Решение № 4 от 02.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Пловдив, 02.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20235300501902 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.от ГПК във вр.с чл.439 от ГПК.

С решение № 2123/16.05.2023г.,постановено по гр.д.№381/22г.по описа на ПдРС,10ти гр.с.е отхвърлен като неоснователен предявения от Г. Д. Ш. ,ЕГН-********** против „ЕОС Матрикс“ЕООД,ЕИК-131001375,със седалище гр.София отрицателен установителен иск с правно основание чл.439,ал.1 от ГПК за признаване за установено между страните,че ищецът не дължи на ответника следните суми: 2000лв.главница по договор за издаване на кредитна карта № **А-7736; 2966,60лв. – просрочена договорна лихва за периода от 08.09.2011г. до 18.08.2015г.; 1765,12 лв.– просрочена наказателна лихва за периода от 08.09.2011г. до 23.08.2015г., за които суми е издадена заповед № 5576/25.08.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 10453/2015г. по описа на Районен съд - Пловдив и които са предмет на изпълнение по изп. дело № 20168240401005 по описа на ЧСИ Константин Павлов,поради погасяването им по давност.

Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от Г. Д. Ш. чрез процесуалния представител адв.Н.А.,в която са изложени твърдения за неправилност,необоснованост и немотивираност на решението при наличие на процесуални нарушения.Жалбоподателят не е съгласен с изводите,до които е стигнал районния съд,тъй 1 като те не били подкрепени от доказателствата по делото.Счита,че решението е немотивирано,тъй като не са обсъдени задълбочено и в тяхната цялост събраните доказателства.Тази немотивираност представлявала порок,който освен необоснованост,се явявал и съществено процесуално нарушение.Иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго,с което да се уважат предявените претенции.Претендират се разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК от въззиваемото дружество „ЕОС Матрикс“ЕООД е постъпил писмен отговор,в който въззивната жалба се оспорва с твърдения за правилност и законосъобразност на атакуваното решение на ПдРС.Претендират се разноски за въззивното производство.При условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Пловдивският окръжен съд,след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните,приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от легитимирана да обжалва решението страна срещу подлежащ на обжалване акт,поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,а по допустимостта–в обжалваната му част,като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Съгласно чл.269,изр.2 от ГПК по правилността на решението съдът е ограничен от посоченото в жалбата,доколкото не се засяга приложението на императивна материалноправна разпоредба,както и не се твърди конкретно нарушение на процесуалните правила,обосноваващо служебно събиране на доказателства.

Пред ПдРС са предявени отрицателни установителни искове на осн.чл.439,ал.1 от ГПК във вр.с чл.124,ал.1 от ГПК.

В исковата молба ищецът Г. Д. Ш. твърди,че не дължи на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумите, за заплащане на които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 о т ГПК по ч.гр.д. № 10453/2015г. по описа на Районен съд– Пловдив,посочени по-горе,дължими по договор за издаване на кредитна карта №06РКО-А7736 от 16.02.2006г.;за които суми и във връзка с издадените заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист,е образувано изп. дело № 20168240401005 по описа на ЧСИ Константин Павлов.Ищецът счита,че посочените вземания са погасени по давност.

Заявява, че поканата за доброволно изпълнение му е връчена на 13.04.2016г. чрез работодател. Налице била перемпция от месец октомври 2018г. ,като след нейното настъпване предприетите действия от съдебния изпълнител били без правно значение.

Освен това твърди,че не е надлежно уведомен за извършената цесия между първоначалния кредитор

„Първа инвестиционна банка“АД и ответника по настоящото

2 производство.Поддържа,че давността е изтекла в периода от месец октомври 2016г. до момента на подаване на исковата молба-11.01.2022г.

Ответникът е оспорил исковете,като във връзка с цедиране на процесното вземане счита,че в исковата молба ищецът декларира знание за прехвърляне на дълга,като прилага и влязло в сила Решение № 669/24.02.2020г.по гр.д.№ 2486/2019г.,в производството по което също е твърдял липса на надлежно уведомяване по чл.99 о т ЗЗД.Поддържа,че фактът на цедирано вземане не е от фактите, които законодателят визира в чл. 439 от ГПК. Заявява, че в настоящия случай приложение следва да намери общият петгодишен давностен срок.

Твърди, че още с образуването на изп. дело № 20168240401005 по описа на ЧСИ Константин Павлов, е поискано извършване на изпълнителни действия, прекъсващи срока по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК, както и погасителната давност за вземането. Посочва,че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.Счита, че редовната молба на взискателя за образуване на изпълнително дело, както и искането за прилагане на определен изпълнителен способ,независимо дали действия по реализирането му са предприети от съдебния изпълнител или предприетото действие е дало резултат, прекъсват давността.Оспорва твърденията за настъпила перемпция.Поради изложеното счита, че изпълняемото право и правото на принудително изпълнение не са погасени. При условията на евентуалност твърди, че погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено.

От фактическа страна по делото се установява следното:

Безспорно е,че срещу ищецът в полза на "Първа инвестиционна банка" АД е издаден изпълнителен лист №7992/26.08.2015г. за претендираните суми въз основа на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 10453/2015г. на ПРС .Безспорно е също,че въз основа на издадения изпълнителен лист банката е образувала пред ЧСИ К.Павлов изп. дело № 20168240401005 на 05.04.2016г.,като с молбата за образуване на изп.дело е възложила на ЧСИ правата по чл.18 от ЗЧСИ.

На 12.04.2016г.съдебният изпълнител наложил запори върху сметките на дължника в "Юробанк България" АД,както и върху трудовото възнаграждение , получавано от работодателя "Е*** ООД.Запорните съобщения са били получени от адресатите на 14.04.2016г.и не са оспорени.

На 20.05.2016г. е наложена възбрана върху притежавани от длъжника недвижими имоти.

На 14.11.2016г.бил сключен договор за цесия между “Първа инвестиционна банка” АД и “ЕОС Матрикс” ЕООД,с който вземането към ищеца,предмет на изпълнителното производство,било прехвърлено.

На 04.01.2017г.,въз основа на молба от “ЕОС Матрикс”ЕООД, частният съдебен изпълнител конституирал дружеството като взискател. Съобщение за това действие е било 3 изпратено на длъжника, но не е било връчено лично,поради неоткриването му на адреса.

Приложена е била процедура на залепяне на уведомление на адреса на длъжника,след осъществени две посещения на 31.01.2017г. и на 09.02.2017г.

На 02.03.2018г. съдебният изпълнител насрочил опис на движими вещи за 03.04.2018г.,като по приложеното копие на изпълнителното дело няма данни такъв да е бил извършен.

С две съобщения от 09.07.2018г. бил наложен запор върху трудово възнаграждение на длъжника при работодателя "Пайп систен" АД гр. София, както и върху банкови сметки в "Банка ДСК" АД.

На 19.08.2018г.настоящият процесуален представител на ищеца - адв. Н. А. е подал до частния съдебен изпълнител заявление за запознаване с изпълнителното дело.

Видно от съдържанието на изпълнителното дело в периода от 15.08.2018г. до 21.01.2020г. са били изпълнявани наложените запори върху трудово възнаграждение, като от тях на взискателя са били превеждани разпределяни суми.

За да отхвърли предявените искове по чл.439,ал.1 от ГПК,районният съд е приел,че приложима в случая е петгодишната погасителна давност,която не е изтекла,тъй като е била прекъсвана многократно по време на изпълнителния процес.Приел е за неоснователни доводите на ищеца относно това, че извършената цесия от 14.11.2016г. не е произвела ефект,поради факта, че конституирането на новия кредитор не е било надлежно съобщено на длъжника по чл.99, ал.4 ЗЗД,като е посочил,че уведомяването на длъжника в тези случаи, не е елемент от фактическия състав по сключването на договора за цесия и не се отразява на неговата валидност.

Настоящата инстанция намира от правна страна следното:

Разпоредбата на чл.439 от ГПК дава възможност на длъжника да оспорва чрез иск изпълнението,но само като се позовава на факти,настъпили след приключването на съдебното дирене,в производството в което е издадено изпълнителното основание.

Действително вземанията,предмет на изпълнителното дело,не са периодични,както е приел и районния съд и съответно спрямо тях намира приложение общата петгодишна давност по чл.110 от ГПК. Това е така, защото процесните вземания на кредитора,установени по своето основание с влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение касаят договор за банков кредит.Константната съдебна практика приема,че вземанията по тези задължения се погасяват с петгодишната давност,тъй като при договора за заем е валице неделимо плащане.В случай,че е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати,то това не превръща тези вноски в периодични плащания.Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части-аргумент за противното основание от чл.66 от ЗЗД.Това обаче не превръща този договор в такъв за периодични платежи,а представлява частични плащания по договора.В този смисълРешение № 103/16.09.13г.на ВКС по т.д.№ 1200/11г.

4

В случая течението на давностния срок е било прекъснато с молбата за образуване на изпълнителното производство.С нея кредиторът е овластил частният съдебен изпълнител да избира способите на изпълнение, като същевременно е посочил конкретни изпълнителни способи.След това давността е прекъсвана и от наложените на 14.04.16г.запори върху банкови сметки и трудово възнаграждение.

По отношение на доводите на ищеца,че извършената цесия от 14.11.2016г. не е произвела ефект,поради факта, че конституирането на новия кредитор не е било надлежно съобщено на длъжника по чл.99,ал.4 о т ЗЗД следва да се отбележи,че действително от приложеното копие на изп.дело е видно,че съобщението до длъжника,с които той се уведомява за конституирания нов взискател,е връчено чрез залепяне на уведомление на адреса на длъжника,но без да е връчено редовно по установения процесуален ред за това.Това обаче е ирелевантно за настоящия спор,доколкото уведомяването на длъжника не е елемент от фактическия състав на договора за цесия и не се отразява на неговата валидност.Неуведомяването на длъжника има значение дотолкова,че в този случай длъжникът ще има право да изпълни валидно на стария длъжник,противопоставяйки на новия плащането,като се позовава на факта,че цесията не му е съобщена.

Ето защо ЧСИ е извършил правилни действия както по конституиране на "ЕОС Матрикс" ЕООД като взискател,така и последващите действия по изпълнението,които са валидни и прекъсват срока на давността.Изпълнителното дело не е било прекратено по право съгласно чл.433,ал.1,т.8 от ГПК,както смята ищецът,тъй като двугодишният срок,визиран в чл.433,ал.1,т.8 от ГПК започва да тече от момента, в който не се осъществява изпълнение,т.е.осъществяването на всички поискани способи е приключило или поисканите не могат да се осъществяват по причина,за която взискателят отговаря–с бездействие,с неоказване на необходимото съдействие , к а т о така осуетява неговото прилагане.