Решение № 329 от 22.11.2021, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 329 гр. Русе, 22.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Николинка Чокоева при участието на секретаря Тодорка Недева като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Гражданско дело № 20214500100171 по описа за 2021 година

Ищецът СВ. М. ХР. е предявил против ЯН. Д. Р. иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД.

Твърди, че на 26.04.2018 г. около 18.45 ч. в гр. Русе, управлявайки мотоциклет „Пиаджо Либерти 200“ с ДК № Р0013В, при приближаване на кръстовището на ул. „Солун“ и ул.

„Кап. Маринов“, му било отнето предимството от л.а. „Фолксваген Поло“ с ДК № Р0770ВТ, управляван от виновния водач Я.Р., при което настъпило ПТП. Непосредствено след инцидента ищецът бил откаран от екип на ЦСМП в УМБАЛ „Канев“ АД, гр. Русе, където след направени медицински изследвания били установени фрактури на трето, четвърто, пето и шесто ребро вляво, изкълчване на далечната интерфалагеална става на пети пръст на лява ръка, тежко охлузване на левия горен крайник и множество натъртвания по тялото. След петдневен болничен престой С.Х. бил изписан. Поради продължаващи болки в областта на лявата раменна става, на 10.05.2018 г. пострадалият бил повторно хоспитализиран с диагноза хематома регио делтоидеи синистра, което наложило провеждане на оперативна интервенция. След още пет дни Х. бил изписан за домашно лечение. Твърди, че вследствие на получените травматични увреждания, изпитвал и продължава да изпитва силни болки и страдания. За дълъг период от време не можел сам да се грижи за себе си и се нуждаел от чужда помощ, което го натоварвало и психически – изпивал силно напрежение, тревожност и безсъние. Счита, че неудобствата, болките и страданията следва да бъдат компенсирани и моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ЯН. Д. Р. изплати на СВ. М.

ХР. обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното ѝ изплащане. Претендира и разноските по делото.

С отговора си ответницата ЯН. Д. Р. не оспорва вината си и причинно-следствената връзка между причиненото от нея деяние и търпените от ищеца вреди. Изразява становище, че 1 исковата молба е частично основателна по отношение на размера на исковата претенция на ищеца. Смята, че справедливо обезщетение би следвало да се определи в размер до 10 000 лв. и моли искът за сумата над този размер да бъде отхвърлен като прекомерен и недоказан.

Прави възражение за съпричиняване, тъй като според нея с поведението си пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат – движел се е с несъобразена скорост и е шофирал след употреба на алкохол или друг вид забранени субстанции. Допълва, че е в затруднено материално положение и няма възможност да заплати исканото обезщетение.

След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, че на 26.04.2018 г. около 18,30 – 19,00 ч. при управление на л.а. „Фолксваген Поло“ с ДК № Р0770ВТ, ЯН. Д. Р. е предизвикала ПТП, при което е причинила на СВ. М. ХР. телесни увреждания.

Водено е досъдебно производство № 2444/18-ДП 639/2018 г. по описа на Районна прокуратура - гр. Русе за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, което е прекратено по искане на пострадалия. В хода на това производство, непосредствено след инцидента, е направено химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта на Х., в което не се доказва наличие на етилов алкохол.

От приложените към исковата молба писмени доказателства се установява, че към датата на ПТП, управляваният от Я.Р. л. а. с ДК № Р0770ВТ е имал задължителна застраховка за риска гражданска отговорност при ЗК "Олимпик-клон България" АД. С писмо изх. № ЗК3428/22.05.2018 г., застрахователят е уведомил ищеца, че във връзка с подадено от него уведомление за настъпило събитие и предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, е образувана щета № 1826201101001926, по която счита, че не е налице основание за изплащане на застрахователно обезщетение.

Във връзка с точния механизъм на настъпване на ПТП и направеното възражение за съпричиняване е допусната автотехническа експертиза, от която се установява, че на 08.06.2016 г., около 19.00 ч. по ул. „Солун“ в посока Руското консулство в дясната пътна лента се движел водачът на мотоциклет „Пиаджо Либерти 200“ с рег. № Р0013В, С.Х. със скорост 54 км/ч. Преди да навлезе в кръстовището с ул. „Кап. Маринов“ възприел черен на цвят л.а. „Фолксваген Поло“, който след кратко спиране започнал да навлиза в кръстовището и предприел маневра ляв завой. Х. преценил, че водачът на автомобила не го възприема и задействал спирачната система на мотоциклета, но не успял да предотврати произшествието. Лекият автомобил продължил движението си напред и достигайки средата на кръстовището бил ударен в лява предна врата от мотоциклета, чийто водач паднал на асфалтовата настилка, а мотоциклетът се отклонил надясно, падайки на лявата си страна като спрял на около 6 метра от мястото на удара. Автомобилът продължил напред и спрял на около 4 метра от мястото на удара. От ударния импулс върху тялото на пострадалия възникнали инерционни сили напред и наляво, вследствие на което той се ударил в автомобила и паднал на асфалтовата настилка, от което получил телесни увреждания основно в лявата част на тялото. Съгласно експертизата водачът на лекия автомобил Я.Р. е 2 нарушил ЗДвП, като отнел предимството за движение на мотоциклета в кръстовището, регулирано с пътен знак Б1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство“. Водачът на мотоциклета С.Х. не е имал техническа възможност да предотврати ПТП чрез спиране при установената скорост на движение – 54 км/ч, както и при разрешената скорост, докато водачът на лекия автомобил Я.Р. е имала техническа възможност да предотврати произшествието чрез спиране на кръстовището и възприемане на пътната обстановка, като пропусне преминаващия мотоциклет.

От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебномедицинска експертиза се установява, че ищецът СВ. М. ХР. е получил следните увреждания: счупване на трето, четвърто, пето и шесто ребро вляво; изкълчване на далечната интерфалагеална става на пети пръст на лявата ръка; охлузвания на левия горен крайник; колекция от кръв в областта на левия делтоиден мускул; раневи белези в областта на лява раменна става и лява мишница; адхезивен капсулит на лява раменна става. Според вещото, тези увреждания, с изключение на последното, са резултат от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени при ПТП на 26.04.2018 г., а описаният на последно място адхезивен капсулит е възможно да е усложнение на получената травма на лява раменна става. Така установените увреждания експертът преценява по медико-биологичен признак като трайно затрудняване на движенията на снагата и счита, че не са налице данни тези увреждания да са довели до опасност за живота на Х.. При този вид травми обичайно болките били най-силни след получаването им и продължават със значителен интензитет при всяко движение в увредените области. Болки със значителен интензитет в първите няколко дни и седмици биха мигли да се усещат в областта на счупените ребра при дълбоко вдишване, кашляне и движения на снагата. Съгласно заключението, във връзка с оформилата се колекция от кръв в делтоидния мускул на ляво рамо е възможно ищецът да е изпитвал значителни болки в това рамо до извършване на оперативната интервенция. За по-продължителен период от време – месеци, години, особено при промяна на атмосферните условия и физически натоварвания, е възможно пострадалият да усеща болки с по-слаб интензитет, но с продължителен характер в областта на счупванията на ребрата и на лявото рамо. Според експерта продължаващите оплаквания на Х. от болки и ограничени движения на в лява раменна става, особено ако не се предприеме адекватно лечение, могат да се персистират продължителен период от време – месеци и години, а като последица от травмата на лява раменна става, ще останат и установените раневи белези в областта на ляво рамо и лява мишница. В т. 5 от експертизата посочва, че не са налице данни ищецът да е имал нужда от чужда помощ. В съдебно заседание експертът уточнява, че по принцип за такива уреждания при използване на обезболяващи средства, човек може да се самообслужва без проблем. За счупени ребра не се налага леглови режим и може да се става и да се извършват движения, без тежки физически натоварвания.

В подкрепа твърденията на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди, по делото е разпитан М. Х. – негов баща. Свидетелят изнася данни за помощта, която оказвал на сина си по време на възстановителния период. Още докато С.Х. бил в болницата по препоръка на 3 лекуващия лекар, свидетелят или сестрата се налагало да му помагат да става, тъй като две от счупените ребра били близо до сърцето и трябвало да се внимава. След изписването отново се налагало бащата да помага на пострадалия – при ставане, при ползване на тоалетна. Твърди, че дори и към момента синът му изпитва болки в ръката в областта на рамото, не може да я вдига на повече от 90 градуса, затова се налага свидетелят да ходи да помага на С. Х., например когато трябва да се прибират дърва. Преди инцидента синът му редовно карал мотора си и с него си вършел работа, но сега се страхувал да го управлява и го обявил за продажба. Понеже в момента живее на село, когато се наложи да пътува до града, по-често ищецът се вози, а съпругата му шофира автомобила.

От показанията на св. В.Д. – свекърва на ответницата, се установява, че след като разбрала за инцидента, свидетелката отишла на местопроизшествието. С личния си автомобил откарали Я.Р. в русенската болница за преглед, тъй като била цялата в стъкла, а и била бременна. Направили ѝ алкохолна проба и бил извършен преглед от акушер-гинеколог. На следващия ден Д. посетила ищеца в хирургичното отделение, при него имало приятел. Х. станал, поздравил я и ѝ стиснал ръката. След като се представила, провели разговор за състоянието на пострадалия и за това дали е можел да предотврати произшествието. Ищецът споделил, че след работа е бил с приятели, пили са бири и се прибирал вкъщи. В тази част относно употребата на алкохол съдът не кредитира показанията на свидетеля, тъй като се опровергават от извършените проби от органите на МВР, а и смисълът на казаното от пострадалия е, че е бил на среща с приятели, като пиенето на бира може би е било от тяхна страна, а не от него. Относно здравословното си състояние споделил, че го болят ръката и крака. Според свидетелката изглеждал видимо добре, имал рани и ожулвания, които били без превръзки. Тя предложила помощта си при нужда, но той отказал и от тогава не са се срещали.

Изложените факти съдът приема за установени въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и съобразно приетите по делото автотехническа и съдебномедицинска експертизи. Съдът анализира показанията на свидетелите от аспекта на възможната им заинтересованост от изхода на делото и намира, че следва ги кредитира (с изключение на коментираната част от показанията на св. Д.), счита същите за последователни и логически свързани. Относно възражението на ищеца срещу т.5 от заключението по съдебномедицинската експертиза, направено в съдебно заседание от 11.10.2021 г., че на пострадалия се наложило използване на чужда помощ в изпълнение на ежедневните си хигиенно-битови дейности, за доказване на което е разпитан свидетелят М.

Х., съдът счита, че не са налице такива противоречия. Посоченото от вещото лице по време на заседанието, че при този вид увреждания не се налага леглови режим, че човек може да самообслужва сам, да става и да извършва движения, не е пречка роднините на пострадалия да са му оказвали помощ по начина описан от свидетеля, тъй като са били загрижени и разтревожени за близкия си, а и усещането за необходимост от чужда помощ е субективно и е по индивидуална преценка, като м случая пострадалият се е нуждаел от такава. Съдът кредитира заключенията на вещите лица по приетите експертизи, предвид специалните 4 знания на същите и като изготвени компетентно и обективно отговарящи на поставените въпроси.