Решение № 413 от 17.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 413 гр. Пловдив, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветан Ил. Цветков

Членове:

Петко Ив. Минев

Веселина Т. Семкова при участието на секретаря Даниела Пл. Дойчева като разгледа докладваното от Петко Ив. Минев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20245300602072 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С Присъда от № 13/12.04.2024г., постановена по НЧХД № 679/2023г. на РС – Асеновград - 3 н. с., подсъдимите А. Т. Ф. и Т. С. Ф. са признати за виновни в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 вр. чл. 130, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, като на чл. 78а, ал. 1 от НК съдът ги е освободил от наказателна отговорност, като е наложил на всеки от тях административно наказание глоба - за А. Т. Ф. в размер на 2000 /две хиляди/ лева и за Т. С.

Ф. в размер на 1000 /хиляда/ лева.

РС - Асеновград е уважил предявения от ч.т. и г.и. З. С. Л. граждански иск за неимуществени вреди в резултат от деянието по чл. 131, ал. 1, т. 4 вр. чл. 130, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК в размер на 3 000 /три хиляди/лева, като е отхвърлил претендирания граждански иск за размера над 3 000 /три хиляди/ лева до пълния предявен размер от 6 000 /шест хиляди/ лева.

Съдът е уважил предявения от ч.т. и г.и. Е. Н. Л. граждански иск за неимуществени вреди в резултат от деянието по чл. 131, ал. 1, т. 4 вр. чл. 130, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, като е отхвърлил претендирания граждански иск за размера над 1 500 /хиляда и петстотин/ лева до пълния предявен размер от 4 000 /четири хиляди/ лева.

В тежест на подсъдимите А. Т. Ф. и Т. С. Ф. са възложени направените по делото разноски, 1 както и адвокатското възнаграждение за повереник на частните тъжители и граждански ищци Л. и Л., а също и държавна такса върху уважената част от гражданските искове.

Присъдата е обжалвана от подсъдимите А. Т. Ф. и Т. С. Ф., чрез защитника им – адв. Л. Ч. с твърдения, че присъдата на РС – Асеновград е незаконосъобразна, неправилна и постановена в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Постъпило е и допълнително изложение към жалбата, в което се твърди, че доказателствата по делото са интерпретирани от съда свободно и кредитирани избирателно, като на места са и творчески допълвани в стила на художествената литература на база хипотетични предположения, с цел обслужване на обвинителната тезата. Излагат се съображения, че първостепенният съд не е обсъдил възраженията на защитата и противоречията в доказателствата. Твърди се, че деянията са извършени при условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12 от НК, т.е. правомерно, следователно за причинените с деянието вреди подсъдимите не следва да носят гражданска отговорност.

Иска се отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимите А. Т. Ф. и Т. С. Ф. да бъдат признати за невинни и оправдани по повдигнатото им обвинение.

Частните тъжители и граждански ищци З. С. Л. и Е. Н. Л. и повереника им – адв. А. Д. не са взели становище по въззивните жалби.

В съдебно заседание пред настоящата въззивна инстанция подсъдимите А. Ф. и Т. Ф. не се явяват. За тях се явява адв. Л. Ч., която поддържа жалбата с изложените в нея и допълнителното изложение доводи. Твърди, че подсъдимите са действали при условията на неизбежна отбрана, за което свидетелстват получените при случилото се увреждания.

Изтъква разминаване в показанията на свидетелките Л.и. Пледира за отмяна на присъдата на Районен съд - Асеновград и постановяване на нова такава, с която подсъдимите да бъдат признати за невиновни.

Частните тъжители и граждански ищци З. Л. и Е. Л. не се явяват. За тях се явява адв. А. Д., който намира жалбата за неоснователна, поради което моли да бъде оставена без уважение.

Намира първоинстанционната присъда за правилна, обоснована и законосъобразна, като моли същата да бъде потвърдена. Претендира разноски във въззивното производство.

Въззивният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият А. Т. Ф. е роден на *** г. в гр. ***, б., български гражданин, неженен, 2 неосъждан, със средно образование, работещ като ***във в.ф. *** - с. ***, с ЕГН **********.

Подсъдимият Т. С. Ф. е роден на ***г. в с. ***, обл. Пловдивска, б., български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, пенсионер по болест, с ЕГН **********.

Св. С.Д. Ф.а е майка на първия подсъдим и съответно съпруга на втория, като тримата живеят в двуетажна къща на адрес в ***. В същата къща живее и Д. Т.а Ф.а, дъщеря на С. и Т. Ф.и. Макар в миналото да имала семейство, Д. Ф.а неочаквано го напуснала и заживяла със родителите си, които поради психичното й заболяване полагали грижи за нея.

Тъжителите Е. Н. Л. и З. С. Л. са съпрузи, като заедно с техните дъщери - свидетелките Д.

З.ва Л. и Б. З.ва Л. живеят в къща в с. ***, обл. Пловдивска.

Подс. А. Т. Ф. и св. Б. З.ва Л. се познавали от няколко години, като с течение на времето отношенията им станали по близки. През 2020 г. св. Б. Л. разбрала, че е бременна. Това обстоятелство станало причина подс. А. Ф. и неговите родители да отидат в дома на св. Б. Л. в близкото село ***. При тази среща, родителите от двете семейства се запознали официално, като одобрили и връзката между А. и Б.. Впоследствие св. Б. Л. заживяла за постоянно в дома на подс. А. Ф.. Двамата започнали да обитават втория етаж на къщата на ул. ***, а подс. Т. Ф., неговата съпруга и дъщеря им живеели на първия етаж. До втория етаж се стигало посредством външна стълба от двора на имота, както и чрез вътрешна стълба, изградена между двата етажа. На 01.10.2021г. св. Б. Л. родила момиче - С.А. Ф.а, която впоследствие отглеждали съвместно с подс. А. Ф.. Докато св. Б. Л. живеела в дома на подс.

А. Ф. се случвало често да отива за по няколко часа в дома на своите родители в с.***. Това обстоятелство било известно на подс. А. Ф. и неговите родители, като след известно време, първия от тях започнал открито да се дразни по този повод и да й отправя забележки. Св. Б.

Л. продължавала да ходи в дома на родителите си, но според желанието на подс. А. Ф., приела за свое задължение да се прибира навреме в новия си дом в с.**. Отношенията между св. Б. Л. и подс. А. Ф. допълнително се изострили и от факта, че тя открито демонстрирала нежеланието си детето да стои при неговите родители

На 14.12.2022 г. около 10-11 часа преди обяд, св. Б. Л. отново отишла с детето до дома на своите родители в с. ***. До там тя се придвижила със собствения си лек автомобил марка „Сеат“. Известно време след като пристигнала в дома на Л.и, св. Б. Л. решила да отиде на пазар в гр. Асеновград. За целта оставила детето на майка си - Е. Л.. След като се върнала в с.***, св. Б. Л. останала там до около 20.30 часа. Тъй като престоя й в *** продължил с около час над обичайното, а и трябвало да нахрани и приспива дъщеря си, св. Б. Л. решила, че е време да се прибира в с. **. Качила се заедно с дъщеря си в колата, с която изминала бързо разстоянието от около пет километра между двете села. Спирайки пред къщата на Ф.и, св. Б. Л., свалила най-напред детето. След като се качила до втория етаж по външните стълби, тя оставила дъщеря си на грижите на подс. А. Ф., като се върнала до колата за да вземе и другия си багаж. Докато св. Б. Л. била отвън, подс. А. Ф. решил да свали дъщеря си на първи етаж, за да я видят и неговите родители, като слязъл с нея по вътрешните стълби и така се озовал на първия етаж. Подс. А. Ф. оставил дъщеря си на св. С. Ф.а, а той самия се 3 върнал обратно по същия път на втория етаж. Малко след подсъдимия се върнала и св. Б. Л..

Тя установила, че детето го няма, като от подс. А. Ф. разбрала, че малката С. се намира на първия етаж при неговите родители. Това предизвикало раздразнението на св. Б. Л., първо от една страна, че била против то да остава при тях, а от друга, тя имала намерение да преспива дъщеря си. Свидетелката минала по вътрешните стълби и слязла на първия етаж. Там тя заварила св. С. Ф.а, която си играела с детето. Св. Б. Л. била видимо ядосана, като без да каже каквото и да е на св. Ф.а грабнала от нея детето. Припрените действия на св. Б. Л. станали причина детето да се разплаче. В следващия момент св. Б. Л. се качила обратно по стълбите на втория етаж, където продължавал да се намира и подс. А. Ф.. Той от своя страна, слязъл на първия етаж за да вземе водата на детето, като там получил информация за поведението на св. Б. Л.. Това пък предизвикало гнева на подс. А. Ф., като качвайки се на втория етаж, той започнал да блъска вратите и да псува св. Б. Л.. В резултат на проявената от него агресия, детето се разпищяло. Св. Б. Л. се опитала да успокои детето, като в един момент подс. А. Ф. се приближал към Б. и я напсувал. В същия момент, той взел детето от св. Б. Л. и със свободната си дясна ръка й нанесъл силен удар с шамар в лявата част на лицето. Нанесения шамар изненадал св. Б. Л., като тя изпищяла. В резултат на случилото се, детето още повече се разстроило, като дори и в ръцете на баща си, то не спирало да пищи.

Макар и да ставала за първи път обект на физическа саморазправа от страна на подс. А. Ф., Б. Л. изпитвала страх от него, тъй като, освен че имал служебно оръжие, той не за първи път си позволявал да я псува и да се държи агресивно. За св. Б. Л. единственото решение било да напусне незабавно дома на подс. А. Ф.. Тя се обадила по телефона на своята майка тъжителката Е. Л., като й обяснила накратко за случило се с подс. А. Ф.. Тъй като телефона на тъжителката бил пуснат на високоговорител, разговора, който тя водела със св.Б. Л., бил чут от тъжителя З. Л. и намираща се до тях св. Д. Л.. В хода на разговора, св. Б. Л. казала, че подс. А. Ф. я ударил с шамар, като поискала от своите родители да отидат до с.** и да си я приберат. Отправената в хода на разговора молба, не се нуждаела от допълнителни уточнения, като двамата тъжители и св. Д. Л., се качили в семейния автомобил миниван „Фиат Лайн“ и тръгнали към с.** с решение да си приберат Б. Л.. Когато намерили къщата на Ф.и, св. Д. Л. паркирала колата и заедно с двамата тъжители слезли от нея и се приближили към къщата. Там установили, че входната врата от към улицата е отключена, като след отварянето и тримата преминали безпрепятствено в двора. След това знаейки, че Б. Л. и А. Л. обитават втория етаж, те се качили по външните стълби и така се озовали на площадката на етажа, където установили, че входната врата е заключена. Очаквайки тяхното идване, св. Б. Л. стояла отвътре близо до вратата и чувайки шума отвън, тя отключила входната врата на втория етаж и допуснала вътре своите родители и сестра си. При влизането им вътре, св. Б. Л. тихо ги помолила да не говорят, а само да й помогнат да си събере багажа. Св. Б. Л. и майка й се насочили към спалнята, а св. Д. Л. и баща й останали прави в близост до входната врата. В спалнята, св.Б. Л. подала детето на тъжителката, а тя самата се заела да си събира багажа. В този момент тъжителката Е. Л. запитала св.Б. Л. какво се е случило, защо е била ударена и на кое място е бил удара. Имайки предвид подс.

А. Ф., св. Б. Л. отвърнала, че той я е ударил с дясната ръка по лявата буза. Разговора между 4 тъжителката и св. Б. Л., бил възприет от св.Д. Л. и тъжителя З. Л., като последния на свой ред също попитал, какво се е случило за да се стигне до това посегателство. Тъжителят З. Л. не могъл да получи отговор от дъщеря си, тъй като от кухнята излязъл видимо разярен А.

Ф.. Той от своя страна, явно също възприел съдържанието на репликите между св.Б. Л. и нейните родители, като се насочил към тъжителя З. Л., който се намирал с гръб към него.