Решение № 1872 от 22.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1872 гр. Пловдив, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20245330108848 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Мост Финанс Мениджмънт” АД, ЕИК 200385975 против В. Ю. Х., ЕГН **********, с която е предявен установителен иск с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 9, чл. 10, чл.11 ЗПК и чл. 6 ЗПФУР, вр. с чл. 99 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 13.02.2020 г. между ответника и трето лице – кредитор „Фератум България“ ЕООД бил сключен договор за кредит № .....Била предоставена сумата от 4000 лева, която следвало да бъде върната, ведно с договорна лихва.

Ответникът сключил и договор за гаранция от 13.02.2020 г. с трето лице – гарант „Фератум Банк“ /сега „Мултитюд Банк“/, което се задължило да отговаря солидарно за плащане на сумите по кредита. Тъй като ответникът не изпълнил договорните си задължения, гарантът заплатил дължимите суми, при което встъпил в правата на удовлетворения кредитор.

На 26.10.2023 г. между „Мултитюд Банк“ и „Мост Финанс Мениджмънт” АД бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ и приложение към него, с които всички дължими суми били прехвърлени на ищеца.

Поради липсата на погасяване, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2432/14.03.2024 г. по ч.гр.д.№ 4669/2024 г. по описа на ПРС, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК постъпило възражение за 1 недължимост, при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Моли се за уважаването му, ведно със законната лихва от 13.03.2024 г. до погасяването. Претендират се разноските в заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор /наименуван възражение/, с който оспорва иска. Не ставало ясно на кое от всички дружества дължи.

Не бил ползвал гарант. Лихвата била над 400 %. Не бил подписвал договор на равни месечни вноски. Имал сключен такъв с Фератум за един месец с падеж – 14.03.2020 г.

Договорът бил недействителен на осн. чл. 22 ЗПК, поради нарушаване изискванията на чл. 10 и чл. 11 ЗПК, при което на осн. чл. 23 ЗПК на връщане подлежала само чистата стойност на кредита, която не следвало да се присъжда, т.к. такъв иск не бил предявен. Моли за отхвърляне на иска. Не претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д., вземането по настоящото производство съответства на едно от тези по заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост е постъпило в срок, а искът, по който е образуван настоящият процес, е предявен в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

По същество:

За основателност на иска, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване възникване на вземането и неговия размер, в т.ч. – наличието на валидно правоотношение по договор за кредит № ......от 13.02.2020 г., за което е получено съгласие чрез ел. изявления от ответника при спазване на законовите изисквания и зачитане правата и интересите на потребителя, по който е предоставена съответната парична сума от първоначалния кредитор „Фератум България“ ЕООД, която е усвоена и е настъпил падежът за погасяването й; сключен валиден договор с дружество – гарант, което е обезпечило вземанията по кредита, като е изпълнило вместо длъжника; т.е. както по основание, така и по размер дължимостта на процесната сума. Следва да докаже и валидно прехвърляне на вземанията в своя полза, за което длъжникът е уведомен от цедента.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да установи обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесното вземане, както и да установи твърденията и възраженията в отговора, вкл. за недействителност на договора, поради противоречие със ЗПК, а при доказване на горните предпоставки от 2 ищеца – да установи, че е погасил задължението.

При така разпределената док. тежест, съдът намира претенцията за неоснователна, поради недоказаност.

Вземанията п о договора се твърди да са цедирани от трето на правоотношението по кредита лице – гарант – съобразно отделен договор с потребителя, „Фератум Банк“ /сега „Мултитюд Банк“/, на ищеца, с договор за цесия от 26.10.2023 г.

Първо, договор за гаранция изобщо не се установява да е сключен – обстоятелство – изрично оспорено от ответника, за което са налице и ясни указания по чл. 146, ал. 2 ГПК в доклада. Само изложеното е достатъчно за отхвърляне на иска, т.к. ищецът не доказва поредността и наличието на правоотношение на своя праводател, спрямо което същият да е имал право да прехвърля каквото и да е вземане. Не се установява и плащане от страна на дружеството – гарант на търсената сума в полза на кредитора. За всички тези обстоятелства са дадени указания в доклада, но не са изпълнени.

На следващо място и за пълнота - договор за цесия от сочената дата по делото не е представен, отново въпреки изричните указания конкретно в тази насока по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК в доклада.

Налице е договор от различна дата – какъвто не може да бъде съобразен в настоящото производство, а дори и при различно становище – от него не се установява твърдяното прехвърляне на процесното вземане именно по конкретното договорно правоотношение.

Видно както от заявлението, така и от издадената заповед, от която настоящият съд е изцяло обвързан – договорът за цесия е от 26.10.2023 г. Тази дата е отразена в заповедта – като изпълнително основание.

Тази дата е твърдяната и в ИМ, поради което проблем с допустимостта не е налице, но е налице доказателствен такъв – т.к. док. за такъв от сочената дата – липсват.

Дори в заявлението да е допусната техническа грешка, последиците й следва да се понесат от заинтересованата страна, която не е очертала твърденията и исканията си ясно и недвусмислено, съобразно действителното фактическо положение. Този пропуск не може да бъде саниран в настоящото производство, т.к. силата на пресъдено нещо следва да бъде създадена точно и съобразно заповедта, което в случая е невъзможно.

Съдът в исковото производство, не може да приеме друга дата на договора, т.к. би се стигнало до недопустимо разминаване и поправка на съществен елемент на основанието, едва в пр. по чл. 422 ГПК, което обаче би довело до разминаване със 3 заявлението и заповедта, а и самата ИМ /СПН би следвало да се създаде относно всички съществени елементи на правоотношенията – така, както са присъдени със заповедта/.

С решението по установителния иск по чл. 422 ГПК, съдът следва да се произнесе за съществуването или несъществуването на право, за което е издадена заповедта за изпълнение, при съобразяване на посочените от заявителя обстоятелства, от значение за възникването и съществуване на вземането – трайна съд. практика Определение № 1188/26.10.2021 г. по в.ч.гр.д. № 2488/21 г.; Определение от 04.05.2020 г. по в.ч.гр.д. № 633/2020 г.; Решение № 169/04.01.2016 г. по т.д. № 700/2011 г. на ВКС, II т.о; Решение по т.д. № 1627/2015г. на II т.о.; Решение по гр.д. № 7541/2013 г., ІV г.о.;

Решение № 169/04.01.2016 г. по т.д. № 700/2011 г. на ВКС, II т.о; Решение № 43 от 11.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 325/2012 г., II т. о., Решение № 171 от 24.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 801/2011 г., IV г. о. и др.

За необходимостта от пълен идентитет на вземанията в настоящото и заповедното производство – Решение № 18/16.02.2016 г. по т. д. № 1880/2014 г., I т. о., на ВКС; Определение от 04.04.2017 г. по в.ч.гр.д. № 506/17 г. на ПОС, Определение от 26.06.2015 г. по в.ч.гр.д. № 1331/2015 г. ПОС и др.

Такава идентичност откъм твърдения в ИМ и заповед е налице, но ищецът не ангажира доказателства за това цесията да е сключена именно на сочената дата.

Следователно, договор за цесия не се доказва.

Отделно и отново въпреки изричните указания с доклада, по делото не са ангажирани надлежни доказателства за - прехвърляне именно на вземания по процесния договор за кредит, пък дори и по представения договор за цесия. Договорът е рамков, без никаква конкретика, а по делото няма надлежни и категорични доказателства да са били прехвърлени именно неплатените суми точно по договора за кредит – няма приложение, нито допълнение към цесията – валидно подписани от страните по съответното правоотношение, съдържащо съответни индивидуализиращи белези на прехвърленото право.

Както бе посочено по – горе, не се установява, че прехвърлителят – цедент – гарант като цяло е имал право да прехвърля каквото и да е вземане спрямо ответника, с когото не се установява да е влизал в соченото гаранционно правоотношение.

На следващо място, няма доказателства и за това да е била налице валидно учредена представителна власт от надлежен кредитор спрямо ищеца да уведомява длъжници за конкретната цесия, на която се позовава. Представено е уведомление /л.149/, което обаче изхожда от ищеца като цесионер и пълномощник – данни за каквато представителна власт обаче по делото – няма.

Факт е, че принципно няма пречка цесионерът да съобщи за цесията на длъжника от името на предишния кредитор, но за тази цел е необходимо 4 осъществяване на ФС, който включва в себе си надлежно упълномощаване за извършване на това действие – данни за каквото липсват.

За всички гореописани факти и обстоятелства, неразривна част от ФС на претенцията, на ищеца са били дадени указания по чл. 146, ал. 2 ГПК в доклада, но въпреки това – същите не са изпълнени. Обстоятелствата относно наличен договор за гаранция /какъвто няма подписан от потребителя, в т.ч. електронно/, както и твърдяната цесия с извършено прехвърляне именно на процесното вземане, са изрично оспорени от ответника, при което изцяло в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно всички свои твърдения в ИМ, в т.ч. за реалното и надлежно извършване на цесията. Такова доказване не е проведено.

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащите факти. Доколкото ищецът не установи именно вземанията по конкретния договор за кредит да са били прехвърлени, в т.ч. от гарант, платил на първия кредитор и съобразно цесия от сочената дата, пълно и главно доказване не е проведено, в т.ч. - да е материалноправно активно легитимиран като носител /нов кредитор/ на процесното вземане спрямо ответника.

Ищецът не доказа да е титуляр на вземането и да е извършено прехвърляне именно с твърдяната цесия в негова полза. Ето защо и искът следва да бъде отхвърлен.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ответника, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, но същият не е направил и не претендира такива.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „Мост Финанс Мениджмънт” АД, ЕИК 200385975 против В. Ю. Х., ЕГН **********, иск за признаване за установена в отношенията между страните дължимостта на сумите от: 4000 лева – главница по договор за кредит №..... от 13.02.2020 г., сключен между В. Ю. Х. и „Фератум България“ ЕООД, което вземане да е платено от „Фератум Банк“ /сега „Мултитюд Банк“/ съгласно договор за гаранция от 13.02.2020 г. и прехвърлено на 26.10.2023 г. от „Мултитюд Банк“ на „Мост Финанс Мениджмънт” АД с договор за цесия, ведно със законната лихва от 13.03.2024 г. до погасяването, за които /ведно с други вземания/ е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2432/14.03.2024 г. по ч.гр.д.№ 4669/2024 г. по описа на ПРС.

5

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.