 16.01.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 27.01.2023 г. до окончателното й погасяване, както и разноските по делото в размер на 25 лв. - държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.

78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 ЗПП и чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ.

По делото е представен договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ***, за закупен от ответника недвижим имот в ***, както и удостоверение от ***, според което стар адрес – *** се отнася за жилищна сграда с 3 входа, нанесена с *** в кадастрален *** по плана на ***.

Представен е и сключен договор от 23.08.2002г. между „Техем Сървисис“ ЕООД и Етажна собственост на посочения адрес, както и фактури, с доставчик ищцовото дружество и получател ответника от дати 31.07.2020г., 31.07.2021г., 31.07.2022г., за отчетни периоди от 01.05.2019г. до 30.04.2022г.

Представен е договор от 03.06.2020г. при Общи условия за извършване на дяловото разпределение на топлинната енергия, както и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр.София.

По делото е представена вносна бележка от 13.12.2023г. за платена от ответника в полза на ищцовото дружество сума от 1 281.73 лв.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 4743 по описа на ПРС за 2023г., че издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.

По делото е представено в срока за отговора на исковата молба доказателство за извършено плащане от ответника, като с молба от 05.03.2024г. от пълномощника на ищцовото дружество е изразено становище, че страната признава извършеното плащане в сочения от ответника размер – 1281.73 лв., което представлява сумата, посочена като цена на иска в титулната страница на исковата молба, но доколкото ответникът не е съобразил, че се дължат и законни лихви до пълното изплащане на претендираните суми, получената от ответника сума била осчетоводена съгласно чл.76, ал.2 ЗЗД, като оставали дължими 124.55 лв. – част от главницата за доставена топлинна енергия по фактура № 1021572944 от 2

30.07.2022г. Претендират се и разноски.

С оглед представените по делото доказателства за плащане на процесните суми в хода на процеса, съдът намира, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, предвид разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. Ответникът е представил доказателство за заплатена сума в общ размер от 1 281.73 лв., представляваща сбор от претендираните от ищеца 1125.26 лв. главница, стойност на топлинна енергия за периода от май 2019г. до април 2022г., 105.02 лв. мораторна лихва от 15.09.2020г. до 16.01.2023г., 43.92 лв. главница за дялово разпределение за декември 2019г. до април 2022г., 7.53 лв. лихва за периода от 31.01.2020г. до 16.01.2023г. С доклада по делото в тежест на ищцовото дружество е възложено доказването на вземанията на претендираното договорно основание, както и в претендирания размер, като по делото не са ангажирани доказателства, че след плащането е останала неплатена сума от 124.55 лв. главница – по фактура № 1021572944 от 30.07.2022г., както се твърди в молба на ищеца от дата 05.03.2024г. Сумата е заплатена на 13.12.2023г., тоест след образуване на делото – 03.04.2023г., или ответникът е дал повод за завеждане на делото, поради което на ищцовото дружество следва да бъдат присъдени направените по заповедното производство разноски в общ размер на 75 лв., от които 25 лв. внесена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 275 лв. по исковото производство, от които 175 лв. държавна такса и 100 лв. определено юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Ястребец“ № 23 против В. К. М., ЕГН ********** от *** искове за признаване за установено, че В. К. М. дължи сумата от 1 125, 26 лв. - главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода месец 05.2019 г. до месец 04.2022 г. по партидата на длъжника с абонатен номер № *** за обект на потребление, находящ се в ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 27.01.2023 г. до окончателното й погасяване, 105, 02 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 15.09.2020 г. – 16.01.2023 г., 43, 92 лв. – сума, дължима за дялово разпределение за периода м. 12.2019 г. до м. 04.2022 г., 7, 53 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 31.01.2020 г. до 16.01.2023 г., за които суми е издадена заповед № 2266 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 06.04.2023г. по ч.гр.дело № 4743 по описа на ПРС за 2023г., като погасени чрез плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА В. К. М., ЕГН ********** от *** да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Ястребец“ № 23 направените по ч.гр.дело № 4743 по описа на ПРС за 2023г. разноски в размер на 75 лв.

/седемдесет и пет лева/, както и сумата от 275 лв. /двеста седемдесет и пет лева/ разноски за 3 исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4