Решение № 167 от 13.05.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Пловдив, 10.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Славка Г. Димитрова

Членове:

Силвия Ал. Цанкова

Екатерина Ст. Роглекова при участието на секретаря ВИОЛИНА ИВ. ШИВАЧЕВА в присъствието на прокурора Димитър Анг. Молев като разгледа докладваното от Славка Г. Димитрова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235300602618 по описа за 2023 година С присъда № 219 от 17.10.2023г., постановена по НОХД№2326/23г.

Пловдивският районен съд – 1-ви н.с. е признал подсъдимия П. Д. Д.а за виновен в това, че през месец август 2016г. в гр. Пловдив и в землището на с.

Първенец, общ. Родопи, обл. Пловдив, местността „Комсала“, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у четири лица и с това им е причинил имотна вреда, както следва:

-на неустановена дата през месец август 2016г. в гр. Пловдив е възбудил заблуждение у М. П. И., че ще закупи от чужбина и ще внесе в Република България един брой камион и до неустановена дата през месец август 2016г. в гр. Пловдив и в землището на с. Първенец, общ. Родопи, обл.

Пловдив, местността „Комсала“ е поддържал заблуждение у М. М. П. и М. П.

И., че ще закупи от чужбина и ще внесе в Република България един брой камион с ремарке и с това е причинил имотна вреда на М. М. П. в размер на 15 000 евро /с левова равностойност 29 337,45 лева/ и на М. П. И. в размер на 15 000 евро /с левова равностойност 29 337,45 лева/;

-на неустановена дата през месец август 2016г. в гр. Пловдив е възбудил заблуждение у А. И. Г. , че ще закупи от чужбина и ще внесе в Република България лек автомобил марка „Audi Q7” и до неустановена дата през месец август 2016г. в гр. Пловдив е поддържал това заблуждение и с това му е причинил имотна вреда в размер на 25 000 лева;

1

-на неустановена дата през месец август 2016г. в гр. Пловдив е възбудил заблуждение у М. Д. Ч. , че ще закупи от чужбина и ще внесе в Република България лек автомобил марка „Audi Q7” и до неустановена дата през месец август 2016г. в гр. Пловдив е поддържал това заблуждение и с това му е причинил имотна вреда в размер на 25 000 лева;

-на неустановена дата през месец август 2016г. в землището на с.

Първенец, общ. Родопи, обл. Пловдив, местността „Комсала“ е възбудил заблуждение у М. П. И., че ще му достави 12 броя гуми за ремарке на камион марка „Пирели“ и с това му е причинил имотна вреда в размер на 5 000 лева, като причинената вреда е в големи размери, а именно 113 674,90 лева, поради което и на основание чл. чл.210 ал.1 т.5 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК вр. чл.54 от НК го е осъдил на три години лишаване от свобода.

На основание чл.66 ал.1 от НК е отложено изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от пет години,считано от влизане на присъдата в законна сила.

Приетите за съвместно разглеждане гр.искове от гр.ищци и частни обвинители М. М. П., М. П. И.,А. И. Г. и М. Д. Ч. са отхвърлени, като погасени по давност.

Недоволен от постановената присъда е останал подсъдимият, който чрез защитника си адв.Ж. Н. я обжалва с оплакавания, че е постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.Доказателствата по делото, според защитника, не водят до несъмнен извод, че подсъдимият е извършил престъплението, навежда се довод, че те не са обсъдени съобразно изискването на чл. 305, ал.3 от НПК, като присъдата почива на предположения.Прави се искане въззивният съд да отмени присъдата ,като се произнесе с нова – оправдателна.

Срещу присъдата е подадена въззивна жалба и от частните обвинители М. М. П., М. Д. Ч., А. И. Г. и М. П. И., чрез повереника адв. С. П., в която се обжалва присъдата досежно размера на наложеното на подсъдимия наказание по съображения, че е явно несправедливо. Прави се искане за изменение на постановената присъда в наказателно-осъдителната част, като бъде определен по-висок размер на наказанието лишаване от свобода, както и да бъде постановено същото да се изтърпи ефективно.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Пловдивската окръжна прокуратура счита атакуваната присъда за правилна, законосъобразна и обоснована и пледира да бъде потвърдена.

Повереникът на частните обвинители адв.П. поддържа подадената въззивна жалба само в частта относно отмяната на чл.66 от НК.

Защитниците на подсъдимия адв.Т. и адв.Н. поддържат подадената въззивна жалба с наведените в нея доводи и искания.Развиват допълнителни съображения за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на атакуваната присъда.

2

Подсъдимият П. Д. моли съдът да го оправдае.

Въззивният съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди доводите и съображенията на страните във връзка с направените оплаквания и служебно провери законосъобразността на обжалваната присъда , съобразно правомощията си визирани в чл.314, ал.1 от НПК, намира за установено следното :

Установено е от фактическа страна по делото от районния съд, че подсъдимият бил правоспособен водач на МПС, за категория „В“; „А“ и „С“.През 2022г. той заменил българското си СУМПС с Английско, като считано от 08.07.2022г. българското СУМПС било със статус-унищожен.

Подсъдимият Д. се занимавал с търговия на автомобили внос от Европа и САЩ за България. До 2012г. упражнявал тази дейност чрез търговско дружество „*****“ ООД, ЕИК ********, на което бил управител.Принципът на работа бил клиентът да плати във вид на капаро половината от цената на автомобила и след доставката на желаното МПС, да плати остатъка от сумата. На 21.03.2012г. той прехвърлил дружествените си дялове във фирмата и бил заличен като управител.

Подсъдимият се познавал с пострадалите свидетели М. П. И., М. М.

П., М. Д. Ч. от преди 2016г. като им бил доставял МПС по тяхна поръчка.

Преди 2016г. той не се познавал със св.А. И. Г..Между св. М. П. и подсъдимия съществували близки семейни отношения, като той посещавал заедно със семейството си къщата на майката на подсъдимия (свидетелката В.Д.И.-В.) в Република Гърция, където ходел и подсъдимия с неговото семейство.

Познанството между двамата било от 20-25 години, доколкото били израснали в един квартал. Освен близки приятелски, между подсъдимия и св.

М. П. съществували и партньорски работни отношения, доколкото в някои случаи двамата заедно доставяли камиони от Германия. В периода от 19961997г. до 2013г. двамата осъществили между 15 и 20 работни посещения до Германия. Преди 2016г. и по-конкретно в периода 2008-2009г. подсъдимият бил доставил на свидетеля М. П. лек автомобил и мотор, които се водели на името на подсъдимия. Св П. нямал никакви претенции към подсъдимия по отношение на тези доставки.

Св. М. И. и съпругата му св. П.А.И. били собственици на „********“ ООД, ЕИК ******** с предмет на дейност търговия и транспорт.

Дружеството се помещавало в складова база, находяща се в землището на с.

Първенец, общ. Родопи, обл. Пловдив, местността „Комсала“, преди зеленчуковата борса на с. Първенец, като негов управител бил св. М. И.. На 23.11.2013г. управляваната от св. И. фирма „********“ ООД закупила чрез подс. П. Д. от немски контрагент употребяван влекач марка „Ман“ за сумата от 20 000 евро и употребявано ремарке за сумата от 10 200 евро.

Първоначалната регистрация на влекача и ремаркето в България била извършена на 02.01.2014г. на името на „********“ ООД. Композицията била доставена в базата на „********“ ООД от подсъдимия, въпреки че към този момент той все още не бил правоспособен водач от категория „С“.

Доставеният камион бил принципно технически изправен и отговарял на 3 поставените изисквания, но бил фактуриран на по-висока стойност от обещаното от подсъдимия, а освен това по боята му имало ражда. По тези причини подсъдимият обещал на пострадалия И., че ще му се реваншира, ако свидетелят има нужда от друг камион в бъдеще.

В периода от 28.11.2013г. до 04.12.2013г. подсъдимият и св. М. П. били заедно в Германия по повод доставка на камион за фирма ******.

От 01.01.2014г. подс. Д. се установил да живее и работи във Федерална република Германия, като считано от 24.10.2014г. бил на постоянен трудов договор, като след заминаването си за Германия не се занимавал с внос на автомобили.

На 03.08.2016г. подс. Д. влязъл през ГКПП Калотина в Република България. След това заминал на почивка със семейството си в Република Гърция и по-конкретно село М., където майка му (свидетелката В.) притежавала къща, като престоят му там бил документиран за периода от 05.08.2016г. до 21.08.2016г. със снимки заснети с мобилния телефон на подсъдимия, по които вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза не открило следи от манипулация. В посочения период снимки били изготвяни на датите: 05.08.2016г, 06.08.2016г., 07.08.2016г., 08.08.2016г., 09.08.2016г.,

10.08.2016г.,

11.08.2016г.,

12.08.2016г.,

13.08.2016г.,

16.08.2016г., 17.08.2016г., 18.08.2016г., 19.08.2016г., 20.08.2016. 21.08.2016г.

Липсвали заснети снимки от 14.08.2016г. и 15.08.2016г, преди 05.08.2016г. и след 21.08.2016г.

Въпреки почивката в Гърция, в рамките на месец август 2016г. подсъдимият предприел няколко, неустановени точно по брой, пътувания до република България за срещи със свидетелите М. И.,М. П., М. Ч. и А. Г..

Тъй като след 01.01.2007г., в изпълнение на разпоредбите на Директива 2004/38/ЕО, българските граждани се проверяват на ГКПП на принципа „преценка на риска“ преминаванията на границата между република България и република Гърция на подсъдимия през месец Август не били отразени в информационната система АИФ „Граничен контрол.“ През месец август 2016г. св. М. И. се обадил по телефона на подс. П.

Д. и двамата се уговорили да се срещнат. Срещата се провела на неустановена дата през месец август 2016г. в гр. Пловдив, в кафене срещу централна гара.

На тази среща св. И. казал на подс. Д., че иска да закупи камион. Въпреки, че вече не се занимавал с внос на автомобили подс. Д. решил да възбуди заблуждение у св. И., че ще закупи от чужбина и ще внесе в Република България един брой камион и по този начин ще си набави имотна облага в размер на капарото за камиона. Предвид взетото решение подс. Д. заявил на св. И., че няма проблем и ще намери в Германия камион, който ще достави в България. В действителност подсъдимият нямал намерение да стори това, тъй като вече не се занимавал с внос на МПС-та. На тази среща двамата обсъждали различни марки камиони и други такива подробности. Подс. Д. казал, че ще провери цените и че имал човек в Германия, който се занимава с такива камиони.Подсъдимият бил убедителен, като настоявал, че има да 4 връща услуга на св. И.. Св. И. се съгласил на условията поставени от подс. Д. и решил да му поръча доставката на камиона.

В следващите дни св. И. споделил на св. М. П., че е говорил с подсъдимия и той ще му достави камион. Св. П. не се усъмнил в сериозността на офертата предоставена от подс. Д. на св. И., тъй като вече бил закупувал от подсъдимия различни видове МПС-та, а освен това бил наясно, че подсъдимият дължи услуга на св. И.. Така в процеса на разговор св. И. и св. П. решили заедно да закупят камиона и впоследствие да го ползват съвместно.

След това на неустановени дати през месец август 2016г. св. И. и св.

П. провели няколко срещи с подс. Д., като се срещали, както в гр. Пловдив, така и в базата на св. И. в землището на с. Първенец, общ. Родопи, обл.

Пловдив, местността „Комсала“. На тези срещи подсъдимият и двамата свидетели уточнявали начина на плащане и вида на камиона. Св. И. и св. П. пожелали камионът да е с ремарке и с цел да поддържа вече създаденото у двамата свидетели заблуждение подс. Д. заявил, че ще достави и ремарке към камиона. За доставката и закупуването на камиона с ремарке подс. Д. поискал сумата от 60 000 евро, като св. И. и св. П. трябвало да му дадат капаро в размер на 30 000 евро.

Св. М. Д. Ч. познавал подс. Д. от няколко години, тъй като бил закупувал от него автомобили. През лятото на 2016г. св. Ч. решил да закупи на съпругата си лек автомобил марка „Audi Q7” като подарък. Св. Ч. споделил това свое намерение с приятеля си св. А. И. Г. от гр. К.. Последният изявил желание да закупи същия модел и марка автомобил. По този повод св. Ч. предложил да се свържат с негов познат - подс. П. Д.. Св. Г. се съгласил. Св.