Решение № 1347 от 23.11.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1437/2023
- Вид
- Решение № 1347
- Подписан
- 23.11.2023
- Състав
- Златина Рубиева, Петя Алексиева, Иванка Иванова
Цитирани разпоредби
- чл.258, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.25, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.42, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.492, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 15 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1347 гр. София, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Златина Рубиева
Членове:
Иванка Иванова
Петя Алексиева при участието на секретаря Пролетка Ас. Давидова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20231000501437 по описа за 2023 година
С Решение № 260139/19.01.2023 г., постановено по гр.д.№ 3042/2021 г. по описа на СГС, І-28 състав, поправено с Решение № 260434/07.03.2023 г.
„Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД е осъдено да заплати на Д. В. Д. следните суми:
1) сумата от 115 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на нейния съпруг П. Д. Х., настъпила вследствие на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 14.04.2017 г., около 12:30 ч., на автомагистрала „Струма", след отбивката за гр. Дупница, на км. 51 + 310 м, по вина на В. П. Д., водач на лек автомобил марка „Волво", с рег. № ********, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва от 15.01.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като съдът е отхвърлил иска за главницата за разликата над 115 000 лв. до 150 000 лв. поради неговата неоснователност.
2) сумата от 90 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди – болки и страдания от 1 травматични увреждания, настъпили вследствие на горепосоченото пътнотранспортно произшествие от 14.04.2017 г., ведно със законната лихва от 22.01.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като съдът е отхвърлил иска за главницата за разликата над 90 000 лв. до 150 000 лв. поради неговата неоснователност.
Съобразно изхода на спора, съдът е разпределил разноските между страните.
Срещу така постановеното решение са постъпили две въззивни жалби от ищеца и ответника, както и насрещна въззивна жалба от ответника, с оглед на което първоинстанционното решение се обжалва в неговата цялост.
Ищцата в срока по чл.259, ал.1 ГПК обжалва с въззивна жалба вх.№ 265617/15.02.2023 г. решението в неговите отхвърлителни части за разликата над 115 000 лв. до 150 000 лв. главницата и за разликата над 90000 лв. до 150 000 лв., или общо за сумата от 95 000 лв., представляваща обжалваемия интерес по делото за ищцата.
Въззивната жалба е подадена чрез пълномощник адвокат Т. Х. с надлежно учредена представителна власт по делото с пълномощно приложено на 8 от първоинстанционното дело.
Ищцата е освободена от държавна такса на основание чл.83, ал.2 от ГПК с определение на първоинстанционния съд от 26.03.2021 г.
С оглед на горното въззивната жалба е редовна.
Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е приложил установения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост и като последица е определил обезщетение, което не отразява действителната тежест на причинения противоправен резултат и не съответства на степента на търпените от ищцата неимуществени вреди. Излага подробни съображения по съществото на спора.
Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло претенциите на ищцата в общ размер на сумата от 300 000 лв. Претендира сторените разноски и пред двете инстанции.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК са постъпили отговори от въззиваемите по тази жалба страни-ответникът ЗАД “Армеец“ 2
АД и третото лице помагач ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с които въззивната жалба на ищцата се оспорва като неоснователна по подробни съображения изложени в отговорите и се заявява искане същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение потвърдено в обжалваната му от ищцата част.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК ответникът ЗАД „Армеец“ АД депозира насрещна въззивна жалба вх.№ 268521/13.03.2023 г., уточнена с молба вх.№ 270725/30.03.2023 г., с която обжалва решението в цялост в осъдителната му част за сумите от 115 000 лв. и 90 000 лв. присъдени обезщетения или общо за сумата от 205 000 лв., представляваща обжалваемия интерес по делото за ответника.
Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител юрисконсулт В. А. с пълномощно приложено към жалба-стр.34 от въззивното дело. Дължимата държавна такса е внесена.
С оглед на горното насрещната въззивна жалба е редовна.
Въззивникът-ответник счита, че решението е незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, както и на материалния закон, поради което е и неправилно. Твърди се, че съдът е допуснал нарушения, а анализът на събраните доказателства е непълен, неточен и едностранен. Поддържа се, че съдът не е взел предвид събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и е постановил едно неправилно и незаконосъобразно решение. Оспорва като неправилни всички изводи на първостепенния съд относно доказаност на механизма на настъпване на произшествието, относно наличието на противоправно поведение от страна на застрахования по ответника водач на лек автомобил Волво. Поддържа възражението си за принос от страна на пострадалия П. Д. с твърдението, че същият е пътувал в автомобила без поставен предпазен колан. Оспорва присъдените от първостепенния съд размер на застрахователните обезщетения като завишени и прекомерни.
Моли съда да отмени решението в осъдителната му част изцяло и да постанови друго, с което отхвърли изцяло исковите претенции. Претендират се разноските направени и пред двете съдебни инстанции.
В срока за отговор по тази въззивна жалба, такъв е депозиран само от третото лице помагач ЗК „Лев инс“ АД, с който насрещната въззивна жалба на ответника се оспорва в частта относно механизма на ПТП като 3 неоснователна. Поддържа, че вина за настъпване на произшествието има единствено водачът на лек автомобил Волво застрахован при ответното застрахователно дружество.
В срока по чл.259, ал.1 от ГПК ответникът ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД обжалва с въззивна жалба вх.№ 265239/13.02.2023 г. решението на първостепенния съд в частта, с която искът за неимуществени вреди от смъртта на съпруга на ищцата срещу него е уважен за сумата от 35 000 лв., представляваща разликата над сумата от 80 000 лв. до присъдената сума от 115 000 лв., ведно с присъдената законна лихва.
Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представителюрисконсулт В. А., с пълномощно към въззивната жалба. Дължимата държавна такса е внесена.
С оглед на горното въззивната жалба на ответника е редовна.
Поддържа се неправилно прилагане на чл.52 от ЗЗД и присъждане на завишен размер на застрахователното обезщетение.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на СГС в обжалваната му част и да отхвърли иска за сумата от 35 000 лв. представляваща разликата над сумата от 80 000 лв. до присъдената сума от 115 000 лв., ведно с присъдената законна лихва. Претендират се разноските по делото.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК отговори на тази въззивна жалба не са депозирани от останалите страни.
В открито съдебно заседание, въззивникът-ищец чрез процесуалния си представител моли съда да уважи въззивната му жалба в цялост по подробни съображения изложени в самата жалба. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание, въззивникът-ответник чрез процесуалния му представител моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло решението в осъдителните му части и отхвърли изцяло исковите претенции.
Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
В открито съдебно заседание въззиваемият-трето лице помагач ЗК „Лев Инс“ АД чрез процесуалния си представител моли съда да остави без уважение двете въззивни жалби, както и насрещната такава и да потвърди решението като правилно и законосъобразно.
4
В открито съдебно заседание въззиваемият-трето лице помагач ЗК „Олимпик“ АД Клон България КЧТ, редовно призован не изпраща представител, не изразява становище в хода по същество.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Софийски градски съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД предявени от Д. В. Д. против „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, с които ищцата претендира заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 150 000 лв. за причинените й неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на съпруга й П. Д. Х., както и застрахователно обезщетение в размер на 150 000 лв. за причинените й неимуществени вреди-болки и страдания от получените от ищцата телесни увреждания, всички настъпили в пряка причинна връзка от осъществено на 14.04.2017 г. пътнотранспортно произшествие на автомагистрала „Струма“, на км 51+310, виновно причинено от водача на л.а.м. „Волво“ с рег.№ ******** с валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, валидна от 09.04.2017 г. до 08.04.2018 г.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:
От протокол за оглед на местопроизшествие от 14.04.2017 г., фотоалбума към него, от разпита на свидетеля В. П. Д.-водач на л.а.м.
„Волво“, на свидетеля Б. Д. Д.-водач на л.а.м. „Мерцедес“, на свидетеля П. И.
Ц.-водач на л.а.м. „Ауди С6“, както и от неоспореното от страните заключение по приетата пред първоинстанционния съд комплексна СМЕ и САТЕ, се установява, че на 14.04.2017 г. около 12,30 часа по автомагистрала „Струма“ в зоната на км.51, при ясно, сухо време, много добра пътна настилка по дясна пътна лента на пътното платно, водещо към гр.
Благоевград се е движил л.а.м. „Ауди С6“, управляван от свидетелката Ц., със скорост от порядъка на 110 км/ч. Водачката е предприела намаляване на скоростта си до около 50,55 км/ч. Едновременно и по същата пътна лента, 5 попътно след лек автомобил Ауди, се е движил лек автомобил Мерцедес, управляван от свидетеля Д. със скорост около 114,16 км/ч. В същата посока, по същото пътно платно, но в лява пътна лента и след двата автомобила, се е движил лек автомобил Волво, управляван от свидетеля В. Д. със скорост на движение от порядъка на 134 км/ч, в който като пътници пътували ищцата Д.
Д.-на задна дясна седалка и нейния съпруг П. Д. (установява се с приетото по делото удостоверение за наследници № РВТ17-УФ01-170/12.05.2017 г. на СО, район Витоша, от което е видно, че ищцата е съпруга на починалия П. Д. Х.)на задна лява седалка. Съдът приема, че това е било местоположението на двамата пострадали в автомобила, с оглед заключението на вещите лица, че от медицинска гледна точка, този който е починал трябва да е седял от ляво. В момента, в който лек автомобил Волво се е намирал на дистанция около 221 м преди мястото на първия удар, водачът Д. предприема престрояване от лява към дясна пътна лента. В този момент лек автомобил Мерцедес се е намирал на около 207 м пред мястото на първия удар, а лек автомобил Ауди-на 83 м.
След като навлиза почти изцяло в дясна пътна лента, водачът на лек автомобил Волво възприема движещият се пред него лек автомобил Ауди като опасност и предприема аварийно спиране с частично отклоняване в дясно към аварийната пътна лента, като точно в този момент лек автомобил Волво се е намирал на 86 м от мястото на първия удар, а задната част на лек автомобил Ауди-на 33 м. Тъй като дължината на опасната зона на спиране на лек автомобил Волво е (150 м) била значително по-голяма от дистанцията 33 м, настъпва удар между предна лява челна част на лек автомобил Волво и задна дясна, челна част на лек автомобил Ауди. Следствие на удара, лек автомобил Волво е започнал едновременно ротация около вертикалната си ос в посока обратно на часовниковата стрелка и транслация. В момента, в който лек автомобил Волво е бил вече разположен почти напречно на посоката на огледа и в по-голямата си част върху дясна пътна лента, настъпва втория удар от лек автомобил Мерцедес, като ударът за него челен, по-изразен в дясната част, а за лек автомобил Волво е бил съсредоточен в задна лява врата с найголям интензитет на деформация, като са били засегнати предна дясна врата, задната част на окачването, таван, под. След втория удар, лек автомобил Волво продължил да се движи напред и надясно, след което се установява в покой в положението описано в протокола за оглед. След удара лек автомобил Мерцедес също се завърта в посока обратна на часовниковата 6 стрелка едновременна транслация напред и надясно. В процеса на ротация лек автомобил Мерцедес удря със задна лява част преминаващият по лява пътна лента лек автомобил Ауди в зоната на преден десен калник, след което се установява в покой около отводнителната канавка. Лек автомобил Ауди е продължил движението последователно по лява пътна лента, дясна пътна лента и се установява в покой на мястото описано в протокола за оглед.