Определение № 2822 от 29.10.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2822 гр. София, 29.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно частно гражданско дело № 20251000502827 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба от Б. Р. Д. срещу определение № 488 от 18.09.2025 г., постановено по т.д. № 79/2025 г. по описа на Софийски окръжен съд, ТО, I - 5 състав, с което е допълнено определение № 420/14.08.2025 г. по същото дело в частта за разноските, чрез осъждане на основание чл. 78, ал.4 ГПК частни жалбоподател да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 12113078 направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 800 лева.

Частният жалбоподател навежда доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение. Сочи, че съдът е игнорирал поддържаното от него възражение, че в конкретния случай ответникът не разполага с право на присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като не са представени доказателства плащането да е извършено в полза на конкретния адвокат, осъществил процесуалното представителство по делото.

Поддържа, че когато договорът за правна помощ е сключен с адвокатско дружество, дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде заплатено именно на преупълномощения от това адвокатско дружество адвокат, който реално е осъществил защитата в процеса, тъй като в обратната хипотеза не е налице доказан разход в пряка връзка с конкретното производство и на страната не следва да се присъждат разноски по смисъла на чл. 78 ГПК. В съотношение на евентуалност излага, че първоинстанционният съд неправилно не е уважил своевременно наведеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Твърди, че с оглед конкретната фактическа и правна сложност на спора и факта, че производството е прекратено и не се е развило в неговия пълен обем, определените разноски в размер на 1 800 лева се явяват прекомерни, като в тази връзка сочи и че съдът неправилно е взел като база за преценката си установените минимуми в Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като същата не е задължителна за съда. Моли съда да отмени обжалваното определение , в съотношение на евентуалност да намали присъдения размер на адвокатско възнаграждение.

Ответникът по частната жалба ЗК „Лев Инс“ АД, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Твърди , че договорът за правна защита и съдействие е сключен с адвокатско дружество, което впоследствие е упълномощило адвокат – сътрудник да осъществи конкретното процесуално представителство. Излага, че представените 1 доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в полза на адвокатското дружество, което е страна по договора за поръчка, доказва, че разходът е направен с оглед осъществяване защитата по делото, предвид което намира за неоснователно направеното в тази връзка възражение на жалбоподателя. Оспорват твърденията в частната жалба, че договореното и изплатено адвокатско възнаграждение е прекомерно, тъй като въпреки че делото е приключило на ранен етап, процесуалният представител е реализирал защита в пълна степен. В тази връзка се поддържа, че съдът правилно е взел като отправна точка на преценката си установените в Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения . Моли съда да потвърди обжалваното определение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на искова молба, предявена от Б. Р. Д. срещу ЗК“Лев Инс“ АД с правно основание чл. 432 КЗ за заплащане на сума в размер на 120 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили в резултат от смъртта на сина му при ПТП, реализирано на 02.12.2021 г., ведно със законна лихва и направените по делото разноски . Препис от исковата молба е връчен на ответника по спора – ЗК „Лев Инс“ АД.

От доказателствата по делото е видно, че ответникът е упълномощил Адвокатско дружество „Р. – Клон България“ , Й. Р. , с БУЛСТАТ 176056745 да осъществява защитата му във връзка с всички дела, заведени срещу дружеството и да ги води до окончателното им приключване, както и да преупълномощава адвокати, наети на постоянен договор за сътрудничество по чл. 77 ЗА. Представено е и пълномощно, по силата на което адвокатското дружество е преупълномощило с правата по горното пълномощно, адвокатите Н. К. и Г. И., наети на постоянен договор за сътрудничество към дружеството с правата, предоставени от ЗК „Лез Инс“ АД .

Въз основа на така учредената представителна власт, адвокат Н. К. е подала отговор на исковата молба, предявена от Б. Р. Д. като е изготвила защита по допустимостта и основателността на претенцията и е заявила доказателствени искания, както и искане за присъждане на разноски по делото.

С молба от 14.08.2025 г., подадена след депозиране по делото на отговора на исковата молба, ищецът Б. Р. Д. е оттеглил предявения иск, в резултат от което с определение № 420/14.08.2025 г., Софийски окръжен съд, I - 5 състав е прекратил производството по т.дело № 79/2025 г. без да разпредели отговорността за разноските, направени за водене на производството, тъй като към този момент не са представени доказателства за реализирани такива. Доколкото производството е прекратено без да е проведено открито съдебно заседание, ответникът е представил доказателствата си за направени разходи за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 248, ал.1 ГПК- фактура за сумата от 1500 лева без ДДС или 1800 лева с ДДС, придружена с извлечение от банкова сметка за нареждане на сумата.

В срока за отговор на молбата по чл. 248, ал.1 ГПК ищецът - сега частен жалбоподател е навел възраженията си срещу дължимостта на разноските, евентуално по размера им с доводи за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

С определение № 488 от 18.09.2025 г., постановено по т.дело № 79/2025 г. по описа на Софийски окръжен съд, I-5 състав е допълнил определението от 14.08.2025 г. в частта за разноските, като е осъдил ищеца да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 1 800 лева – адвокатско възнаграждение.

Настоящата инстанция намира за неоснователно възражението на частния жалбоподател за липса на основание за присъждане на разноски в полза на ответника по делото. В хода на производството ответникът е представляван от адвокат К., чиято представителна власт е учредена по реда на чл. 71, ал.1 ЗА, като адвокатското възнаграждение е заплатено в полза на адвокатското дружество. Горното установява, че ответникът ЗК“Лев Инс“ АД е заплатил разноски за процесуално представителство във 2 връзка със защитата му по т.дело № 79/2025 г., като съдът е възстановил заплатените суми в патримониума на застрахователното дружество, а не в този на адвокатското дружество или на адвоката. Отношенията между дружеството, което е получило възнаграждението, и адвоката, който е осъществил процесуалното представителство, са ирелевантни за преценката, която осъществява съдът при присъждане на разноски по чл. 78, ал. 4 ГПК, тъй като възстановяването се извършва единствено в полза на страната, направила разноските.

След преценка на предмета и развитието на производството по т.дело № 79/2025 г. по описа на Софийски окръжен съд, ТО, I - 5 състав, настоящата инстанция намира за основателно наведеното то частния жалбоподател възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. основните критерии, по които се определя размерът на подлежащите на възстановяване разноски, са фактическата и правна сложност на спора, както и реално извършената работа по делото и етапът, до който е достигнало неговото развитие. При преценката на тези критерии винаги следва да се държи сметка, че адвокатското възнаграждение трябва едновременно да осигурява справедливо заплащане на адвокатския труд и да гарантира условия за конкурентна среда на упражняващите адвокатската професия. Ако в хода на преценката на тези фактори се установи несъответствие между размера на договореното адвокатско възнаграждение и положените усилия за защитата при упражняването на процесуалните права е налице основание да се приеме, че възнаграждението е прекомерно за насрещната страна и не следва да бъде поемано в пълна степен от нея (така и разясненията в т.3 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК).

В настоящия случай пълномощникът на ответното дружество в първоинстанционното производство е осъществил активни действия по изграждане на неговата защита, като е изготвил и депозирал писмен отговор на исковата молба, в който е изразено становище по допустимостта и основателността на иска и са наведени доказателствени искания Това са единствените процесуални действия, осъществени в производството до датата на неговото прекратяване, поради оттегляне на иска от страна на ищеца. Същевременно самото дело не се характеризира с голяма, нито с изключителна, фактическа и правна сложност, като следва да се съобрази, че е налице влязла в сила присъда по отношение на прекия причинител на смъртта на сина на ищеца т.е. деецът, вината и противоправното дейния вече са установени между страните на основание чл. 300 ГПК, което значително намалява необходимостта от процесуална активност за доказване на основателността на иска.

Горното обосновава извода, че процесуалната ангажираност и положените усилия в изграждане на защитата на ответника, обосновават определянето на подлежащо на възстановяване от насрещната страна адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева с ДДС.

С оглед изложеното подадената частна жалба се явява частично основателна, а обжалваното определение следва да се потвърди в частта, с която в полза на ответника са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение до сумата от 600 лв. ДДС. В останалата част, с която съдът е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение в полза на ответника за разликата над 600 лв. до 1800 лв. определението следва да бъде отменено като неправилно.

Водим от гореизложеното, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от № 488 от 18.09.2025 г., постановено по т.дело № 79/2025 г. по описа на Софийски окръжен съд, ТО, I-5 състав в частта, в която Б. Р. Д., ЕГН ********** е осъден да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД , ЕИК 121130788 направените по 3 делото разноски в размер на разликата над 600 лева до присъдените 1 800 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ молбата на ЗК „Лев Инс“ АД , ЕИК 121130788 за допълване на определение № 420/14.08.2025 г., постановено по същото дело, в частта за разноските, чрез присъждане в негова полза на сума в размер на разликата над 600 лева с ДДС до 1 8000 лева с ДДС, като неоснователна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните по реда на чл. 280 от ГПК пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4