Определение № 5483 от 28.11.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5483 гр. София, 28.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Касационно гражданско дело № 20258002100172 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Експенсив Вю“ЕООД, чрез процесуалния му представител адв.П. Г., срещу решение №165/08.08.2024г. по в.гр.д.№124/2024г. по описа на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 39 от 12.01.2024г., постановено по гр.д.№433/2023г. на Бургаския окръжен съд, с което е прието по отношение на Експенсив Вю“ЕООД, че Й. И. Х. от [населено място] е собственик на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***в [населено място], придобит по давност.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.

1, т.1 от ГПК, по въпросите :

1.При проверка на правилността на първоинстанционното решение, следва ли въззивният съд да обсъди всички доводи на страните и всички събрани доказателства имащи значение за решаване на спора ;

Навеждат се доводи, че въззивното решение е постановено в отклонение на решение №144/04.07.2024г. по гр.д.№3055/2023г. на ВКС, решение №39/30.06.2022г. по гр.д.

№56/2021г. на ВКС, І т.о., решение №59/14.04.2015г. по гр.д.№4190/2014г. на ВКС, ІVг.о., 1 решение №60300/23.08.2022г. по гр.д.№599/2021г. на ВКС, ІV г.о., решение №331/19.05.2010г. по гр.д.№257/2009г. на ВКС, ІVг.о., решение №700/28.10.2010г. по гр.д.

№91/2010г. на ВКС, ІVг.о., решение №27/02.02.2015г. по гр.д.№4265/2014г. на ВКС, ІV г.о., решение №160-А/16.12.2020г. по т.д.№2156/2019г. на ВКС, ІІт.о., решение №211/21.01.2021г. по гр.д.№64/2020г. на ВКС, ІV г.о., решение №183/16.11.2017г. по т.д.№2624/2016г., ІІ т.о., решение №145/07.01.2019г. по гр.д.№811/2018г. на ВКС, ІІ г.о. и др.

2.Дали всяко публично известно и достъпно извършване на действия по общо управление на процесния имот и сградата, в която се намира същия, както и обща възбрана върху имуществото на дружеството – бъдещ продавач, в производство по несъстоятелност, обявено в Търговския регистър и в публичния регистър на Министерството на правосъдието, както и вписана възбрана в имотен регистър/които забрани за разпореждане и общи възбрани върху имуществото на юридическото лице в производство по несъстоятелност са законови постановки/, води до прекъсване на придобивната давност.

Касаторът навежда доводи, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по този въпрос по реда на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.

3.Императивна ли е нормата на чл.183, изр.2 от ГПК и следва ли при липса на оригинал от документ, поради обективни обстоятелства, да бъде изключено от доказателствения материал представено от страната копие. Следва ли официален документ, който е унищожен по надлежния ред от издателя му и чието издаване и съществуване е потвърдено с нарочен документ от издателя му, да бъде изключен от доказателствата по делото.

Твърди се, че изводите на въззивния съд са формирани в противоречие с решение №335/06.07.2010г. по гр.д.№4764/2008г. на ВКС, ІІ г.о.

4.Следва ли съдът да приеме, че при наличие на предварителен договор и твърдяно владение, същото задължително съставлява владение по смисъла на чл.68, ал.1 от ЗС.Следва ли при сграда в процес на строеж и при липса на строителна документация – акт обр.14, акт обр.15 и въвеждане на сградата в експлоатация, да се приеме, че обитаването на процесния обект е действие, доказващо владение с намерение за своене, след като в практиката се приема, че сграда и обекти в процес на строеж, манифестираните действия могат да бъдат свързани с етапа до който се намира строителството, а не с обитаване на обекта.

Решението на въззивния съд е постановено в отклонение на решение №83/01.02.2021г. по гр.д.№2978/2019г. на ВКС, ІІ г.о. и решение №108/10.04.2012г. по гр.д.№1063/2010г. на ВКС, ІІ г.о.

5.Следва ли фактическото владение да се манифестира пред действителния собственик и с какви действия.Когато собственик е юридическо лице, следва ли владението да се манифестира пред физическото лице, което го представлява – в случая назначен от съда синдик.

Навеждат са доводи, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по 2 чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като изводите на въззивния съд не са съобразени със следната практика на ВКС : решение 01/05.03.2015г. по гр.д.№5078/2014г. на ВКС, ІІ г.о., решение №108/ 10.04.2012г. по гр.д.№1063/2010г. на ВКС, ІІ г.о., решение №12/19.02.2014г. по гр.д.

№1840/2013г. на ВКС, І г.о., решение №41/26.02.2016г. по гр.д.№4951/2015г. на ВКС, І г.о. и решение №291/09.08.2010г. по гр.д.№859/2009г. на ВКС, ІІ г.о./ В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Й. И. Х., чрез процесуалния си представител адв.С. Ц., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.

283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирани лица, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че от приложените по делото писмени доказателства се установява, че на 21.11.2006г. между „Евроден“ ООД, [населено място] като продавач и Й. И. Х. като купувач е сключен предварителен договор за покупко-продажба, по силата на който дружеството и е продало собствения си процесен недвижим имот за сумата от 69 728 евро, от която 2500 евро са изплатени при подписване на договора, а остатъкът е следвало да се изплаща на следните вноски: 22 500 евро до 22.12.2006г. и по 11 182 евро до 22-ро число на месеците януари, февруари, март и април 2007г.Нотариалното оформяне на сделката е уговорено при изплащане на последната вноска, като фирматапродавач се задължава да предаде апартамента в напълно завършен вид „до ключ“ с добро качество на строителството.Прието е за неоснователно становището на ответника, че цитираният предварителен договор за покупко-продажба е и договор за строителство.Липсват клаузи, които да сочат на възложено от купувача строителство на обекта. Напротив, в т.II, 5 е посочено, че купувачът е извършил оглед на имота на място и е запознат с неговото фактическо състояние към съответния момент, което сочи на завършен строеж, в каквато насока са и свидетелските показания.Това следва и от съдържанието на договора, в който е отразено, че дружеството „продава“ на Й. Х. собствения си апартамент, а не характерното за предварителния договор за покупко-продажба и строителство „се задължава да построи и продаде“.Съгласно съдържащо се в договора отбелязване, имащо характера на разписка, на датата на сделката пълномощникът на продавача е получил първата вноска по договора в размер на 2500 евро. Видно от справка за изплатени суми от 11.01.2011г. на „Евроден“ ООД и приложени платежни документи, Й. Х. е изплатила по горния договор общо сумата от 68000 евро, при остатък за доплащане 1728 евро С допълнително споразумение от 20.11.2011г. към основния договор страните са констатирали, че Х. е изплатила на дружеството-продавач изцяло дължимата по предварителния договор сума. Съгласили са се, поради възникнали административни пречки, крайният срок за сключване на окончателен договор с нотариален акт за покупко-продажба на процесния имот да се удължи до 3

31.12.2014г. Сключено е и второ споразумение от 15.06.2014г., с което срокът за окончателен договор е удължен до 31.12.2019г.

С влязло в сила на 25.06.2019г. постановление №3 от 13.05.2019г. по т.д. № 268/2013г. на Окръжен съд – Бургас, по молба на синдик на „Евроден“ ЕООД – в несъстоятелност, сградата с идентификатор ***, със застроена площ от 1079.69кв.м., брой етажи – партер и 5 етажа, жилищна със смесено предназначение, в която се намира процесният имот, посочен в т.38 от постановлението, е възложена на обявения при извършената продажба по реда на чл.717-717ж ТЗ купувач „Експенсив Вю“ ЕООД.Постановлението е вписано под №12,, том 15, рег. №4911 от 31.07.2019 г. на СВ – гр. Несебър.

По делото са разпитани свидетелите К. П., Д. К., М. М. и В. Г.. К. П. живее от 2008г. в един блок с ищцата в [населено място]. Знае апартамента на семейството и. Бил свидетел като се нанасяли около 2006- 2007г.Сградата била завършена.Имало няколко неща за довършване – на някои места нямало плочки, гипс-картонът бил паднал.Отвън всичко било добре. Ищците правили ремонт на надигнати плочки, паднала мазилка на таваните. Имало и други хора, които се занимавали със сградата. Проблеми се появили, когато се намесили „Експенсив Вю“ ЕООД. Паров бил у тях, когато декември 2020г. се обадили на ищцата и й казали до един месец да напусне апартамента.Тока /промишлен/ и водата плащали на собственика на „Евроден“ ООД, а след 2020г. плащат по партиди за ток и вода на „Експенсив Вю“ ЕООД.

Няма отделни партиди за обектите. Няма издаден акт 16 за сградата.

Свидетелката К. познава ищцата от около 1990г., когато строили кооперацията, в която живее Х. в С. З.. През 2006г. сем.Х. се похвалили, че са закупили имот в Н..Започнали да ходят там през 2007г.Знаели, че апартаментът няма нотариален акт.И други познати искали да купят там апартамент, но се притеснявали, че няма нотариален акт.Свидетелката ходила на гости.Жилището било завършено, но още не било обзаведено. Тогава правели кухнята, имали поръчани мебели.Стените били боядисани, имало плочки в банята, там слагали аксесоари. Не е ставало дума да са имали притеснение, че имотът не е техен и някой оспорва собствеността им.Към 2011 – 2012г. се говорило, че ще стане всеки момент.Преди 2 години /2021г./ Д. се обадила и споделила, че имат голям проблем.Някаква жена адвокат се обадила и казала да напуснат жилището или да плащат наем.В момента сградата е неподдържана, но обитаема.К. не е виждала строително скеле и строителни работници.През 2007г., когато започнали да ходят в имота, магазинът в блока вече работел.На същия терен някога имало Старозагорски лагер с бунгала, където свидетелката е ходила. И сега се виждали няколко бунгала. Преди две години били на гости, но в жилището била и внучката на ищците, затова свидетелката наели друг апартамент в същата сграда, който Д. казала, че е на дъщерята на един от собствениците.

М. М. заявява, че с ищцата са приятелски семейства от повече от 45 години. Живее в С. З.. В края на 2006г. семейството и съобщило, че са купили имот в Н. почти в завършен вид и трябва само да си поръчат кухня и мебели.Свидетелката е адвокат и те и показали предварителния договор, който тя приела за нормален. След лятото-есента на 2007г. приключили с обзавеждането и почнали да го ползват и тогава Х. и споделила, че е изплатила жилището напълно. Свидетелката многократно е ходила в апартамента. Около 4-5 4 години по-късно и казали, че нещата са останали на предварителен договор. От фирматапродавач им казали, че имотът си е техен, ключът им е даден, но не могат да ги снабдят с нотариален акт, поради пречки в общината. Никой не е оспорвал собствеността на семейството на ищцата до 2021г., когато от ответната фирма се обадили на Х., че техният и други апартаменти в сградата са продадени на настоящия ответник и те трябва да го напуснат или да го платят отново, като М. ги посъветвала да не го правят. След това бил направен опит да ги накарат да подпишат договор за наем срещу сумата от 100 евро.Свидетелката ги посъветвала да не се съгласяват, тъй като това би означавало да признаят, че не са собственици. Те винаги са се считали за такива и ремонтирали, обзавеждали, като никой не е оспорвал собствеността им.М. присъствала на телефонен разговор на ищцата с управителя на дружеството-продавач по предварителния договор, който я уверявал да не се притеснява, ще се уредят нещата /с община Несебър/, никой не им оспорва и апартаментът си е техен.Сега ищцата идвали по-често в имота, тъй като се страхували някой да не влезе с взлом, както се случило с апартамент на руснаци. Имали СОТ.