Определение № 715 от 09.10.2026, Окръжен съд - Габрово
- Съд
- Окръжен съд - Габрово
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 444/2026
- Вид
- Определение № 715
- Подписан
- 09.10.2026
- В сила
- 09.10.2026
- Състав
- Галина Косева, Габриела Бойкова Илиева, Кремена Големанова
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 715 гр. Габрово, 09.10.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Галина Косева
Членове:
Кремена Големанова
Габриела Б. Илиева като разгледа докладваното от Габриела Б. Илиева Въззивно частно гражданско дело № 20264200500444 по описа за 2026 година Производството по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 4704/11.08.2026 г. от А. Л. С., чрез адв. А. Д., против Определение № 544 от 29.07.2026 г. по гр. д. № 1444/2025 г. по описа на РС – Севлиево, постановено по реда на чл. 248 ГПК, и частна жалба с вх. № 4892/21.08.2026 г. от „Сити кеш“ ООД, чрез адв. Х. М., против същото определение.
В частна жалба с вх. № 4704/11.08.2026 г. се твърди, че с посоченото определение съдът неправилно е оставил без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските на жалбоподателя, с която е поискал увеличаване на присъдения адвокатски хонорар по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. до пълния му претендиран размер за осъщественото процесуално представителство ищцовата страна в първоинстанционното производство. В жалбата се излагат доводи, че съобразно постановките по дело С-427/16г. и С428/16г. на СЕС не следва да се извършват произволни, под пазарните нива намаления на разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като ще се постигне обратен на целения с чл. 01 от ДФЕС ефект, който е да се постигне свободна и лоялна конкуренция. По аналогия следва да бъде приложено разрешението, изведено с решение по дело С- 57/15 на СЕС. на което, тълкуването на нормата на чл.78, ал.5 от ГПК следва да се извърши съответно на смисъла и съдържанието на понятията разумност и пропорционалност на разноските за адвокатско възнаграждение, изведено с решението по дело С57/15 на СЕС. Според СЕС разумният характер на подлежащите на възстановяване разноски се преценява съобразно специфичните особености на делото. Макар изискването за пропорционалност да не означава, че загубилата делото страна трябва непременно да възстанови всички направени от другата страна разноски, то все пак изисква страната, спечелила делото, да има право на възстановяване поне на една значителна и подходяща част от разумните разноски, които действително е понесла. След подробен анализ на практиката 1 на СЕС, излага, че съдът не е подложил на преценка разумния характер на разноските за адвокатско възнаграждение и положения от адвоката труд.
Моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да присъди в полза на пълномощника на жалбоподателя адвокатско възнаграждение в пълния размер, претендиран пред първоинстанционния съд.
В срока за отговор по чл. 276 ГПК, „Сити Кеш“ ООД е депозирало отговор на частната жалба, с който оспорва същата като неоснователна.
Направено е доказателствено искане за прилагане на всички искови молби, депозирани от ищеца А. С. срещу „Сити кеш“ ООД пред РС – Севлиево с предмет искове за прогласяване на нищожност по договори за потребителски кредити, сключени между страните, съединени с искове за връщане на надплатената главница по чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
В частна жалба с вх. № № 4892/21.08.2026 г. обжалваното определение също се оспорва като неправилно. Излага се, че по делото А. С. не е материално затруднено лице, поради което изобщо не следва да се присъжда възнаграждение по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. на процесуалният й представител, като излагат доводи, че съдът следва да проверява факта на материална затрудненост на страната, получила безплатно правна помощ от адвокат.
Оспорват качеството на „потребител“ на ищцата, като навеждат аргументи, че същата сключва договори за потребителски кредити не с цел задоволяване на лични нужди и потребности, а с цел последващо организирано водене на процеси за обявяване на договорите за недействителни и генериране на разноски. Излагат, че с оглед броя на заведените производства между същите страни, които имат за предмет прогласяване на договори за кредит и връщане на надплатената главница по тях, възнаграждението на процесуалния представител следва да бъде определено веднъж на база сумирания общ интерес по всички производства, а не по отделно за всеки иск, респ. всяко производство. Твърдят, че в случая изборът да се образуват отделни производства, доколкото става въпрос за идентични искове с разлика преди всичко в параметрите на сключените договори за потребителски кредити между страните, е налице злоупотреба с права, имащо за цел генериране на разноски. Направени са доказателствени искания за прилагане на исковите молби по четири производства между същите страни, вкл. същият процесуален представител на ищцата, с предмет обявяване на договорите за кредит за недействителни. Направено е и искане за изискване на справка от РС – Севлиево на заведените дела с предмет обявяване на договорите за потребителски кредит за недействителни от А. С.. Молят съда да отмени обжалваното определение като откаже да присъди адвокатско възнаграждение, а в условията на евентуалност да намали същото значително.
В срока за отговор, ответникът по частната жалба е депозирала отговор, с който оспорва подадената частна жалба от „Сити кеш“ ООД като неоснователна.
Частните жалба са подадени в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явяват процесуално допустими.
По доказателствените искания от страна на „Сити кеш“ ООД в отговора 2 на частна жалба с вх. № 4704/11.08.2026 и депозираната от тях частна жалба с вх. № вх. № № 4892/21.08.2026 г., настоящата въззивна инстанция счита, че не е необходимо изискването на подобни справки, доколкото районният съд е приложил по делото искови молби, депозирани от А. С., чрез адв. А. Д., срещу различни финансови институции.
Съдът като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По частна жалба с вх. № 4704/11.08.2026 г.:
С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК на А. Л. С., чрез адв. А. Д., за изменение на решението по гр. д. № 1444/2025 г. по описа на РС – Севлиево в частта за разноските. Съдът е приел, че определеното възнаграждение от 220 евро за предявените искове срещу „Сити кеш“ ООД /за обявяване нищожност на договор за потребителски кредит – с материален интерес 1 227, 10 евро, кумулативно съединен с иск за връщане на платеното над главницата по договора – с материален интерес 632, 19 евро, евентуален иск за обявяване недействителност на клаузата за възнаградителна лихва по договора – с материален интерес 311, 51 евро, и евентуален иск за обявяване недействителност на клаузата за неустойка – с материален интерес 1206 /, съответства на фактическата и правна сложност на делото, съобразявайки, че по предмета на делото е налице непротиворечива и обилна съдебна практика, че са налице множество еднотипни дела със същия предмет, както срещу същите кредитори, така и срещу други кредитори от същия процесуален представител и ищцата /които искови молби съдът е приложил по делото/, както и че извършените действия от процесуалния представител не са в голям обем и същият не се е явявал в съдебните заседания.
Безспорно установено по делото е, че процесуалното представителство, осъществено от адв. А. Д., като пълномощник на ищцата, е при условията на предоставена безплатна адвокатска помощ по ЗА. В тази хипотеза и на основание чл.38 ал.2 ЗА в правомощията на съда е да определи размера на адвокатското възнаграждение, а не на страната, която го претендира, с оглед на което е ирелевантно за спора в какъв размер се претендира от пълномощника.
Съгласно решението на СЕС по дело С- 438/22 и установената съдебна практика, предвидените в Наредба № 1/2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при приложението на разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА. При определяне на размера на адвокатското възнаграждение от значение са фактическата и правна сложност на делото, предмета на спора, обема на осъщественото процесуално представителство, цената на иска.
В случая развилото се производство пред първоинстанционния съд по подадената искова молба от А. Л. С., чрез адв. А. Д. не се отличава с фактическа и правна сложност с оглед предмета, събраните доказателства 3
/единствено писмени/, едното проведено открито съдебно заседание по делото, без участие на страните, вкл. процесуалните им представители, наличието на установена съдебна практика по такъв вид дела, като изходът на спора по предявения установителен иск за нищожност на договор за потребителски кредит, обуславя изхода на спора по предявения иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Процесуалният представител на ищцата е депозирал искова молба, но същият не е взел лично участие в единственото проведено открито съдебно заседание по делото, не е пледирал по същество на спора, не е представил писмени бележки с анализ на доказателствата по делото и изложени конкретни доводи по основателността на всяка от исковите претенции. С оглед обема на осъществената процесуална защита от адв. Д. пред първоинстанционния съд по конкретното дело, фактическата и правна сложност на спора, защитавания материален интерес въззивният съд намира, че първоинстанционния правилно е определил размера на следващото се на адв. Д. възнаграждение, за оказана от него безплатна адвокатска защита на ищеца по делото. При определяне на дължимото възнаграждение следва да се държи сметка и за обстоятелството, че съединените искове срещу „Сити кеш“ ООД произтичат от един и същ договор за кредит и защитата по тях е изградена върху обща правна теза. Поради това механичното натрупване на възнаграждение за всеки иск поотделно, без отчитане на значителното припокриване на извършената процесуална дейност, би довело до присъждане на разноски, които надхвърлят разумната и справедлива стойност на положения труд.
По частна жалба с вх. № № 4892/21.08.2026 г.:
С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК на страната, с която последната е възразила срещу присъждането на възнаграждение в полза на адвоката на ищцата по реда на чл. 38 ЗАдв.
Мотивирал се, че е съдът не проверява дали са били налице условията за предоставяне на безплатно процесуално представителство по чл. 38, ал. 1 ЗАдв., вкл. материално затруднена ли е страната. Следствие на това съдът е приел, че на адвокатът се дължи възнаграждение в определен от съда размер, като е приел, че определеното и присъдено с решението възнаграждение съобразно с уважената част от исковете, съответства на фактическата и правна сложност на делото и на извършената от адвоката работа.
Към настоящият момент е образувано тълк. д. № 3/2025 г. на ОСГТК на ВКС по въпросите „1. Има ли право съдът на преценка дали са налице обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата при направено искане по чл. 38, ал. 2 от същия закон, или те са предоставени единствено на договарящите се и не подлежат на проверка от съда? 2. Дължат ли се разноски по смисъла на чл.
36 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс за заплатено адвокатско възнаграждение за изготвен отговор на касационна жалба на насрещната страна, когато и двете страни са подали касационни жалби, по които не е допуснато касационно обжалване“, по което все още няма произнасяне. Предвид това, настоящият 4 въззивен състав не е обвързан от никое от различните виждания по първия въпрос в практиката, поради което възприема виждането, че съдът не следва да извършва проверка на обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ по чл. 38 ЗАдв. Предвид това, се явява неоснователно възражението на жалбоподателя, че А. С. не е материално затруднено лице.
По оспорването на качеството „потребител“ на ищцата, съдът намира, че не би могла да се възприеме тезата на жалбоподателя досежно сключването на договори за потребителски кредит единствено с цел последващо водене на процеси и обогатяване в резултат на генерираните разноски от тези дела. Не са налице доказателства, от които да се приеме, че изтеглените кредити са употребени за търговска или професионална дейност, поради което не може да се отрече качеството й на „потребител“.
Разпечатката съдържа 30 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/10df1d4a-a717-4178-b1a9-6ffa1c9ad3c2