Решение № 2084 от 09.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2084 гр. София, 09.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20241100500444 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 – 438 ГПК.

Образувано е по жалба, уточнена с молба от 13.03.2024 г., подадена от И. Х. Г., ЕГН **********, длъжник по изп.д. № 20238600400710 по описа на ЧСИ В.М.. рег. № 860 на КЧСИ, срещу разпореждане на съдебния изпълнител, обективирано в съобщение изх. № 47516/02.06.2023 г. в частта относно приетите от съдебния изпълнител разноски по изпълнението, както и срещу разпореждане от 26.06.2023 г., с което е оставено без уважение искането на длъжника за приключване на изпълнителното дело.

Жалбоподателят поддържа, че изпълнителното дело било образувано от взискателя „Топлофикация София“ ЕАД при очевидна злоупотреба с право, тъй като издаденият изпълнителен лист бил за сумата от 33.81 лв., а в получената покана за доброволно изпълнение претендираната сума била вече 1 102.73 лв. Делото било образувано докато пълномощникът на жалбоподателя - адв. В. Т., водел разговори с „Топлофикация София“ ЕАД, предвид вземането на жалбоподателя за разноски в размер на 1 261.89 лв., да извършат компенсация и да му заплатят доброволно разликата от 1 228.08 лв.

Твърди, че на 21.06.2023 г. доброволно заплатил дължимата сума към Топлофикация по посочената в изпълнителния лист банкова сметка. Нямал и задължения към НАП. Поради това смята, че на взискателя не се дължи 1 юрисконсултско възнаграждение за изпълнителното производство - защото образуването на изпълнителния процес за сумата от 33.81 лв. при насрещно задължение за 1 261.89 лв. било извършено при очевидна злоупотреба с право, а освен това юрисконсултът не бил извършвал процесуално представителство по делото, тъй като не бил посочил способ на изпълнение, а плащането на сумата по изпълнителен лист било извършено доброволно, в срока за доброволно изпълнение. За изпълнителното производство се дължали такси към ЧСИ, както следва: по т. 1 ТТРЗЧСИ за образуване на дело - 24 лв., по т. 5 ТТРЗЧСИ за изпращане на покана за доброволно изпълнение - 24 лв.; по т. 26, б. „а“ ТТРЗЧСИ - пропорционална такса за събиране на дълга - 12 лв. Общият размер на дължимите такси към ЧСИ бил в размер на 60 лв. с вкл. ДДС. Всички останали такси за изпълнителни действия по делото - запори на банкови сметки, трудово възнаграждение, справки за недвижими имоти и пр. били абсолютно ненеобходими и несъразмерни с дълга от 33.81 лв., който бил платен в срока за доброволно изпълнение. Нито на взискателя, нито на ЧСИ можело да се признае правото да провеждат изпълнителен процес с единствена цел увреждане на длъжника и обогатяване за негова сметка - арг. чл. 441, ал. 2 ГПК. Останалата част от удържаната от ЧСИ сума следвало да бъде върната незабавно, а делото - приключено на основание чл. 433, ал. 2 ГПК. Поради това моли съда да отмени разпореждането на ЧСИ за разноските, съдържащо се в съобщението за образувано изпълнително дело, както и да отмени отказа на ЧСИ да приключи изпълнителното дело. Претендира разноски за настоящото производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Взискателят по изпълнението и ответник по жалбата – „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *******, е депозирал писмени възражения по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, допълнени със становище от 29.03.2024 г. по уточнението на жалбата. Оспорва жалбата като недопустима, евентуално – като неоснователна и моли съда да я остави без разглеждане, евентуално – без уважение.

По делото са представени мотиви на ЧСИ, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащи на обжалване актове на 2 съдебния изпълнител – разпореждане относно разноските по изпълнението чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК (като съгласно разясненията, дадени с т. 2 на Тълкувателно решение № 3/10.07.2017 г. по тълк.д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението, вкл. когато са обективирани в поканата за доброволно изпълнение), и разпореждане за отказ на съдебния изпълнител да приключи изпълнително производство - чл. 435, ал. 2, т. 6, пр.

3 ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Изп.д. № 20238600400710 по описа на ЧСИ В.М.. рег. № 860 на КЧСИ, е образувано по молба от 31.05.2023 г. на „Топлофикация София“ ЕАД, чрез пълномощник юрк. Н., в ъ з основа на изпълнителен лист от 20.03.2022 г., издаден по влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 18976/2022 г. на СРС, 76 състав и решение № 13266/22.11.2022 г. по гр.д. № 34552/2022 г. на СРС, 76 състав, съгласно който И. Х. Г., ЕГН **********, е осъден да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *******, сумата 28.36 лв. – главница, ведно със законна лихва от 08.04.2022 г. до окончателното плащане, и сумата 5.45 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 31.03.2022 г.

С молбата за образуване на изпълнителното дело е извършено възлагане по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, като взискателят е възложил на ЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки и да определи начина на изпълнение. Претендирани са и разноски по изпълнителното дело, вкл. юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

След извършени справки, установено задължение на длъжника към Държавата за сумата 531 лв. – данък върху доходите на физическите лица, и 5.22 лв. – лихва, на 02.06.2023 г. съдебният изпълнител наложил запори по банковите сметки на длъжника в две банки, както и наложил запор върху трудовото му възнаграждение.

На същата дата до длъжника е изпратено съобщение за образувано изпълнително дело изх. № 47516/02.06.2023 г., съгласно което дългът към взискателя „Топлофикация София“ ЕАД и към присъединения по право взискател възлиза на 10.67 лв. – неолихвяема сума, 559.36 лв. – главница, 3.48 3 лв. – лихви, 292.40 лв. – разноски по изпълнителното дело, такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 86.82 лв. и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Съобщението е връчено на длъжника на 22.06.2023 г.

Междувременно, на 19.06.2023 г. по наложения запор върху банкова сметка на длъжника по сметка на ЧСИ е преведена сумата в общ размер 1 105.75 лв.

На 26.06.2023 г. длъжникът подал възражение до съдебния изпълнител във връзка с разноските по изпълнението с доводи, поддържани и в жалбата.

Представил удостоверение от НАП от 22.06.2023 г., съгласно което няма задължения, и предвид твърдяно плащане на сумата по изпълнителния лист на 21.06.2023 г. директно на взискателя е поискал от съдебния изпълнител да приключи изпълнителното производство. С разпореждане от 26.06.2023 г., обективирано върху възражението, съдебният изпълнител оставил искането без уважение.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Според чл. 79 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК (освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство), когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

В случая не се установява да е налице твърдяната от жалбоподателя злоупотреба с права от страна на взискателя. Иницииране образуването на изпълнително дело въз основа на валиден изпълнителен лист не може да се приеме за злоупотреба с права, независимо дали взискателят от своя страна има дълг към длъжника. Не са представени и никакви доказателства за твърдените водени разговори за извършване на извънсъдебно прихващане, а предвид датата на издаване на изпълнителния лист - 20.03.2022 г., и образуването на изпълнителното производство на 31.05.2023 г., жалбоподателят е разполагал с повече от година да извърши подобно прихващане с едностранно изявление, отправено до взискателя, което не твърди да е направил. Поради това, и тъй като дългът по изпълнителния лист 4 не е погасен преди образуване на изпълнителното дело, длъжникът дължи разноските по изпълнението, вкл. своевременно претендираното юрисконсултско възнаграждение. Искане за намаляване размера на юрисконсултското възнаграждение не е заявено от длъжника нито пред съдебния изпълнител, нито с жалбата, поради което съдът не може да се произнася в тази насока.

По делото се установи, че дългът по изпълнителния лист (в размер на 28.36 лв. – главница, ведно със законна лихва в размер на 3.48 лв. и 5.45 лв. – мораторна лихва), както и дългът към присъединения взискател Държавата (в размер на 531 лв. – главница, и 5.22 лв. – лихва), е събран въз основа на законосъобразно наложения от съдебния изпълнител на 02.06.2023 г. запор по банкова сметка на длъжника. Извършени впоследствие от длъжника плащания директно към взискателите не могат да обусловят извод за недължимост от длъжника на таксите по изпълнението, които към 02.06.2023 г. са в размер, както следва:

За образуване на изпълнително дело по т. 1 ТТРЗЧСИ – 20 лв. без ДДС;

За цялостно проучване имущественото състояние на длъжника, набавяне на данни, документи, книжа и други, както и за определяне начина на изпълнение от частния съдебен изпълнител по т. 2 ТТРЗЧСИ – 50 лв. без ДДС;

За уведомление до НАП за наличие на задължения на длъжника по т. 4 ТТРЗЧСИ – 10 лв. без ДДС;

За връчване съобщение за образувано изпълнително дело на длъжника по т. 5 ТТРЗЧСИ – 20 лв. без ДДС;

За налагане на запор без опис по т. 9 ТТРЗЧСИ – 15 лв. без ДДС;

Пропорционална такса по т. 26, б. „б“ ТТРЗЧСИ върху събраната сума (материалния интерес по смисъла на чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ) от общо 573.51 лв.

(без такси и юрисконсултско възнаграждение) – 57.35 лв. без ДДС.

Или общо дължимите такси към 02.06.2023 г. възлизат на 162.35 лв. без ДДС, а с ДДС – на 194.82 лв. До този размер дължимите от длъжника такси по изпълнението към 02.06.2023 г. следва да бъдат намалени.

Жалбата в частта й срещу отказа на съдебния изпълнител да приключи изпълнителното производство е неоснователна.

5

Съгласно чл. 433, ал. 2 ГПК, изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението. В случая от длъжника е повдигнат спор относно дължимите разноски по изпълнението, което препятства разпределяне на сумата и съответно приключване на делото по реда на чл. 432, ал. 2 ГПК. Поради това отказът на съдебния изпълнител с разпореждането от 26.06.2023 г. е законосъобразен.

Въпреки частичната основателност на жалбата относно дължимите разноски по изпълнението, на жалбоподателя не се следват разноски за настоящото производство. В производство относно дължимостта и размера на разноските не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение (в този смисъл определение № 393/17.09.2018 г. по ч.гр.д. № 2845/2018 г., ІV ГО, определение № 489/17.10.2017 г. по ч.гр.д. № 3926/2017 г., ІV ГО, определение № 52/19.03.2019 г. по ч.гр.д. № 740/2019 г., І ГО, определение № 75/14.02.2019 г. по ч.гр.д. № 4561/2018 г., ІІІ ГО, определение № 76/14.02.2019 г. по ч.гр.д. № 4562/2018 г., ІІІ ГО, определение № 158/08.04.2019 г. по ч.гр.д. № 87/2019 г., ІІІ ГО, определение № 119/04.07.2019 г. по ч.гр.д. № 1975/2019 г., ІІ ГО и др.).

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на И. Х. Г., ЕГН **********, разпореждане за разноски по изпълнението, обективирано в съобщение изх. № 47516/02.06.2023 г. по изп.д. № 20238600400710 по описа на ЧСИ В.М.. рег.

№ 860 на КЧСИ, в частта му за разликата над 194.82 лв. с вкл. ДДС до приетия от ЧСИ за дължим размер от общо 379.22 лв. с вкл. ДДС, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА дължимите от длъжника И. Х. Г., ЕГН **********, по изп.д. № 20238600400710 по описа на ЧСИ В.М.. рег. № 860 на КЧСИ, такси по изпълнението към 02.06.2023 г., включително пропорционална такса по т.