Определение № 1633 от 29.05.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1633 гр. София, 29.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Добрева Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Мария Бойчева Касационно търговско дело № 20258002900423 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника “ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА” ЕАД, ЕИК 103061301, против решение № 264/11.10.2024 г. по в.т.д.

№ 108/2024 г. по описа на Апелативен съд – Варна, потвърждаващо решение № 532/11.12.2023 г. по т.д. № 141/2023 г. на Окръжен съд – Варна в частта, с която е осъден на основание чл. 266, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на “СМАРТПРО” ООД, ЕИК 103130480, сумата от 47 177,64 лева с ДДС неплатен остатък от възнаграждение по сключен между страните договор от 30.12.2020 г. за проектиране и внедряване на интегрирана система за обработка на информацията в отдел “Складово-експедиционен” за нуждите на пристанището по поръчка № Т-19А-20, ведно със законната лихва от 07.03.2023 г. до окончателното плащане, и сумата от 3 909,20 леваобезщетение за забава върху главницата за периода 19.03.2022 г. – 09.01.2023 г., както и разноски по делото.

С касационната жалба са въведени оплаквания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК за недопустимост и неправилност на въззивното решение в обжалваната част.

Твърди се, че атакуваният съдебен акт е недопустим, тъй като е постановен по нередовна исковата молба. Развиват се съображения, че от въззивния съд са допуснати процесуални нарушения на чл. 10 и чл. 236, ал. 2 ГПК. Според касатора, съдът не е разгледал всички защитни възражения срещу предявения иск, своевременно заявени от ответника в отговора на исковата молба и на допълнителната такава. В тази връзка се изразява несъгласие с мотива на въззивния съд, че същите не отговарят на извънпроцесуалното поведение на възложителя до момента и изявленията за съответствие на изработеното с 1 поръчаното. Сочи се, че в нарушение на чл. 201 ГПК апелативният съд не е назначил тройна експертиза по въпроси №№ 1, 2, 7, 14, 18 и 19, отговорите на които почиват на твърдения на страните и разменена кореспонденция, а не на проверка на изработения продукт и възложеното. Аргументира се подробно становището, че поради допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила неправилни са и фактическите констатации на съда и формираните правни изводи – че е налице надлежно изпълнение на договореното; че с протокола от 14.02.2022 г., който е третиран от съда като допълнително споразумение, възложителят се е съгласил, че функционалностите, сочени в исковия процес като недостатъци, не са предмет на процесния договор и техническото задание; липсва уговорка за времевата продължителност на всеки от етапите, което се опровергава от план по дати на стр. 14 от техническото предложение – неразделна част от споразумението между страните; кредиторът е изпаднал в забава с оглед липсата на данни за съдействие на отправената от ищеца покана на 23.12.2021 г., който извод не съответства на последващата кореспонденция между тях; системата е внедрена на 20.01.2022 г., което не е установено по делото; не е доказано кога са осигурени условията от страна на ответника и е допуснат ищецът за извършване внедряване на пробната версия, каквито твърдения не са изложени и от ищеца. Счита се, че в разрез с процесуалните правила са приети доказателства, без да е обяснено значението им за спора, макар същите да са с дати преди подаване на исковата молба, като насрещната страна не е доказала наличие на пречка за своевременното им представяне по делото. Част от тях са и в нечетливо копие. Релевира се и нарушение на чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК предвид липсата на посочване в решението на банкова сметка или друг заявен от ищеца начин на плащане. Прави се оплакване за нарушение на материалния закон, тъй като съдът не бил установил точния предмет на процесния договор и действителната воля на страните, както и изпълнението на задълженията по него. Подчертава се, че в срок от една година, считано от сключването на договора, ищецът не е предупредил за недостатъци и непълноти в техническото задание, а това е направено едва при изтичането на крайния срок с писма от 23.12.2021 г. и от 04.01.2021 г., за да се оправдае неизпълнението.

Липсващите функционалности на системата не са налични и до подаване на касационната жалба, като неправилно е възприетото от въззивния съд, че доколкото е неизпълняемо, задължението се изключва от договора. Излагат се доводи, че официално искане за сертификат е отправено едва на проведената на 08.02.2022 г. среща между страните; ищецът е следвало да си осигури необходимия интерфейс от “Микроакаунт” ЕООД, без който не е могъл да изпълни поетите към възложителя ангажименти; продуктът не отговаря на предварително посочените потребности на възложителя – оптимизиране на връзките между отделите в пристанището с възможност на всеки от тях да дава или получава информация, както и възможност за обмен на данни с Агенция Митници. При тези доводи се твърди, че задължението на ответника за заплащане на възложеното е изпълнено след извършеното прихващане със стойността на дължимата от изпълнителя неустойка за забава по раздел VII, т.

2 и т. 3 за периода от 25.12.2021 г. до 16.02.2022 г., т.е. за общо 53 календарни дни върху стойността на договора от 399 980 лева, възлизаща на 57 997,10 лева. Оспорват се мотивите на апелативния съд в обратен смисъл, както и извода му, че с подписването на приемо-предавателния протокол и връщането на гаранцията за изпълнение се считало, че възложителят е приел неизпълненото. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната уважителна част и отхвърляне на предявените искове, както и присъждане на направените по делото разноски.

Искането за допускане на касационно обжалване се основава на чл.280, ал. 1, т. 1 ГПК, като са поставени следните въпроси:

1. “Следва ли въззивният съд да се произнесе по възраженията за 2 нередовност на исковата молба и обезсили решението на първата инстанция, ако констатира, че е разгледана неуточнена искова претенция, или следва да процедира по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК като предостави на ищеца възможност да поправи нередовностите на исковата молба?”.

2. “Какво трябва да бъде съдържанието на мотивите към въззивното решение? В него трябва ли да бъдат обсъдени всички защитни възражения по претендираните материални права, направени от ответника своевременно в отговора на исковата молба?”.

3. “Кога възниква задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на своето решение доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, които са от значение за изхода на спора?”.

По отношение на първите три питания се сочи, че обжалваното уважително решение е постановено в противоречие със задължителната практика на касационната инстанция – т. 4 от Тълкувателно решение № 1/17.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и т. 19 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, както и казуалната такава, намерила израз в решение № 76/12.06.2012 г. по т.д. № 377/2011 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 104/11.07.2024 г. по т.д. № 820/2023 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 227/22.03.2019 г. по гр.д. № 896/2018 г. на ВКС, ГК, III г.о.

4. “Съдът има ли процесуалното задължение да преценява направеното от страна или от неин представител извънсъдебно или съдебно признание на факт с оглед на всички обстоятелства по делото?”.

5. “Съдът има ли задължението при спор да тълкува сключения между страните договор, като търси действителната обща воля на страните?

Отделните уговорки в договора трябва ли да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността?”.

По четвъртото и петото питане се релевира, че е налице отклонение на въззивното решение от практиката на касацията, обективирана в решение № 101/16.07.2024 г. по т.д. № 2666/2022 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 546/23.07.2010 г. по гр.д. № 856/2009 г. на ВКС, ГК, IV г.о., както и цитираните в тях решение № 5/06.02.2020 г. по гр.д. № 641/2019 г. на ВКС, ГК, IV г.о., и решение № 136/06.11.2015 г. по т.д. № 2483/2014 г. на ВКС, ТК, II т.о.

6. “Освобождава ли се длъжник ът от отговорност за неустойка, при наличие на предпоставките по чл. 83 ЗЗД, респективно на чл. 95 ЗЗД? Всяка забава на възложителя ли води до освобождаване на отговорност на изпълнителя или само ако бъде установено при пълно и главно доказване, че конкретно действие или бездействие е повлияло на изпълнението по определен начин?”.

7. “Изпълнителят положил ли е дължимата грижа, ако не е предупредил своевременно възложителя, че проектът или материалът страдат от недостатъци или поръчаното няма да служи за целите за които е поръчано в пълен обем?”.

3

8. “Длъжен ли е възложителят да приеме изработеното, ако изпълнителят го е уведомил, че то няма да служи на целите му в края на срока за изпълнение?”.

9. “Как се определя обичайният срок за проверка и приемане на работата - по силата на заложеното в плана за изпълнение от Техническото предложение за конкретния договор или по принцип от предположенията на вещите лица?”.

По шестото, седмото, осмото и деветото питане се сочи, че обжалваното решение е в разрез с трайната практика на касацията - решение № 164/03.02.2016 г. по т.д. № 1890/2014 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 225/29.04.2010 г. по т.д. № 838/2008 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 9/10.09.2010 г. по т.д. № 150/2009 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 2834/19.11.1974 г. по гр.д. № 1895/1974 г., I г.о.

Иска се от касатора допускане на касационен контрол и на основание чл.

280, ал. 2, предл. 2 ГПК поради вероятна недопустимост на въззивното решение, с твърдение за неотстранени нередовности на исковата молба.

Ответникът по касация “СМАРТПРО” ООД оспорва искането за достъп до касация и подадената жалба като неоснователни.

В подадения отговор е обективирана и насрещна касационна жалба на ищеца по делото срещу въззивното решение в отхвърлителната част за разликата над 47 177,64 лева до 57 997,10 лева с ДДС, като се иска уважаване на претенцията в пълен размер, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и присъждане на направените разноски. Поддържат се изложените твърдения по съществото на спора и се оспорват заявените от ответника възражения. Подчертава се, че изпълнителят ищец е изправната страна по договора. Претендираната част от възнаграждението по процесния договор е дължима и изискуема, но въпреки това не е заплатена от възложителя.

Иска се допускане на касационен контрол в хипотезата на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по следния въпрос: “Какви са критериите изработеният софтуерен продукт да отговаря на установените с договора изисквания и налице ли са основания за начисляване на договорна неустойка”, при посочени от страната условия.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК от ответника “ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА” ЕАД е депозиран отговор на насрещната касационна жалба, в който се възразява срещу искането за достъп до касационна проверка и се оспорва основателността на подадената жалба.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Касационната жалба на ответника е допустима – подадена е от надлежна 4 страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

В случая въззивният съд, сезиран с жалби на насрещните страни по спора, за да потвърди първоинстанционното решение в обжалваните части, след извършен обстоен анализ на събраните по делото доказателства, е приел, че не е спорно и се установява по делото, че между “ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА” ЕАД, като възложител, и “СМАРТПРО” ООД, като изпълнител, е възникнало валидно правоотношение по договор от 30.12.2020 г. за проектиране и внедряване на интегрирана система за обработка на информацията в отдел “Складово-експедиционен” за нуждите на пристанището по поръчка № Т19А-20. С приемо-предавателен протокол от 16.02.2022 г. възложителят е приел изпълнението на изготвения продукт, без възражения за неизпълнение в качествено и количествено отношение, с нарочно изявление за съответствие на изработеното с поръчаното. След изтичане на гаранционния срок, респ. срока за задържане на учредената от изпълнителя гаранцията за добро изпълнение по договора, тя е върната от възложителя, което също е счетено от съда за извънсъдебно признание за съответствие на поръчаното с приетия продукт.