Решение № 68 от 19.02.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Плевен, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря Д. Н. Б. като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно гражданско дело № 20234400500813 по описа за 2023 година Производство по чл.258 и сл.от ГПК.

С решение на Плевенски Районен съд,ІV-ти гр.с.№260003 от 08.02.

2023г.,постановено по гр.д.№3564/2018 г.по описа на същия съд на основание чл.344 ал.1,т.3 КТ във вр.с чл.225 ал.1 КТ „УМБАЛ Д-р Георги Странски“ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Плевен,ул.“Георги Кочев „№8а е осъдено да заплати на Р. Д. Д.,ЕГН********** от гр.П.,ул.“И.“№* сумата от 2 129,90лв.,представляваща обезщетение за времето през което е останала без работа ,поради незаконно уволнение,извършено със заповед №112/18.05.2015г.,дължимо за периода от 16.07.2015г.до 20.11.2015г.,ведно със законна лихва върху сумата ,считано от датата на завеждане на исковата молба -21.05.2018г.до окончателното й изплащане.

Със същото решение на ПРС на основание чл.224 ал.1 КТ „УМБАЛ Д-р Георги Странски“ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.

“Георги Кочев„№8а е осъдено да заплати на Р. Д. Д.,ЕГН ********** от гр.П.,ул.“И.“№* сумата от 2 153,75лв.,представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 20.05.2015г.до

1

13.09.2017г.,ведно със законната лихва върху сумата,считано от датата на завеждане на исковата молба -21.05.2018г.до окончателното й изплащане.

С решението на ПРС е оставено без уважение искането на ищцата Р. Д.

Д. по чл.78 ал.1 ГПК за присъждане на разноски за адв.възнаграждение в размер на 250лв.,направени по гр.д.№2451/2015г.по описа на ПРС и 450лв.по ч.гр.д.№395/2017г.по описа на ПОС като неоснователно.

С определение на ПРС №260032 от 07.03.2023г. на основание чл.77 ГПК “УМБАЛ Д-р Георги Странски“ЕАД е осъдено да заплати в полза на ПРС държавна такса в размер на 171,35лв.,както и разноски за вещо лице в размер на 233лв.

Срещу така постановеното решение на ПРС е постъпила въззивна жалба от „УМБАЛ Д-р Георги Странски“ЕАД гр.Плевен,представлявано от изп. директор доц.д-р Цветан Луканов ,чрез пълномощника адвокат Т. Г. от ПАК,с която същото се обжалва като неправилно и незаконосъобразно. Посочено е,че производството по делото е по обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1,т.3 във вр.с чл.225 ал.1 КТ и чл.224 ал.1 КТ.С влязло в сила решение на ПРС №3022/29.07.2015г.,постановено по гр.д. №2451/ 2015г по описа на ПРС на основание чл.344 ал.1,т.1 КТ е признато за незаконно уволнението на Р. Д. Д. и е отменена заповед №122/18.05.2015г.на изп.директор на „УМБАЛ Д-р Георги Странски“ЕАД на осн.чл.328,ал.1,т.2 КТ.На основание чл.344 ал.1,т.2 КТ Р. Д. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност“санитар в ОДНБПЗ с консултативно диагностични кабинети и дневен стационар“.На основание чл.344 ал.1т.3 във вр.чл.225 ал.1 КТ „УМБАЛ Д-р Георги Странски“ЕАД гр. Плевен е осъдено да заплати на Р.

Д. сумата от 925,51лв., съставляваща обезщетение за времето през което е останала без работа,за периода 20.05.2015г.до 15.07.2015г.С влязлото в сила решение на ПРС по гр.д. №2451/2015г.искът по чл.344 ал.1,т.3 във вр.чл.225 ал.1 КТ е отхвърлен за разликата до претендирания размер от 3013,36лв.,като съдът е приел,че оставането без работа и търпените вреди са за периода от уволнението до датата на последното съдебно заседание.Ищцата Р. Д. не е обжалвала решението в отхвърлителната му част относно иска по чл.344 ал.1, т.3 във вр.с чл.225 ал.1 КТ,а е депозирала частна жалба срещу решението в частта,в която производството по делото е прекратено по предявения иск по чл.344 ал.1,т.4 КТ.В жалбата е посочено,че няма спор ,че ищцата е работила 2 на длъжността „санитар“,че трудовото й правоотношение е прекратено със заповед №112/18.05.2015г. на изп.директор на дружеството, считано от 20.05.2015,че по гр.д.№2451/2015г.по описа на ПРС уволнението е признато за незаконно и е отменено с влязло в сила на 26.01.2017г.решение.Относно уважения иск по чл.344 ал.1,т.3 във вр.чл.225 ал.1 КТ са изложени доводи,че ПРС не е уважил направеното от въззивника възражение за погасяване по давност на този иск,като е приел,че вземането за обезщетение за процесния период е станало изискуемо не по-рано от 17.07.2015г.,искът е предявен на 21.05.2018г.,т.е преди изтичане на тригодишния давностен срок.Цитирана е нормата на чл.358 ал.2,т.2 КТ.Погасителната давност съгласно чл.114 ал.1 ЗЗД започва да тече от момента ,когато вземането е станало изискуемо,като се твърди,че в случая този момент е датата на последното открито съдебно заседание по гр.д. №2451/2015г.по описа на РС Плевен.Навеждат се доводи,че Р. Д. не е обжалвала решението в отхвърлителната му част по иска с правно основание чл.344 ал.1,т.3 във вр.чл.225 ал.1 КТ и съдебното решение се ползва със сила на пресъдено нещо.Относно иска по чл.224 ал.1 КТ са изложени доводи,че неправилно е уважен от ПРС.Правото на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск възниква при прекратяване на трудовото правоотношение и става изискуемо веднага,като давностният 3-годишен срок тече от деня,следващ прекратяването.Посочено е,че съгласно практиката на ВКС работодателят не дължи обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода на незаконното уволнение при следващо прекратяване на трудовото правоотношение,какъвто е и конкретния случай.С влизане в сила на съд.решение,с което уволнението е признато за незаконосъобразно и работникът е възстановен на работа,се заличават правните последици на уволнението ,като периода от уволнението до възстановяване на работа на работника по аргумент на чл.354 ал1 КТ се признава за трудов стаж.

Предназначението на платения годишен отпуск е за почивка и възстановяване на изразходваната в трудовия процес работна сила от работника или служителя и след като през времето от уволнението до възстановяването му на работа ,той не е бил на работа не му се дължи обезщетение от работодателя по чл.224 КТ за неизползван платен годишен отпуск.В заключение въззивникът моли Окръжния съд да отмени изцяло обжалваното решение на ПРС като неправилно и незаконосъобразно и в полза на дружеството да бъдат присъдени направените по делото разноски.

3

От „УМБАЛ Д-р Георги Странски „ЕАД гр.Плевен чрез пълномощника адвокат Т. Г. от ПАК е постъпила и частна жалба срещу определението на ПРС №260032/07.03.2023г.В същата са изложени доводи,че определението на ПРС е постановено след решението по делото,срещу което е подадена въззивна жалба.В заключение моли съда да отмени обжалваното определение със законните от това последици.

В съдебното заседание на 17.01.2024г.пред ПОС въззивникът чрез своя пълномощник адвокат Т. Г. от ПАК поддържа подадената въззивна жалба и моли съда да я уважи.Претендират се и направените по делото разноски,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Въззиваемата страна –Р. Д. Д. ,чрез назначения й служебен защитник адвокат Т. М. от ПАК е депозирала писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,в който взема становище,че въззивната жалба е неоснователна,а обжалваното решение на ПРС като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.Относно иска по чл.225 ал.1 КТ са изложени са доводи,че ПРС правилно е съобразил определение от 23.08.2018г. по ч.гр.д. на ОС Плевен,с което е отменено разпореждане на ПРС и делото е върнато на РС за последващи процесуални действия,като ОС Плевен е приел,че искът по чл.225 ал.1 КТ ,предмет на гр.д.№3564/2018г.по описа на ПРС за присъждане на обезщетение за оставане без работа за периода 16.07. 2015г.-20.11.2015г.,се основава на новонастъпил юридически факт-изтичането на шестмесечния период,за който може да се претендира обезщетение по чл.225 ал.1 КТ и на това основание ПРС е приел ,че искът е допустим.ПРС правилно е приел,че релевираното от ответника възражение за погасяване на претенцията по давност е неоснователно,тъй като съгласно чл.358 ал.1,т.3 КТ срокът за предявяване на иска е тригодишен и тече от датата,на която вземането е станало изискуемо,в случая не по-рано от 17.07.2015г.,а искът е предявен на 21.05.2018г.Съдът правилно е приел,че са налице предпоставките за уважаване на иска-незаконно уволнение,вреда на работника,подлежаща на обезщетяване за времето през което е останал без работа,но не повече от 6 месеца,които предпоставки в конкретния случай са били налице.При присъждане на обезщетението съдът е съобразил неоспорената от страните счетоводна експертиза,съгласно която за процесния период 16.07.2015г.20.11.2015г.дължимото обезщетение за оставане без работа е в размер на 4

2 129,90лв.

Относно иска по чл.224 ал.1 КТ в отговора са изложени доводи,че ПРС е съобразил дадените разяснения от Съда на ЕС по съединени дела С-762/18 и С-37/19и правилно е приел,че за периода на незаконното уволнение, на ищцата следва да се признае правото на платен годишен отпуск.За размера на обезщетението съдът е съобразил неоспорената счетоводна експертиза и е приел,че дължимото обезщетение на Р. Д. за неизползван платен годишен отпуск за 70 дни е в размер на 2153,75лв.за периода 20.05.2015г.-13.09.2017г.

В заключение въззиваемата,чрез своя пълномощник моли съда да остави без уважение подадената въззивна жалба и да потвърди решението на ПРС като правилно,законосъобразно,постановено при спазване на материалния и процесуалния закон.

От ответника по частната жалба Р. Д.,чрез служебния й защитник адвокат Т. М. от ПАК не е депозиран писмен отговор в срока по чл.276 ал.1 ГПК.

В съдебното заседание на 17.01.2024г.въззиваемата Р. Д. чрез своя пълномощник адвокат Т. М. от ПАК поддържа изложените в отговора съображения и моли съда да постанови решение,с което обжалваното решение на ПРС да бъде потвърдено.

Окръжният съд, като прецени изложените във въззивната жалба оплаквания,становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на разглеждане в настоящото производство са обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1,т.3 във вр.с чл.225 ал.1 КТ за сумата 2 129,90лв.,претендирано обезщетение за оставане без работа,поради незаконно уволнение за периода от 16.07.2015г.до

20.11.2015г.,както и иск по чл.224 ал.1 КТ за сумата 2 153,75лв.обезщетение 5 за неизползван платен годишен отпуск за периода 20.05.2015г.-13.09.2017г.

ОТНОСНО иска по чл.225 ал.1 КТ

Окръжният съд изцяло споделя изложените от ПРС съображения за уважаване на така предявеният иск ,както и доводите,че този иск не е погасен по давност.

Безспорно по делото е,че ищцата Р. Д. е работила при ответника , като е заемала длъжността „санитар“в Отделението за диспансерно наблюдение на болни с психични заболявания до 20.05.2015г. Трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед на работодателя №112/18.05.2015г.

Няма спор с оглед приложеното гр.д.№2145/2015г.по описа на ПРС,че е налице влязло в сила на 26.01.2017г.решение на ПРС по цитираното дело,с което предявените от Р. Д. срещу „УМБАЛ Д-р Георги Странски“ ЕАД искове по чл.344 ал.1,т.1 и т.2 КТ са уважени,като съдът е признал за незаконно уволнението на ищцата , отменена е заповед №112/18.05.2015г.и ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност-санитар.С влязлото в сила решение на ПРС частично е уважен искът по чл.344 л.1,т.3 във вр.с чл.225 ал.1 КТ за сумата 925,51лв.,представляваща обезщетение за времето през което ищцата е останала без работа ,за периода от 20.05.2015г.до 15.07.2015г.Налице е влязло в сила решение,в частта,в която искът чл.344 ал.1,т.3 във вр. с чл.225 ал.1 КТ е отхвърлен като неоснователен и недоказан за разликата до 3013,36лв.и за периода от 16.07.2015г.до 20.11.2015г.Видно от мотивите на ПРС в решението по гр.д.