Определение № 108 от 17.01.2022, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 108 гр. София, 17.01.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нели Куцкова

Членове:

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело № 20201000503084 по описа за 2020 година

Производството е по чл.247 и 248 от ГПК, образувано по молба, подадена от процесуалния представител на ищеца А. Г. В..

В молбата се съдържат две искания:

Да се отстрани очевидна фактическа в диспозитива на решението, поради неправилното възприемане от съда на размера на предявения, съответно уважения иск срещу ответника УМБАЛ „Св. Анна“ АД.

Да се измени решението в частта за разноските като в полза на процесуалния представител на ищеца да се присъди възнаграждение в размер на 800 лева за въззивната инстанция. Евентуално се претендира, /ако съдът настоява на убеждението си, че от страна на въззивника не е заплатен трудът на представляващия го адвокат/, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА в полза на адв. А. Ч. да се присъди възнаграждение за положения от нея труд пред въззивната инстанция.

Ответниците УМБАЛ „СВ. ГЕОРГИ“ ЕАД и УМБАЛ „СВ. АННА“ АД, на които са изпратени преписи от молбата на ищеца, не са изразили становище по нейната основателност.

Съдът намира, че молбата за изменение на решението в частта за разноските е допустима – същата е подадени при спазване на срока по чл.248, ал.1 от ГПК, от активно легитимирана страна – жалбоподател в производството пред Софийския апелативен съд.

Искането за поправка на очевидна фактическа грешка също е допустимо.

1

При преценка на основателността на молбата съдът намира следното:

По молбата за поправка на очевидна фактическа грешка. Такава грешка подлежи на коригиране, ако е налице несъответствие между мотивите и диспозитива на съдебния акт. В мотивите си въззивният съд е приел, че искът срещу ответника УМБАЛ „Св. Анна“ АД, предявен за 55 000 лева, е основателен за 40 000 лева. Тъй като първоинстанционният СГС е отхвърлил иска изцяло /за 55 000 лева/, въззивният съд е отменил решението само в частта, за която е приел, че искът е основателен, а именно – за 40 000 лева. В останалата му част решението на СГС е потвърдено. Не е налице противоречие между мотиви и диспозитив, поради което не е налице основание за поправяне на очевидна фактическа грешка в диспозитива на въззивното решение.

Относно искането за изменение на решението в частта, с която е отказано присъждане на адвокатско възнаграждение: Както е посочено в решението, към въззивната жалба е приложен документ, озаглавен „пълномощно и договор за правна защита и съдействие“ /л.28 от въззивното дело/. В раздела „Заплащане на адвокатско възнаграждение“ е записано: „За извършения от упълномощения тук адвокат А. Ч. труд, се задължавам да заплатя възнаграждение за производството пред КЗД в размер на 1 200 (хиляди и двеста) лв., платими към момента на сключване на този договор“. Съдът е приел, че макар и органът, за представителство пред който е договорено възнаграждението, да е погрешно посочен /КЗД/, пълномощното и договорът се отнасят за САС. За да откаже присъждане на адвокатско възнаграждение, съдът изрично е цитирал, че договорената сума е посочена като „платима“, но не са представени доказателства, тя да е била действително „платена“. Доказателства за заплащане на възнаграждението не са представени и в хода на производството, включително към списъка почл.80 от ГПК. А в молбата се твърди, че заплащането на възнаграждението може да бъде установено със свидетелски показания /и не в договорения размер, а за 800 лева/. Подобно установяване е процесуално недопустимо.

Не са налице основания съдът да измени решението си и в тази му част.

Не е налице и основание за присъждане на възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА, тъй като в договора за правна защита и съдействие не е посочено, той да е сключен при такава хипотеза.

С оглед на изложеното, съдът намира, че молбата следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. Г. В. за поправка на очевидна 2 фактическа грешка в решението, постановено на 04.08.2021 г. по гр. дело № 3084/2020 г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. Г. В. за за изменение на решението, постановено на 04.08.2021 г. по гр. дело № 3084/2020 г. в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България в 1-седмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му, при спазване изискванията на чл.280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3