Решение № 20034 от 26.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20034 гр. София, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20261110101650 по описа за 2026 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Т.С. срещу Д. Д. П. с искане за осъждане на ответника да заплати на топлофикационното дружество сумата от 316,03 евро - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за имот с адрес гр. ***, за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите, 28,88 евро - мораторна лихва за забава върху тази главница за периода от 15.09.2024 г. до 16.12.2025 г., както и сума за дялово разпределение за периода 01.05.2023 г. - 30.04.2025 г., в размер на 48,41 евро, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите и 9,00 евро - мораторна лихва върху тази главница за периода от 16.07.2023 г. до 16.12.2025 г. Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичането на срока, за който се отнасят. В тази връзка, сочи че ответникът му дължи цената за потребената топлинна енергия в рамките на исковия период, ведно с дължимото обезщетение за забава. Излага доводи, че в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот било извършвано разпределение на топлинната енергия по система за дялово разпределение, 1 осъществявано от Т., поради което ответникът дължи на дружеството и цената на услугата за дялово разпределение за периода 01.05.2023 г. - 30.04.2025 г., в размер 48,41 евро, както и лихва за забава върху посоченото главно вземане в размер на 9,00 евро, начислена за периода 16.07.2023 г. до 16.12.2025 г. С оглед изложеното, ищецът моли съда да осъди ответника да заплати на Т.С. процесните задължения. Претендира разноски.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор, с който оспорва исковата молба. Оспорва наличието на облигационна връзка между страните, реалната доставка на енергия и размера на исковете.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Предмет на делото са обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото възникването на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че собствениците на самостоятелни обекти в сградата, в режим на етажна собственост, в която се намира процесният топлоснабден имот, са възложили извършаването на услугата за дялово разпределение на ФДР, като въз основа на договорно правоотношение между ФДР и ищеца, ответникът следва да заплати цената на посочената услуга в полза на Т.С., съответно че в рамките на исковия период в полза на ответника е предоставена услугата „топлинно счетоводство“, поради което същият дължи заплащането й.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС 2 по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.

По делото е представен нотариален акт за продажба на недвижим имот № *, том 4, рег. № *, дело № * г., видно от който на 18.12.2006 г. Д. Д. П., гражданин на И., роден на ********** г. е придобил право на собственост спрямо апартамент № 32, находящ се в гр. ***, по силата на сключен договор за продажба с Р.М.Т.. Представено е заявление – декларация № 234/29.01.2008 г., подадено от Д. Д. П. с искане за откриване на партида за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Т.С. за имот с адрес: гр.

***, ап. 32. В заявлението е посочено, че досегашния потребител на топлинна енергия е бил Р.М.Т., аб. № 91498.

3

Видно от приложената по делото декларация от 29.01.2008 г., подадена от Д. Д. П. пред Т.С. е, че същият е декларирал, че ще използва имота си за жилищни нужди, като е посочил адрес за кореспонденция - гр. ***, ап. 32.

На основание тези доказателства съдът намира за доказан факта, че за процесния период Д. Д. П. е бил потребител по смисъла на ЗЕ. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физически лица и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.

Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. По отношение на насрещните права и задължения, произтичащи от сключения между страните договор за продажба на топлинна енергия, приложение намират разпоредбите, предвидени в Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Т.С., одобрени с Решение № ОУ – 1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. По делото не са ангажирани доказателства, от които да бъде видно, че ответникът е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, поради което общите условия на дружеството – ищец намират приложение в отношенията между страните.

Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен и комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.

По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение

По делото е установено, че между страните е налице облигационно правоотношение.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Според чл. 33, ал. 2, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнася.

По делото е приложена обща фактура № **********/31.07.2024 г., на 4 стойност от 285,68 лв., за отчетен период 01.05.2023 г. – 30.04.2024 г., с падеж – 14.09.2024 г. , както и обща фактура № **********/31.07.2025 г., на стойност от 332,42 лв., за отчетен период 01.05.2024 г. – 30.04.2025 г., с падеж – 14.09.2025 г.

По делото е приета неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза. От данните в същата се установява, че за процесния период в имота е доставяна топлинна енергия за отопление на имота и за битово горещо водоснабдяване на обща стойност от 618,10 лв., с еврова равностойност от 316,03 евро. В експертизата е посочено, че по данни на ФДР в процесното жилище имало 3 монтирани отоплителни тела с 3 топлоразпределители с дистанционен отчет, както и щранг лира за отопление в банята, за която се изчислявала служебна ТЕ. Уточнено е, че били налице документи за периодични проверки на топломера в абонатната станция.