Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 25647 от 15.12.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 13729/2025
Вид
Определение № 25647
Подписан
15.12.2025
В сила
15.12.2025
Състав
Божана Желязкова, Десислава Янева-Димитрова, Любка Голакова

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274-чл.279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274-чл.279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274-чл.279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274-чл.279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274-чл.279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274-чл.279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25647 гр. София, 15.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божана Желязкова

Членове:

Любка Голакова

Десислава Янева-Димитрова като разгледа докладваното от Божана Желязкова Въззивно частно гражданско дело № 20251100513729 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК вр. с чл.274-чл.279 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК: 202393458, седалище и адрес на управление: гр. София, 1421, р-н „Лозенец“, ул. „********, представлявано от З.С.Р. управител, чрез пълномощника - юрисконсулт Д.Д., срещу определение № 44682 / 27.10.2025 г., с което е отхвърлена молбата му за изменение на решение № 6118 / 07.04.2025 г. постановено по гр. д. № 59299 / 2023 г. на СРС, 44 състав, в частта за разноските. Частният жалбоподател поддържа доводи за неправилност на изводите на първоинстанционния съд.

Моли да бъде отхвърлена претенцията за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение поради злоупотребата с процесуални права по смисъла на чл. 3 ГПК, а в условията на евентуалност, моли да бъде намален драстично размерът на присъденото адвокатско възнаграждение, определяйки разумен, справедлив и пропорционален на положените минимални юридически и практически усилия такъв под установения с Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Насрещната страна по частната жалба- ЕАД „Д. М.“, представлявано от Д.М., оспорва жалбата като неоснователна и заявява искане за потвърждаване на обжалваното определение като законосъобразно и правилно по съображения, подробно развити в депозирания писмен отговор на жалбата.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Настоящият въззивен състав напълно споделя изводите на СРС с оглед данните, съдържащи 1 се в първоинстанционното производство.

Пред СРС са предявени от един ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове - в този смисъл е определение № 29 от 20.01.2020 г. по ч. т. д. № 2982/2019 г. по описа на ВКС, II т. о.

Първоинстанционният съд се съобразил с практиката на ВКС, обективирана в определение № 174 от 26.04.2021 г. по ч.гр.д. № 560/2021 г. на III г., където се приема, че, присъждайки пълния претендиран размер, би се стигнало до злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК, с която злоупотреба се нарушават установените граници за упражняване на субективните права и основните принципи на гражданския процес, както и че съдът не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба, поради което разноските не биха се дължали дори да се приеме, че са извършени в самостоятелно производство. В този смисъл е и Определение № 5356 от 28,04.2023 г. по в.ч.гр.д. № 4277/2023 г. по описа на СГС ЧЖ-1-Д състав.

Частният жалбоподател изтъква злоупотреба с права, но в тази насока не представя доказателства. Настоящият съдебен състав не установи твърдяната в частната жалба злоупотреба с права и намира, че съдът правилно е разпределил тежестта за разноските, като е взел под внимание всички факти и обстоятелства, които са относими към настоящия случай, като не е допуснал неоснователно обогатяване на едната страна, за сметка на другата.

Изхождайки от правната и фактическа сложност на делото, както и от цената на исковете, правилно СРС е определил 480 лв. възнаграждение за оказаната безплатна адв.помощ на ищеца.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна частна жалба на „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК: 202393458, седалище и адрес на управление: гр. София, 1421, р-н „Лозенец“, ул.

„********, представлявано от З.С.Р. - управител, чрез пълномощника - юрисконсулт Д.Д., срещу определение № 44682 / 27.10.2025 г., с което е отхвърлена молбата му за изменение на решение № 6118 / 07.04.2025 г„ постановено по гр. д. № 59299 / 2023 г. на СРС, 44 състав, в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3