Решение № 274 от 06.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. Пловдив, 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20255330200654 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-1030-009293 от 18.11.2024 г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ Пловдив при ОДМВР Пловдив, с което на основание чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/, на С. А. К., ЕГН **********, от **, е наложено административно наказание глоба в размер на 250 лв., за извършено административно нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.

Жалбоподателят С. А. К. обжалва наказателното постановление чрез пълномощник – адв.С., формулирайки претенция за отмяната му като неправилно и незаконосъобразно, по изложени в жалбата съображения.

Редовно призован, не се явява в съдебно заседание, а чрез процесуалния си представител пледира за отмяна на наказателното постановление по изложените в жалбата аргументи за допуснати процесуални нарушения при издаване на наказателното постановление.

Въззиваемата страна – Началник Група в ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, редовно призована, не изпраща представител. В депозирана до съда писмена молба-становище моли за потвърждаване на наказателното постановление с доводи за неговата правилност и законосъобразност.

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното Наказателно постановление е издадено против С. А. К., за 1 това, че на 19.10.2024г. около 11:06 часа в Община Марица, на път Втори клас № 56, като водач на товарен автомобил „Мерцедес Спринтер 210 Д”, **, България, при обстоятелства: На път 2-56 90км управлява товарен автомобил Мерцедес Спринтер 210 с рег.№ **, лична собственост, като извършва следното нарушение: 1. Физическо лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, не е сключило договор за застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, с което е извършил:

1. Физическо лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, не е сключило договор за застраховка гражданска отговорност на автомобилистите.

С това виновно е нарушил чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН от 19.10.2024г., съставен от Н. К. С. – ** при Сектор Пътна полиция към ОДМВР Пловдив, като отразената в същото фактическа обстановка пресъздава по идентичен начин тази, описана в АУАН.

Така изложените фактически положения, при които е осъществен съставът на изследваното нарушение, съдът намира за безспорно установени от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени както свидетелските показания на актосъставителя, така и приложените по делото писмени доказателства, тъй като всички те са обективни, правдиви, неоспорени от страните и взаимоподкрепящи се.

В тази връзка съдът намира, че несъмнено от събраните и проверени по делото доказателства се доказа, че жалбоподателят е извършил нарушението, за което е бил наказан с обжалваното наказателно постановление. На първо място, той е годен субект на нарушението по чл.483, ал. 1, т. 1 от КЗ, като се установява, че същият е бил собственик на процесното МПС към датата на деянието. На следващо място от обективна страна не се доказа че процесният лек автомобил е бил спрян от движение към инкриминираната дата.

Следователно спрямо жалбоподателя са се осъществили фактите, предвидени в хипотезиса на разпоредбата по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, и за него е съществувало задължението да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В шест месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е и от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че е налице 2 припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и НП.

Описанието на нарушението е в достатъчна степен пълно, точно и ясно, като правилно са определени всички съставомерни елементи от състава на нарушението, така че нарушителят много добре е разбрал за какво свое деяние и кога, е ангажирана отговорността му, а наведените в тази посока възражения, съдът оценя като са неоснователни.

Съдът намира, че нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си – противоправността на притежаване на регистрирано МПС, което не е спряно от движение, и липсата на сключена ЗГО, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му може да доведе до настъпване на общественоопасни последици. Затова съдът намира, че деянието му е извършено при пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.

Предвид горното, съдът намира, че основателно жалбоподателят е ангажиран с административнонаказателна отговорност за така установеното нарушение, правилно подведено под материалната норма на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, като правилно му е наложено наказание по вид и размер на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, а именно административна глоба в размер на 250 лева. Наложеното наказание е фиксирано в закона и не подлежи на редуциране от страна на съда.

Определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря и на целите по чл. 12 от ЗАНН. На основание чл.189з от ЗДвП за нарушения по този закон, какъвто е настоящият случай, не се прилага нормата на чл.28 от ЗАНН, визираща маловажен случай.

С оглед на гореизложеното, настоящият състав счита, че атакуваното Наказателно постановление № 24-1030-009293 от 18.11.2024 г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ Пловдив при ОДМВР Пловдив, с което на основание чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/, на С. А. К., ЕГН **********, от **, е наложено административно наказание глоба в размер на 250 лв., за извършено административно нарушение по чл.

483, ал. 1, т. 1 от КЗ, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО като правилно и законосъобразно.

Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства страните имат право на разноски по реда на АПК. Въпреки изхода на делото, а именно потвърждаване на обжалваното наказателно постановление, доколкото от въззивамата страна не е направено искане за присъждане на разноски и не са представени писмени доказателства за осъществена юрисконсултска защита, съдът не следва да се произнася по тях.

За горните изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-1030-009293 от 18.11.2024 г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ Пловдив при ОДМВР Пловдив, с което на основание чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/, на С. А. К., ЕГН **********, от **, е наложено административно наказание глоба в размер на 250 лв., за извършено административно нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.

Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4