Разпореждане № 2465 от 25.04.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2465 гр. Благоевград, 25.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Сукалинска като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Частно гражданско дело № 20261210100983 по описа за 2026 година

Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, депозирано от заявителя „А1 България“ ЕАД, с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр.Со, срещу длъжника Д. А. К., ЕГН **********, с.Све за заплащане на неплатени суми за електронни съобщителни услуги и начислени неустойки по договор със системен партиден номер М7284372, като част от рамков договор №501993484, за сума в общ размер от 857.73 евро, от която: главница от 320.06 евро за периода от 19.12.2024г. до 03.06.2025г., неустойка от 472.67 евро за период от 15.05.2025г. до 29.06.2025г., както и мораторна лихва от 65 евро за периода от 04.01.2025г. до 23.04.2026г., и законна лихва считано от датата на подаване на заявлението – 24.04.2026г. до окончателното изплащане, както и държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като се запозна с подаденото заявление и с приложенията към него, намира, че заявлението е частично основателно, по следните съображения:

Съгласно чл.410, ал.1, т.1 от ГПК заявителят може да иска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районния съд. В разпоредбите на чл.410, ал.2 и ал.3 от ГПК са посочени изискванията за редовност на заявлението - същото съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2; В заявлението се посочва и банкова сметка или друг начин за плащане; Когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

Съгласно чл.411, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането не отговаря на изискванията за редовност по чл.410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовноси в тридневен срок от съобщаването; искането е в противоречие със закона или добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е 1 налице обоснована вероятност за това.

В настоящия случай подаденото заявление е редовно от външна страна и се отнася за вземания за парични суми, които са от компетентността на районния съд. Същото е основателно и следва да бъде уважено за претендираната сума от 320.06 евро, представляваща цена за предоставени електронни съобщителни услуги, ведно с дължимата мораторна лихва върху същата в размер на 65 евро за периода 04.01.2025г. до 23.04.2026г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане. Съдът намира, че искането за така претендираното вземане не противоречи на закона и на добрите нрави и не се основава на неравноправни клаузи в договор с потребител.

Според настоящия съдебен състав заявлението е неоснователно и следва да бъде отхвърлено в частта за претендираните неустойки, по следните мотиви:

Според клаузите в договора, в случай на прекратяването на договорното правоотношение преди изтичане на срока по вина или искане на потребителя, той дължи неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен размер без отстъпка до изтичане на съответния срок на ползване. Когато абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване не може да надвишава трикратния размер на месечната абонаментна такса за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. В този случай, в допълнение на посочените неустойки за предсрочно прекратяване, абонатът дължи да възстанови на оператора и частта от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства, съответстващи на оставащия срок на ползване по съответния абонамент. Предвидено е още, че при прекратяване на договора за услуга, което и да е оборудване, предоставено за ползване от оператора на абоната бъде върнато в неизправно състояние или не бъде върнато, операторът има право да получи от абоната обезщетение в размер на стойността на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на оператора.

От съдържанието на представения към заявлението договор, както и от приложимите общи условия, е видно, че всяка от страните по облигационното правоотношение има възможност едностранно да го прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения. Въпреки това, в договора за мобилни услуги е предвидено единствено, че когато се стигне до прекратяването му по вина на потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка.

Подобна уговорка в полза на потребителя, респективно - в тежест на търговеца, липсва. В същото време, видно е от договора за мобилни услуги, че той е бланков, съдържанието му не е предварително договаряно между страните и физическото лице-потребител не е имало възможност да влияе върху разпоредбите му и клаузите по него не са индивидуално договаряни. От изложеното се налага извод, че мобилният оператор, встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е възползвал от положението на икономически посилна страна, която има възможност да повлияе върху правата и задълженията, които всеки един от контрагентите ще поеме. Именно поради тези обстоятелства мобилният оператор е предвидил в предварително изготвения бланков договор, че неустойка се дължи само от потребителя, когато договорът е прекратен по негова вина, но не е предвидил уговорка, даваща право на потребителя да претендира неустойка при неизпълнение на 2 договора от страна на мобилния оператор. Посочените клаузи в договора следва да се окачествят като неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП същите противоречат на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя, поставяйки потребителя в неравностойно положение спрямо него. В заповедното производство съдът е длъжен да отхвърли заявлението, дори когато само съществува вероятност клаузите да са неравноправни.

Относно неустойката за невърнато устройство съдът намира, че уговорката е неясна, защото липсва каквато и да било конкретизация относно размера на задължението, което е възможно да възникне при предсрочното прекратяване, поради което е налице хипотезата на чл.143, ал.2, т.9 от ЗЗП, и договорната клауза не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора - чл.143, ал.2, т.18 от ЗЗП, а и клаузата не дължи сметка за обема на неизпълнението, поради което неустойката винаги е равна на цената на ново устройство, поради което е налице обоснована вероятност да се задължава потребителя да заплати необосновано високо обезщетение при неизпълнение - посочената хипотеза на неравноправна клауза, съгласно чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП. В договора не е посочено при уговаряне на задължението, как е определена стойността на оборудването, като действително липсва каквато и да е конкретизация относно стойността и вида на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на оператора и към кой момент. Освен това, тази претенция не е пряко свързана с присъщите функции на неустойката - обезпечителна, обезщетителна и санкционна, доколкото при невръщане на предоставено устройство мобилният оператор би могъл да иска връщането му, респ. да претендира дължимата сума за устройството до края на срока на договора за продажба на изплащане, но не и да претендира стойността му под формата на неустойка.

С оглед частичното уважаване на заявлението, сторените от заявителя в заповедното производство разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение следва да бъдат присъдени съразмерно с уважената част от заявените претенции, поради което върху соченото като длъжник лице следва да бъдат възложени разноски в размер на 6.55 евро - държавна такса и 18.36 евро - юрисконсултско възнаграждение, което се дължи с оглед определеното от съда като дължимо юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв. – 40.90 евро.

Водим от горното и на основание чл.410 и чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в полза на заявителя „А, със седалище и адрес на управление: гр.С, представлявано от Асрещу длъжника Д. А. К., ЕГН **********, с.С, за следните суми:

-320.06 евро - неплатени електронни съобщителни услуги предоставени по договор със системен партиден номер М7284372, като част от рамков договор №501993484 за периода от 19.12.2024г. до 03.06.2025г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 24.04.2026г. до окончателното плащане;

3

- 65 евро - мораторна лихва за периода от 04.01.2025г. до 23.04.2026г.

-6.55 евро – държавна такса

-18.36 евро – юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ заявлението в останалата му част за следните суми:

-сумата от 472.67 евро – начислени неустойки за период от 15.05.2025г. до 29.06.2025г.,

УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок от съобщаването може да предяви срещу длъжника осъдителен иск за вземанията, за които заявлението е отхвърлено, като довнесе дължимата държавна такса.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред О.... в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________ 4