Решение № 4296 от 02.08.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4296 гр. София, 31.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Теодора М. Петрова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100507743 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 ГПК – чл. 273 ГПК.

С решение № 1394 от 23.02.2022 г., постановено по гр. д. № 25384/2021 г. по описа на СРС, ГО, 175 състав, съдът е признал за установено по предявения по реда на чл.422 ГПК иск с правно основание чл.266 ЗЗД, че „Т.П.“ ЕООД дължи на „ВЗ Д.“ ЕООД сумата от 5 880 лв., представляваща неплатена част от възнаграждение по договор за проучване и проектиране от м.09.2019 г. за сграда 4, сграда 5 и сграда 13 в „Център за социална рехабилитация и интеграция на лица е психични разстройства и лица с умствена изостаналост“, съгласно фактура № 77/21.04.2020 г., ведно със законната лихва от 27.10.2020 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 52260/2020 г. по описа на СРС, 175 състав. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 697, 60 лв., представляваща разноски в заповедното производство и сумата от 967, 60 лв., представляваща разноски в исковото производство, както и да заплати на основание чл.77 ГПК в полза и по сметка на Софийски районен съд сумата от 250 лв., представляваща платен от бюджета на съда депозит за възнаграждение на вещо лице.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника „Т.П.“ ЕООД, с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно. Счита, че възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка не съответства на събраните в хода на производството доказателства, тъй като същите не са разгледани в тяхната цялост, което е довело до погрешно формирани изводи. По делото е представена справка за платена сума в размер 1 на 8 400 лв. с ДДС, което плащане е извършено на 17.02.2020 г. Не е налице основание същата да не бъде кредитирана като годно доказателство по делото. Твърди, че фактура № 77 от 21.04.2020 г. не е представена на ответника по надлежния ред. Последната не е изпращана по поща или на официалния и-мейл на дружеството, а е била изпратена на и-мейл на друго дружество. Без получаване на фактурата ищецът е нямало как да знае, че такава е издадена и съответно да възрази срещу размера й. Моли съда да се отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявеният иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на възивната жалба от ответника „ВЗ Д.“ ЕООД, с който я оспорва. Излага съображения, че ищецът едва с въззивната жалба навежда доводи, че не е бил уведомен за издадената фактура, което е преклудирано. Твърди, че възражението, че фактура № 77 е било адресирано до и-мейл, различен от официалния и-мейл на възложителя, не кореспондира с приетите и установени доказателства - за приетото изпълнение на 18.12.2019 г. е била изпратена фактура № 72 за дължимото плащане от 30%, както и други документи, които са получени на посочения и-мейл адрес на ответника.

Поддържа, че изискуемостта на вземането по второто плащане настъпва с предаването и приемането на изпълнението в 14-дневен срок от предаването на съответните проекти. Предаването на проектите е станало на 30.09.2019 г. по част първа и втора от договора в офиса на изпълнителя. Изработените проекти са одобрени от възложителя и от компетентните технически органи на Община Своге, като изпълнението било прието чрез преки и конклудентни действия, защото посочения от възложителя строителен надзор е издал оценка за съответствие на изработения проект с основните изисквания по строежите съгласно чл. 142, ал. 6, т. 2 ЗУТ и на основание изработените проекти е издадено разрешение за строеж. С оглед на това счита, че изработеното отговаря на възложената работа. Същевременно възложителят не е изплатил изцяло дължимото възнаграждение на изпълнителя.

Изискуемостта на срочното изпълнение настъпва на уговорения падеж без да е необходима покана и даване на подходящ срок за изпълнение. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

СРС е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.266, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 27.10.2020 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника за сумата от 5 880 лв., дължима по фактура № 77/21.04.2020 г.

Срещу постановената заповед ответникът е депозирал възражение. Възложил на ответника по договор за проучване и проектиране от края на месец август 2019 г. изпълнение на проект в два етапа: заснемане, проучване и проектиране на обект - сграда 4 с идентификатор ***, сграда 5 с идентификатор *** и сграда 13, с идентификатор

*** в „Център за социална рехабилитация и интеграция за лица с психични разстройства и за лица с умствена изостаналост“, разположени в поземлен имот с идентификатор *** съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Малиново, община Своге, област Софийска, представляваща публична общинска собственост съгласно акт за публична 2 общинска собственост № 1252 от 04.04.2019 г., вписан с вх. peг. № 371/05.04.2019 г., акт № 57, том втори, дело 262. Възлагането било извършено първоначално от В.Л., която изискала заснемане на сградите с цел възстановяване на строителните книжа, които били изгубени или унищожени и след това изготвяне на проекти в съответните части. На 30.08.2019 г. изпълнителятq заедно с архитектурен техник Недялка Нановqа посетили обекта и извършили заснемането. След 2-3 дни изпълнителят изпратил оферта на имейла на ответното дружество, като в нея е включена и дейността по строителния надзор, но възложителят заявил, че ще ползва друг строителен надзор. Приемането на офертата и клаузите на договора били потвърдени чрез телефонни разговори и изпратени съобщения между страните по електронна поща. Страните постигнали съгласие изпълнението да се раздели на два етапа: първи етап - изготвяне на проект - „Заснемане на проект за възстановяване на строителни книжа на сгради, общинска собственост, с.

Малиново, община Своге в следните части: архитектурно заснемане, конструктивно становище; електро становище; ВиК становище“ и втори етап - „изготвяне на технически проект за смяна на предназначението на сгради в Център за социална рехабилитация и интеграция за лица с психични разстройства и за лица с умствена изостаналост в следните части: архитектура, конструкции, електро, ВиК, геодезия- трасировъчен, озеленяване на прилежащия на сградите терен. Сочи, че сроковете за изпълнение били следните за първи етап - 7 работни дни, за втори етап - 14 работни дни, като започвали да текат от получаване на авансово плащане в размер на 30 % от стойността на договора, ведно с изходните данни и документи, необходими за изработването на проекта. Поддържа, че уговореното възнаграждение за част първа е в размер на 1 000 лв. и за част втора – 6 000 лв. без ДДС. Изпълнителят се задължил да сключи договори с подизпълнители в определената област за съответните части от проекта, да упражнява авторски надзор по време на изпълнение на проектната разработка и съответно да се счита за титуляр на авторското право върху проектната разработка; да предаде изработеното на възложителя на хартиен и на магнитен или дигитален носител Твърди, че на 30.08.2019 г. е извършено заснемане на сградите, на 03.09.2019 г. изпълнителят уведомил възложителя, че е изпълнил част първа от възложената задача. На 25.09.2019 г. са изпратени проектите от част първа и втора по електронната поща, посочена от възложителя, а на 26.09.2019 г. - проектите и документите в двете части от договора. На 18.12.2019 г. е изпратена фактура № 72 за дължимото плащане от 30 % от стойността на договора, а именно: 2 100 лева, с ДДС общо 2 520 лв. На 27.12.2019 г. е получено плащане на дължимата сума в размер на 2 520 лв. Твърди, че на 16.01.2020 г. изпълнителят информирал представител на възложителя, че е участвал и извършил дейност по одобрението на проектите от техническия орган в община Своге, като е коригирал част от текста в обяснителната записка относно предназначението на обекта. На 21.01.2020 г. е издадено разрешение за строеж № 08 на Община Своге да извърши преустройство на сграда № 4, 5 и 13, в Център за социална рехабилитация и интеграция за лица с психични разстройства и за лица с умствена изостаналост, находящи се в с. Малиново, община Своге, област Софийска.

На 21.04.2020 г. изпълнителят изпратил на възложителя проформа фактура № 77 от 21.04.2020 г. за дължими суми по предоставената услуга в размер на 4 3

900 лева, а с начислен ДДС - 5 880 лева. Поддържа, че предаването на проектите е станало на 30.09.2019 г. по част първа и втора от договора в офиса на изпълнителя. Изработените проекти са одобрени от възложителя и от компетентните технически органи на Община Своге, като изпълнението е прието чрез преки и конклудентни действия, защото посоченият от възложителя строителен надзор е издал оценка за съответствие на изработения проект е основните изисквания по строежите, съгласно чл.142, ал.6, т.2 ЗУТ и на основание на изработените проекти е издадено разрешение за строеж. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от 5 880 лв. – възнаграждение по фактура № 77, представляваща част от дължимо възнаграждение по договор за проучване и проектиране от м.09.2019 г., ведно със законната лихва от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че не оспорва подписването на договор за проучване и проектиране от септември 2019 г. за обект сграда 4, сграда 5 и сграда 13 в „Центъра за социална рехабилитация и интеграция за лица с психични разстройства и за лица с умствена изостаналост“, находящи се в ПИ е идентификатор ***, с. Миланово, общ. Своге. Оспорва твърдението, че не е платено възнаграждение по него. Поддържа, че на 17.11.2019 г. е издадена фактура № 68 с основание: „Инвестиционен проект: уточняване предназначението на сграда 4, сграда 5 и сграда 13 в „Центъра за социална рехабилитация и интеграция за лица с психични разстройства и за лица с умствена изостаналост, находящи се в ПИ е идентификатор ***, с. Миланово, общ. Своге“. Посочената сума била 7 000 лв. без ДДС или 8 400 лв. с ДДС. На 17.02.2020 г. е платена сумата от 5 200 лв., а остатъкът до пълната стойност на договора, а именно: 2 520 лв. с ДДС, е платен на 27.12.2019 г. Твърди, че направеното плащане е извършено по фактура в оригинал, издадена съгласно условията на Закона за счетоводството. Оспорва представеното уведомление чрез електронно съобщение до „Т.П.“ ЕООД, както и електронно съобщение за изпратена фактура от 21.04.2020 г. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.

Въз основа на заявление от 27.10.2020 г., депозирано от „ВЗ Д.“ ЕООД, е постановена заповед за изпълнение на парично вземане по чл.410 ГПК от 11.11.2020 г. по гр. д. № 52260/2020 г. по описа на СРС, ГО, 175 състав, срещу „“Т.П.“ ЕООД за сумата от 5 880 лв., представляваща неплатена част от възнаграждение по Договор от м.09.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 27.10.2020 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 697,60 лв. - разноски по делото, от които 117,60 лв. - държавна такса и 580 лв. - адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу постановената заповед за изпълнение.

Ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.