Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3105 от 23.05.2023, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 3011/2023
Вид
Определение № 3105
Подписан
23.05.2023
В сила
23.05.2023
Състав
ЕВГЕНИ МИРОСЛАВОВ УЗУНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 105 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.113 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 115, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 118, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 119 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.122 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.2 ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.500 · Кодекс за застраховането

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3105 гр. Бургас, 23.05.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело № 20232120103011 по описа за 2023 година

Производството пред РС Бургас е образувано по повод Определение №15347/27.04.2023г. по описа на Софийски РС с което е прекратено производството по гр.д.№21069/2023г. по описа на СРС, образувано по иск с правно основание чл.500 КЗ.

Ищецът З. „Б. И.“АД е предявил иска си пред РС – София, който служебно е констатирал неподсъдност на делото пред себе си съгласно чл.

119 ал. 3 от ГПК, тъй като настоящият адрес на ответника е бил в района на РС Бургас, поради което е прекратил пред СфРС образуваното по исковата молба производство и е изпратил делото по правилата на местната подсъдност за разглеждане от РС – Бургас.

В нормата на чл. 115, ал.2 от ГПК е уредена особена местна подсъдност на преките искове за обезщетение по КЗ на увреденото лице срещу застраховател, пред съда, в чийто район към релевантния момент на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, или неговото седалище, ако е юридическо лице, или по местонастъпване на застрахователното събитие. Действително, тя изключва общата местна подсъдност по чл. 105 от ГПК по постоянния адрес или седалището на ответника, за която съдът не следи служебно, и която се релевира само по възражение на ответника за местна неподсъдност на делото, направено най-късно в срока за отговор на исковата молба (чл. 119, ал.4 от ГПК) и за разлика от нея, отвод за неподсъдност на делото чл. 115, ал.2 от 1

ГПК действително може да се направи и служебно от съда до приключване на първото по делото заседание, което правомощие съставът на Софийския районен съд е упражнил.

Цитираната от СфРС норма на чл.113 от ГПК е предвидена да урежда подсъдността при специфични правоотношения, в които участва като страна лице, имащо качеството „потребител“. Такъв, по смисъла на пар. 13 т. 1 от ЗЗП, където е дадена легалната дефиниция на понятието, е „всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност“. Понятието е стеснено в КЗ , чл.2 ал.2 от КЗ пар. 1 т. 1, като за целите на застраховането "ползвател на застрахователни услуги" е застраховащият, застрахованият, третото ползващо се лице, третото увредено лице, другите лица, за които са възникнали права по застрахователен договор, както и физическото или юридическото лице, което проявява интерес да се ползва от услугите по разпространение на застрахователни продукти, предоставяни от застраховател или от застрахователен посредник във връзка с предмета му на дейност, независимо дали е потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите.

Поради това е видно, че ответникът, според изложената в исковата молба фактология, не е потребител на застрахователни услуги, нито обикновен потребител, тъй като не отговаря на критериите за това, такова качество не може да се признае и на ищцовото дружество, което също не попада в нито една от законовите хипотези.

Дотолкова, доколкото настоящият случай не е такъв искът е предявен от застраховател, а не срещу такъв и при липса на възражение от страна на ответника, настоящият съдебен състав счита, че Софийският районен съд няма право служебно да повдига въпроса за подсъдността на основание чл.

119, ал.З, във връзка с чл. 115, ал.2 от ГПК.

С горните мотиви съдът намира, че следва да повдигне спор за подсъдност пред Бургаския окръжен съд, който да определи кой е местно компетентният съд да разгледа и да се произнесе по депозираната искова 2 молба.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 118, ал.1 от ГПК, Бургаският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

Прекратява производството по гр.д.№3011/2023 г. по описа на Бургаския районен съд.

Повдига спор за подсъдност пред Окръжен съд - Бургас за определяне на местно компетентния съд, който следва да разгледа и да се произнесе по исковата молба на З. „Б. И." АД, срещу С. Й. А., депозирана пред Районен съд - София, като по нея е образувано гр.д.№21069/2023г. по описа на същия съд.

ИЗПРАЩА делото на Окръжен съд-Бургас за разрешаване на спора за подсъдността, на основание чл.122 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 3