Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 468 от 27.12.2024, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно наказателно дело 594/2024
Вид
Определение № 468
Подписан
27.12.2024
В сила
27.12.2024
Състав
Христо Иванов Крачолов, Велина Емануилова Антонова, Магдалина Стефанова Иванова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 468 гр. Пловдив, 27.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Магдалина Ст. Иванова

Велина Ем. Антонова като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно наказателно дело № 20245000600594 по описа за 2024 година С протоколно определение от 26.11.2024 г. по НОХД № 55/2024 г.

Старозагорският окръжен съд e приел, че не са налице релевирани от страна на защитата и посочени от предходен въззивен състав на съда нарушения на процесуалните правила по чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, допуснати в досъдебното производство – правото на обвиняемия да научи в какво престъпление е привлечен в това качество и да дава или да не дава обяснения по обвинението и да участва в производството. Със същото определение е взел спрямо подсъдимия мярка за процесуална принуда забрана за напускане пределите на страната. Недоволен от определението по посочените му пунктове е останал подсъдимият, който е подал жалба чрез своя защитник с искане то да бъде отменено. Мотивира се тезата, че внесеният в съда обвинителен акт не отговаря на всички изисквания на чл. 246 от НПК поради различие в съдържанието и в правната квалификация на изпълнителното деяние, описано в постановлението за привличане на обвиняем и в заключителната част на обвинителния акт. Прави се оплакване, че първият съд е отговорил само частично на доводите на защитата за разликата в скоростта. Защитата излага съображения и за допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 227, ал. 2 и ал.

4 НПК при предявяване на разследването. Акцентира и върху това, че с протоколно определение на съда от 13.10.2023 г. по ВЧНД № 450/2023 г.

Апелативен съд – Пловдив е посочил, че правата на подсъдимия не са били гарантирани в хода на разследването и в частност правото му на лично участие при предявяване на разследването. По отношение на искането за отмяна на мярката за процесуална принуда се сочи, че подсъдимият има изрядно процесуално поведение, явявал се е редовно, когато правото му на предвижване не е било ограничено, а наложеното му ограничение е несъразмерно на прилаганата забрана да напуска *, както и на неговото 1 семейно положение и добрите му характеристични данни.

Държавното обвинение, пострадалите и техните повереници не са взели становище по подадената жалба.

С атакуваното определение първият съд не е констатирал противоречия и разминавания при описание на фактите, свързани с обвинението. Посочил е, че става въпрос за т. нар. „експертно дело“, при което величината на скоростта се определя с помощта на вещи лица, като обвинението е съобразило развоя на постъпващите по експертен път данни, които са били ценени изцяло в полза на подсъдимия. Инстанцията е мотивирала и изводите си, че указанията от предходното връщане на делото на прокурора са били изпълнени, като са били преодолени забелязаните пропуски. Съобразно приложения в кориците на делото протокол за предявяване на материалите е посочила, че не е била нарушена процедурата на чл. 227 НПК. В допълнение правилно е отбелязала, че съдебната фаза е централна в наказателното производство, където на подсъдимия са предоставени всички възможности да се запознава със събраните доказателства, да оспорва тяхната годност и да прави доказателствени искания, т. е. да реализира в пълен обем правото си на защита. Във връзка с оплакването на защитата, че бил игнориран доводът за правната квалификация на деянието, първият съд правилно е отговорил, че нецитирането на предложението по ал. 3 на чл. 343 НК надхвърля изискванията за пълнота на обвинението от правна страна и не накърнява правото на защита. Действително с внесения за първи път в съда обвинителен акт е била посочена и ал. 4 на чл. 343 НК във връзка с ал. 3 от цитираната норма, докато в актуалния сезиращ инструмент, правната квалификация е била посочена само по ал. 3 на чл. 343 НК. Това, обаче, няма значение, доколкото с отпадането на цитираната алинея от обвинението е безпредметно и нейното обсъждане. От друга страна, съдебната практика е била константна във времето, че в ал. 4 на коментираната разпоредба, законодателно е извършено приравняване между наказуемостта за хипотезите на повече от един смъртен случай по ал. 3 на чл. 343 НК и наказуемостта само за един смъртен случай, когато е придружен с причиняването на телесни повреди на едно или повече лица, поради което не се съзира неяснота на обвинението в посочения от защитата смисъл. Това е така, доколкото факти, свързани с причиняването на телесни повреди и на други, извън изброените в диспозитива на обвинението лица не се сочат, не се съзира и претендираната неточност в правната квалификация на описаните факти, на която се позовава защитата. С това аргументирано първият съд е приел, че не са налице противоречия и непълноти в обстоятелствата, които да пречат на подсъдимия да разбере фактите по делото и неговата правна квалификация.

По отношение на взетата мярка за процесуална принуда – забрана за напускане на пределите на страната, първият съд е приел, че към настоящия момент с оглед целите на тази мярка тя се явява необходима, за да обезпечи провеждането на съдебното производство, тъй като поради тежестта на повдигнатото обвинение, явяването на подсъдимия е задължително и е необходимо нейното прилагане. Не може да бъде споделено виждането за 2 непропорционалност на мярката, още повече, че е свързана само с ограничаване на правото на свободно преминаване на границите без да е налице пълна забрана за това. В тази връзка доводите на защитата за непропорционалност на тази мярка са неоснователни, тъй като наложеното ограничение не е абсолютно, а подлежи на съдебна преценка по реда на чл. 68, ал. 7 от НПК.

Във връзка с гореизложеното не се споделят доводите в жалбата за нарушение по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, тъй като изготвеният обвинителен акт очертава всички фактически и юридически параметри на обвинението, по които съдът следва да се произнесе. Не са налице сочените от защитата пороци в обвинителния акт, които да ограничават правото на обвиняемото лице да разбере в извършването на какво точно престъпление е обвинено, за да организира пълноценно защитата си, нито са били ограничени процесуалните му права на подготвителната фаза.

Жалбата на защитата не може да бъде споделена и в останалата си част, в която се прави оплакване от вземането на мярка за процесуална принуда забрана за напускане на пределите на страната, освен с разрешение на съда.

Предвид обстоятелството, че понастоящем подсъдимият е без мярка за неотклонение и явяването му в съдебно заседание е задължително заради обвинението му за тежко престъпление, както и поради обстоятелството, че делото навлиза в активна фаза с призовани свидетели и вещи лица, както и поради данните по делото за връзки на лицето с чужбина, за да се осигури нормалния ход на делото, спрямо подсъдимия следва да се изпълнява мярката за процесуална принуда – забрана да напуска пределите на страната, освен с разрешение на съда.

Ето защо жалбата е неоснователна и обжалваното определение, в подлежащите на контрол части, следва да се потвърди като правилно и законосъобразно. Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 980 от 26.11.2024 г. по НОХД № 55/2024 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което са били оставени без уважение исканията за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, като спрямо подсъдимия е била взета мярка да процесуална принуда – забрана за напускане пределите на страната.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4