Решение № 383 от 12.12.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 383 гр. София, 12.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Владимир Астарджиев

Виолета Магдалинчева при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева в присъствието на прокурора А. Хр. М. Б. Ас. Д. П. Ем. П. като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000600733 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 26.01.2022 г. по н.о.х.д. № 50/2019 г. на Окръжен съд – София, подсъдимата В. С. С. е призната за виновна в това, че на 24.09.2015г., около 11,00 ч., на пасище, съставляващо имот № 015003 по КВС в местността „Таблата", в землището на с. Горна Малина, област Софийска, в качеството си на управител на „Семигруп" ЕООД - гр. Ботевград, поради немарливо изпълнение на правнорегламентирА. дейност, представляваща източник на повишена опасност - работа със земеделска и горска техника, като е възложила извършването на такава работа на П. Н. П., а именно управлението на колесен трактор марка „Джон Диар" с peг. № ******, за който същият нямал издадено свидетелство за правоспособност, в нарушение на чл. 1, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 11.05.1993 год. за документите, които са необходими за сключване на трудов договор, чл. 16, ал. 1, т. 7 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и чл. 210 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване, е причинила по непредпазливост смъртта на П. Н. П., с ЕГН **********, поради което и на основание чл. 123, ал. 1, вр. с чл. 55 от НК е осъдена на шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено с изпитателен срок от три години.

С присъдата подсъдимата В. С. е осъдена да заплати:

- на гражданските ищци Д. П. Н. и П. П. Н.а /син и дъщеря на починалия/ чрез особен представител а. П. сумите от по 80 000 лв. – обезщетение за причинените 1 неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва, считано от 24.09.2015 г. до окончателното изплащане на сумата и - на гражданските ищци Н. П. П. /в качеството му на наследник на починалия П. П. Н.-дядо на пострадалия/ и на В. Ц. К. /баба на пострадалия/ сумите от по 50 000 лева- обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва, считано от 24.09.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.

С присъдата е извършено произнасяне по веществените доказателства и по разноските, които с оглед изхода на делото са възложени на подсъдимата.

Срещу присъдата са подадени въззивна жалба и допълнение към нея от адвокати К. и С. – защитници на подсъдимата В. С., и въззивна жалба от адвокат С. М. и а. А. – повереници на Д. Д. П. и на Н. П. П..

След влизане в сила на разпореждането на съдия от ОС-София, с което е върната жалбата на поверениците, апелативният съд остава сезиран единствено с жалбата на защитниците.

В тази жалба и в допълнението към нея са релевирани твърдения за нарушения на закона и за съществено нарушение на процесуалните правила. Наведени са доводи за превратно тълкуване на доказателствата и по-конкретно за това, че без основание окръжният съд е приел, че пострадалият П. П. е изразявал опасение дали ще се справи с управлението на трактора; че на 23.09.2015 г. му е възложено от подсъдимата почистването на процесното пасище; че към момента на възникване на инцидента пострадалият е бил вътре в трактора и машината рязко е тръгнала по инерция по наклона. Приема се от защитата фактическа обстановка, при която пострадалият е бил извън машината в момента, на нейното потегляне, а това твърдение се аргументира с намирането на контактния ключ извън трактора и с невъзможността той да изпадне от таблото при преобръщане на машината, както и с това, че скоростният лост е бил поставен на неутрална скорост. Погрешно приетата фактическа обстановка според защитата е довела до неправилно приложение на материалния закон и до осъждане на подсъдимата за престъпление, което не е извършила.

В допълнение към въззивната жалба, депозирано от новоупълномощения защитник на подсъдимата а. Б., са релевирани трите касационни основания за отмяна на присъдата.

Най-сериозно място е отделено на основанието по член 348, ал. 1, т. 2 от НПК, а като негова обосновка се посочва, че: в съдебния акт мотивите по отношение на формата на вината са неясни и противоречиви; неяснота със същата насоченост има и в обвинителния акт, в който не е мотивирано дали подсъдимата е годен субект на престъплението по член 123 от НК, нито са приведени доводи за връзката между посочените като нарушени бланкетни норми и резултата – смъртта на П. П.; нито пък съдът се е произнесъл по всички възражения на защитата, въведени в пренията. Твърди се още, че в противоречие с член 6 от ЕКПЧОС присъдата е постановено от небезпристрастен съд, тъй като председателят на съдебния състав е изпратил срещу предходен защитник на подсъдимата сигнал до Висшия адвокатски съвет, който е установил, че е неоснователен. Отбелязва се, че съдът е кредитирал показанията на близките на починалия, като не е отчел заинтересоваността на тези лица от постановяване на присъда в ущърб на подсъдимата. Въведено е твърдение и за неправилно позоваване от стрА. на съда на експертизи, които са назначени не по предвидения в закона ред, а също и на човешка и житейска логика, която според практиката на ВКС не би могла да замести доказателствата.

2

Основанието за отмяна на присъдата по член 348, ал. 1, т. 1 от НПК защитата обосновава с общи твърдения за липса на безспорни доказателства подсъдимата да е осъществила състава на престъплението по член 123, ал. 1 от НК.

Явна несправедливост на наложеното наказание се застъпва да има, доколкото е осъден невинен според защитата човек.

Във въззивната жалба и в допълненията към нея са отправени искания за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първия съд, алтернативно – за оправдаване на подсъдимата или за намаляване на наложеното й наказание. В тези процесуални документи отсъстват искания за събиране на доказателства пред тази инстанция.

На собствено основание въззивният съд също е преценил, че правилното решаване на делото не налага събиране на доказателства пред САС.

Пред тази инстанция защитникът на подсъдимата – а. Б., поддържа депозираното от него и от предходните защитници допълнение към въззивната жалба, като моли произнасянето на въззивния съд да бъде в съответствие с тях.

В лична защита подсъдимата В. С. С. подкрепя казаното от защитника, а в последната си дума моли да бъде оправдА., тъй като е невинна.

В хода на съдебните прения прокурорът от САП заема позиция за правилност на присъдата, респективно за неоснователност на всички защитни доводи.

Особеният представител на частните обвинители Д. П. Н. и П. П. Н.а – а. П., иска присъдата да бъде потвърдена. Смята, че на база на събрани и проверени лично доказателства окръжният съд е направил верни изводи по отношение вината и отговорността на подсъдимата, а определеното при условията на чл. 55 от НК наказание не е явно несправедливо.

Действащите в лично качество като частни обвинители Д. Д. П. и Н. П. П., частните обвинители и граждански ищци В. Ц. К. и посоченият вече Н. П. П. /последният в качеството на наследник на починалия П. П. П./ чрез поверениците си адвокати С. М. и Д. А. молят присъдата да бъде потвърдена като правилно и законосъобразно издадена, като им бъдат присъдени и разноските в това производство.

След като прецени изложените в жалбата на защитниците и допълненията към нея доводи, становищата на страните в съдебно заседание и след като провери изцяло правилността на оспорения съдебен акт, Софийският апелативен съд намери за установено следното:

1. По процесуалното развитие на делото

1.1. Срещу подсъдимата В. С. в ОС-София е бил внесен обвинителен акт, въз основа на който е било образувано н.о.х.д. № 131/2017 г. С обвинителния акт подсъдимата е предадена на съд за престъпление по чл. 123, ал. 2, вр. с ал. 1, пр. 2 от НК - за това, че на 24.09.2015 г., около 11.00 часа на пасище в землището на с. Горна Малина, област Софийска, в условията на независимо съпричиняване с П. Н. П., в качеството си на управител на „Семигруп" ЕООД - гр. Ботевград, поради немарливо изпълнение на правно-регламентирА. дейност, представляваща източник на повишена опасност работа със земеделска и горска техника, като е възложила извършването на такава работа на П. Н. П., а именно управлението на колесен трактор марка „Джон Диар" с 3 peг. № ******, за който същият нямал издадено свидетелство за правоспособност и в нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и чл. 210 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване, е причинила по непредпазливост смъртта на П. Н. П..

С присъда от 06.02.2018 г. по горното дело подсъдимата е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК, като й е наложено наказание от една година лишаване от свобода, отложено с изпитателен срок от три години. Със същата присъда подсъдимата е оправдА. за това да е извършила престъпление по алинея 2 на член 123 от НК, а също и за това смъртта на П. П. да е в причинна връзка с нормите на член 16, ал. 1, т. 2 и т. 6 от ЗБУТ.

По жалба на защитата с решение от 3.07.2018 г. по в.н.о.х.д.№377/2018 г. на САС, НО, 7 състав присъдата е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ОС-София от стадия на разпоредително заседание.

1.2. След връщане на делото в ОС – София по първоначалния обвинителен акт е било образувано н.о.х.д №397/2018 г. С определение от 14.11.2018г. в разпоредително заседание съдебното производство е било прекратено и делото е върнато на прокурора за отстраняване на процесуални нарушения.

1.3. На 30.01.2019 г. в ОС-София е бил внесен нов обвинителен акт, по който е било образувано н.о.х.д. № 50/2019г. С него подсъдимата е била предадена на съд за престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2 от НК – смърт по непредпазливост, осъществена в нарушение на правилата по чл. 1, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 11.05.1993 год. за документите, които са необходими за сключване на трудов договор, чл. 16, ал. 1, т. 7 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и чл. 210 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване.

С присъда от 26.01.2022 г. подсъдимата е призната за виновна по обвинението, за което е предадена на съд.

Именно тази присъда е предмет на проверка при второто разглеждане на делото пред САС.

Апелативният съд проследи процесуалното развитие на делото, за да даде отговор на предварителен въпрос от значение за вярното приключване на производството, а именно: налице ли са твърдяните от адв. Б. съществени процесуални нарушения, има ли други такива, служебно констатирани от въззивната инстанция, респективно с оглед разпоредбата на чл. 335, ал. 3 от НПК допустимо ли е този състав да върне повторно делото на първия съд.

По убеждение на настоящия състав отговорът на този въпрос по конкретното дело е положителен.

Според член 335, ал. 3 от НПК в редакцията, обнародвА. в ДВ, бр. 93/2011г., въззивният съд не би могъл да върне делото за ново разглеждане, ако повторно са налице условията на алинея 2 на същия текст, т.е., ако е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е неотстранимо от втората инстанция или при новото разглеждане на делото въобще. Законодателната идея за въвеждане на тази разпоредба е ясна - да се ограничат възможностите за връщане на делата и те да бъдат решени с окончателен акт в по-кратки срокове. Именно с обнародваните в ДВ, бр.

93/2011г. промени са въведени и ограничените правомощия за връщане на делото не само от въззивната, но и от касационната инстанция, които имат същата обосновка.