Протоколно определение № 700 от 29.09.2026, Окръжен съд - Русе

ПРОТОКОЛ

№ 700 гр. Русе, 29.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър Иванов

Съдебни

Галина К. Методиева-Тодорова заседатели: Елиз Ф. Халил при участието на секретаря Вероника Якимова и прокурора Е. Д. Г.

Сложи за разглеждане докладваното от Александър Иванов Наказателно дело от общ характер № 20264500200350 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

...........................

След проведено ТАЙНО съвещание СЪДЪТ, след като съобрази дадените отговори от явилите се участници в разпоредителното заседание, визирани в чл.248, ал.1 НПК, приема включително и в отговор на направените искания от участващите в разпоредителното заседание лица следното:

Делото е подсъдно на Окръжен съд – Русе.

Обсъждайки въпроса на т. 2 на чл. 248, ал. 1 от НПК СЪДЪТ приема, че е налице основание за прекратяване на наказателното производство и то не въз основа на основанието следващо от изискванията по т. 3, л.1 на чл.248 от НПК, а въз основа на специална хипотеза, за която защитникът на подсъдимия претендира изрично, а именно на основание чл.250, ал.1, т. 2 от НПК. Съдът констатира, че деянието описано в обвинителния акт не съставлява престъпление.

Според описанието на деянието в обвинителния акт, подс. Д., като ******* на „Дресфешън 2“ ЕООД, както и на другото дружество посочено в обвинителния акт по-рано, не подал справки-декларации за ДДС пред ТД на 1

НАП – Русе, за четири данъчни периода за извършени доставки от „Дресфешън 2“ ЕООД, в които да начисли дължимия ДДС. Също така според описанието на деянието в обвинителния акт – отново в обстоятелствената част на същия, след настъпване на момента, в който бил достигнат при дейността на дружеството, а преди това и на предходно дружество, облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС (това състояние се сочи към датата 01.09.2021 г.– посочено на стр.4 и стр.8 от обвинителния акт), подсъдимия като ******* не подал на тази дата заявление до ТД на НАП – Варна, офис – Русе за регистрация на „Дресфешън 2“ ЕООД по ЗДДС – не изпълнил това свое задължение за периода 15.10.2021 г. – 15.01.2022 г. (стр.4 и стр.8 от обвинителния акт).

Съгласно заключителната част на обвинителния акт подсъдимият укрил установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – извършил престъпление по чл.255, ал.3, вр с ал.1, т.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК.

При тези факти - изведените по-горе, заявени в обстоятелствената част на обвинителния акт, представляващи описание на деянието, СЪДЪТ съобразявайки НК и съобразно следващото и от правилата по ЗДДС, също посочени в акта, констатира, че деянието описано в обвинителния акт, не съставлява престъпление – нито посоченото в заключителната му част, нито което и да е друго от особената част на НК. Съгласно описанието на деянието, подсъдимият не изпълнил задължение за подаване на справки –декларации по ЗДДС до конкретни дати за четири месечни – данъчни периоди, прието за продължавано престъпление в съответен период от време, както е заявено с обвинението, във време в което дружеството не било регистрирано по ЗДДС (не било подадено заявление от дружеството за това пред данъчните органи и съответно дружеството не било и регистрирано по ЗДДС, както изрично е посочено в обвинителния акт), а както също е посочено в обвинителния акт, като описание на деянието, подаването на справки - декларации по ДДС се изисквало като действие ежемесечно по силата на чл.125 от ЗДДС, съгласно която разпоредба справката - декларация се подава от регистрирано по посочените там начини лице, в това число на основание чл.96 от ЗДДС (въз основа на подадено заявление по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС - с подаване от съответния ******* на съответното дружество на Заявление за регистрация по 2

ЗДДС) или както е заявено, като описание на извършеното деяние според обстоятелствената част на обвинителния акт и съобразно посочените също в него правила от ЗДДС, задължено да подава справки –декларации по ЗДДС, е единствено регистрирано лице – съответно дружеството (подало Заявление по реда на чл.96, ал.1 от ЗДДС). В случая „Дресфешън 2“ ЕООД не било регистрирано по ЗДДС, липсвало е задължение свързано с такава регистрация и конкретно да се подават справки-декларации, поради което неподаването на справки – декларации не съставлява престъпление. С обвинителния акт, като съставомерно действие се твърди реализиране на данъчното престъпление чрез неподаване на декларации (по ЗДДС), каквото задължение – според самото описание на деянието и цитираните в обстоятелствената част на обвинителния акт правила от ЗДДС подсъдимият като ******* на дружеството нямал, поради което описаното деяние в обвинителния акт не съставлява престъпление (това, а и не се констатира което и да е друго от посочените в особената част на НК).

Отделно, извън това, съдът констатира и определено несъответствие, което може да се определи и като противоречие в съдържанието на обвинителния акт, което принципно би обусловило евентуално да се приеме, че е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила от категорията по т. 3, ал.1 на чл.248 НПК, което следва при съпоставяне на обстоятелствената и заключителната част на обвинителния акт, но преди излагането му във всеки случай съдът подчертава, че приема с приоритет в случай, че се констатира основание за прекратяване на наказателното производство по реда на чл. 250, ал. 1, т 2 НПК да приложи, именно тази разпоредба, независимо дали се констатира основанието по чл.

248, ал. 1 т. 3 НПК при приемането, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Или в случая, след като съдът приема, че описаното деяние в обвинителния акт не съставлява престъпление, единственото възможно процесуално действие е да приложи чл.250 от НПК, като прекрати наказателното производство по чл. 250, ал.1, т.2, предл.1 от НПК.

Съдът констатира въз основа на всички факти, съдържащи се в обстоятелствената част на обвинителния акт и като съпостави това описание със заключителната противоречия, относно приетото за начина по който всъщност е реализирано данъчното престъпление. Според обстоятелствената 3 част се акцентира на неподаването на справка-декларация по ЗДДС за съответните периоди, а в заключителната част е включено обстоятелството, че е извършено продължавано престъпление на четири пъти без да е извършил подсъдимият задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. След което следва описание на декларациите и фактът, че не са подадени декларации, но така или иначе тук се явява противоречие в връзка със следващо от правилата на ЗДДС, отново в горепосочения смисъл, че единствено лице, което е регистрирано по ЗДДС дължи подаване на справки, а в заключителната част на обвинителния акт тези две състояние, без да е настъпило първото, всъщност е заявено и второто като действие. С други думи, няма как без да е подадено заявление за регистрация по ЗДДС на дадено дружество, в същото време на същото да е вменено задължение да подава справки-декларации по ДДС, което е възможно да бъде извършено (и да е задължено за това), единствено вече регистрирано лице по реда на ЗДДС, за целта.

Предвид изложените съображения, като СЪДЪТ съобразява, че предявеният граждански иск се явява изключение в наказателното производство, има акцесорен характер, а в случая е налице основание за прекратяване на наказателното производство, обсъждането на иска се явява безпредметно. Не е необходимо да се обсъждат и всички останали въпроси по чл. 248, ал.1 НПК и да се дава решение по тях по същата причина.

Доколкото деянието, описано в обвинителния акт съставлява административно нарушение, свързано с неспазване на задължения по ЗДДС и евентуално са налице предпоставки да бъде санкционирано по съответния начин, съгласно този закон на основание чл.250, ал.2, изр.2 НПК след влизане в сила на настоящото определение делото да бъде изпратено, заедно със всички материали към него на ТД на НАП - Варна, Офис-Русе по компетентност за преценка относно допуснато административно нарушение.

Водим от горното и на основание чл. 250, ал.1, т.2, предл.1, ал.2 и ал.3, във вр. с чл.248, ал.1, т.2 предл.1 от НПК, СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НОХД № 350/2026 г. по описа на ОС-Русе, тъй като деянието описано в процесния обвинителен акт не съставлява престъпление.

4

ОТМЕНЯ мярката за неотклонение, изпълнявана към момента, по отношение на подс. Д., а именно „Гаранция“ в пари - в размер на 1500 евро на осн. чл. 250, ал. 2 НПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и/или протестира в 15дневен срок от днес по реда на Глава 21 от НПК пред Апелативен съд – Велико Търново на осн. чл. 250, ал. 5, изр.1 от НПК.

ДА СЕ изпрати препис от определението на НАП - Варна, ОфисРусе, за сведение.

Заседанието приключи в 13.20 часа.

Протоколът се изготви на 29.09.2026 година.

Председател: _______________________

Заседатели:

1. _______________________

2. _______________________

Секретар: _______________________

5