Определение № 125 от 13.03.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 125 гр. София, 13.03.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Н.Н.

Членове:

А.М.И.

М.Д.И. при участието на секретаря П.Б.С. в присъствието на прокурора Е. Г. С. като разгледа докладваното от М.Д.И. Въззивно частно наказателно дело № 20251800600054 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 318 и сл., вр. чл. 306, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НПК .

Образувано е по частна жалба на осъдения А. Й. А. против определение от 18.12.2024 г. по н.о.х.д. № 519/2024 г. по описа на РС – Ихтиман, с което на основание чл. 343б, ал. 5 НК е осъден да заплати в полза на държавата сумата от 58 800 лева, представляваща левовата равностойност на моторното превозно средство – товарен автомобил марка „С.“, модел „Р450“, с рег. № У **** ВА, послужило за извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК, за което е признат за виновен.

Жалбоподателят обжалва посоченото определение с доводи за неправилност като счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 343б ал. 5, вр. ал. 1 НК, като е присъдил равностойността на товарния автомобил, послужил за извършване на транспортното престъпление, доколкото тази санкция противоречи на Конституцията на РБ, тъй като не е предвидена като самостоятелно наказание по НК. Счита, че не са налице и предпоставките на чл. 53 НК, тъй като моторното превозно средство не е средство на престъплението по чл. 343б ал.

1 НК, а негов предмет. С тези аргументи, се заявява искане за отмяна на обжалваното определение на първоинстанционния съд.

РП – Самоков, ТО – Ихтиман, не е подала писмено възражение срещу жалбата.

В съдебното заседание пред настоящата инстанция ход на делото е даден в отсъствието на осъдения, след направено изрично изявление в тази връзка от защитникът му адвокат Борислав П.. Защитникът П. поддържа изцяло частната жалба по изложените в нея съображения. Допълва, че подзащитният 1 му А. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, а с атакуваното определение погрешно е посочено, че същият е осъден на основание чл. 343б, ал. 5, вр. ал. 3 НК да заплати равностойността на моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението.

Не се предявяват надлежно иС. за събиране на доказателства от въззивния съд.

В проведеното от въззивната инстанция съдебно заседание представителят на Софийска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли атакуваното определение на районния съд да бъде потвърдено.

Настоящият въззивен състав, след като взе предвид доводите, изложени в частната жалба, атакуваното определение на Районен съд – Ихтиман и материалите по делото, намери за установено следното:

Частната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 319, ал. 1, вр. чл.

306, ал. 3, вр. ал. 1 НПК и от страна, процесуалноправно легитимирана да обжалва постановения съдебен акт.

Разгледана по същество същата е частично основателна по следните съображения:

Със споразумение, одобрено на 04.12.2024 г. по н.о.х.д. № 519/2024 г. по описа на Районен съд – Ихтиман, обвиняемият А. Й. А. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, за това че на 24.02.2024 г., около 20,05 часа на 54 км. По АМ „Тракия“, област Софийска, е управлявал с посока на движение към гр. София моторно превозно средство – товарен автомобил марка „С.“, модел „Р450“, с рег. № У **** ВА, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 2,48 на хиляда, установено по надлежния ред съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози – с техническо средство Алкотест „Дрегер 7510“ с фабр. № ARDM0181, проба № 1289 – престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК.

Съдът е одобрил споразумението в частта относно наказанието и наложил на обвиняемия наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 /девет/ месеца, определено по реда на чл. 55, ал. 1 НК, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години и „глоба“ в размер на 150 лева.

На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК съдът е одобрил и наложил на обвиняемия А. Й. А. и наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от девет месеца, считано от датата на извършване на деянието – 24.02.2024 г.

След одобряване на споразумението в съдебно заседание от 18.12.2024 г. първоинстанционният съд се е произнесъл с определение по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1, вр. чл. 383, ал. 2 НПК по приложението на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 (Нова – ДВ, бр. 67 от 2003 г.) вр. чл. 53 НК, като, изхождайки от установеното, че превозното средство – товарен автомобил марка „С.“, модел „Р450“, с рег. № У **** ВА, послужило за извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК, не е собственост на осъдения А. Й. А., го е осъдил да заплати равностойността му, а именно сумата в размер на 58 800 лева.

2

Разпоредбата на чл. 343б, ал. 1 НК инкриминира по наказателен ред управлението на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда. Като наказание за това престъпление законодателят е предвидил кумулативното приложение на наказанията: лишаване от свобода от една до три години, глоба от двеста до хиляда лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство. За извършеното престъпление кумулативно е предвидена и допълнителна санкция по чл. 343б, ал. 5, вр. чл.

53 НК – отнемане в полза на държавата на моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението, когато същото е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик, се предвижда присъждане на равностойността му.

Това отнемане е прието като уточнение и продължение на общата норма на превантивните мерки по чл. 53 НК, макар коренно да се различава от тях.

За разлика от наказанието, чрез което се реализира наказателната отговорност за извършеното престъпление, мерките по чл. 53 НК са санкционни последици от друг порядък, налагат се независимо от наказателната отговорност, имат други предпоставки и цел. Прилагането им не зависи от преценката на съответния държавен орган, като единствената предпоставка за това е наличието на извършено умишлено престъпление. Макар и да имат санкционен елемент, водещ е техният превантивен ефект – отнемане на възможността за извършване на нови престъпления или извличане на облага от престъплението.

Отнемането в полза на държавата, респективно присъждане на равностойност, на моторното превозно средство, което е послужило за извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК в случая е извършено на специалното основание по чл. 343б, ал. 5 НК/ Нова – ДВ, бр. 67 от 2023 г./ , което се приема в практиката като своеобразна "гражданско-правна санкция" по повод на противоправното поведение на дееца. Независимо от своя обременяващ за лицето характер, това отнемане не представлява наказание по смисъла на чл. 37 НК, поради което и не е било обхванато от споразумението, и за съда не е съществувала правна възможност по чл. 55, ал. 3 НК да не приложи тази разпоредба, а съдът в съответствие с предвиденото в чл. 383, ал.

2 НПК по приложението на чл. 53 НК се е произнесъл с обжалваното определение по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК.

Разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК обаче има за цел допълнително да санкционира управлението на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над допустимите от закона граници и в този смисъл не е реакция на извършеното престъпление и се различава по цел, обхват и тежест от принудителните мерки по чл. 53 НК, които имат предназначение да отнемат от дееца онези средства, предмети или облаги от извършеното от него умишлено престъпление, които, ако останат у него, могат да улеснят извършването на друго престъпление. С посоченото от законодателя съдържание имуществената санкция по чл. 343б, ал. 5 НК повече се доближава до предвиденото в българското законодателство наказание „конфискация на налично имущество“ по смисъла на чл. 44 НК, доколкото предвижда отнемане в полза на държавата на собственото на дееца моторно 3 превозно средство, послужило за извършване на престъплението, а когато това не е възможно, поради обстоятелството, че моторното превозно средство не е собственост на дееца, се предвижда присъждане на равностойността му. Но за целите на настоящото производство съдът намира, че предвид използваната от законодателя формулировка в разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК не е уредено наказание „конфискация“ по смисъла на чл. 44, вр. чл. 37, ал. 1, т. 3 НК, а и промяната в НК от 2023 г. не засяга разпоредбата на чл. 37 НК, предвиждаща общата система от наказания по българското право, които могат да бъдат налагани на дееца за извършено престъпление.

На следващо място имуществената санкция по чл. 343б, ал. 5 НК се налага в наказателно производство за извършено престъпление и не се ограничава до поправяне на вредите, причинени от престъплението, а има наказателен характер, тъй като има за цел да санкционира извършителя на претъпление за извършеното от него противоправно деяние/престъпление.

Следователно, тази санкция преследва репресивна цел, присъща за санкция с наказателноправен характер, а обстоятелството, че такава санкция преследва и превантивна цел, не може да я лиши от квалификацията й като наказателноправна санкция (в този смисъл Решение на Съда (голям състав) от 20 март 2018 година по дело C-537/16 (Garlsson Real Estate SA и др. срещу Commissione Nazionale per le Società e la Borsa/.

Тежестта на посочената санкция също я дефинира като такава с наказателноправен характер, тъй като предвид стойността на моторните превозни средства в повечето случаи в полза на държавата ще се отнеме имущество или ще се присъди развностойността му, по размер, който надхвърля максималния размер на предвиденото наказание глоба (1 000 лв.) и в този смисъл би се явила по-тежка за дееца, дори от наказанието „глоба“ по смисъла на НК, а в някои случаи, като в процесния, е възможно да доведе и до значително намаляване на имуществото на дееца.

Следователно отнемането на моторното превозно средство, предвидено в разпоредбата на чл. 343б, ал.5 НК има наказателноправен характер, поради което следва да се преценява в светлината на принципа на пропорционалност на престъплението и наказанието, гарантиран в член 49, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, т.е. тежестта на санкцията трябва да съответства на тежестта на съответното престъпление. Съдът на ЕС вече е имал възможност да се произнесе по направените от българските съдилища преюдициални запитвания по С-707/17, С-335/18, С-336/18 , отнасящи се до съответствието на имуществената санкция по чл. 251, ал. 2 НК (отм.), предвиждаща, че предметът на престъплението – недекларираната сума, или неговата равностойност, се отнема в полза на държавата , с принципа за пропорционалност на престъплението и наказанието. В своите акто в е Съдът на ЕС възприема националния ни институт по чл. 53 НК (отнемането на вещи по чл. 53 НК в полза на държавата) като санкция с наказателноправен характер.

Последователен в своята практика е Съдът на ЕС, който в решение от 20 март 2018 г. по преюдициално дело C-537/16, т. 56, е имал възможност да отбележи, че кумулирането на санкции с наказателноправен характер трябва 4 да се извършва по правила, които позволяват да се гарантира, че общата тежест на всички наложени санкции съответства на тежестта на съответното престъпление, като това изискване произтича не само от член 52, параграф 1 от Хартата, но и от принципа на пропорционалност на наказанията, установен в член 49, параграф 3 от Хартата. Тези правила задължават компетентните органи да следят, в случаи на налагане на второ наказание, общата тежест на всички наложени санкции да не надхвърля тежестта на съответното престъпление. В този смисъл и в т. 50 на решение от 5 май 2022 г. по преюдициално дело С-570/20 Съдът на ЕС е приел, че принципа на пропорционалност на престъплението и наказанието се прилага без изключение във всички случаи на кумулативно наложени имуществени санкции и наказания. Така в решението си по преюдициално дело С-570/20 Съдът на ЕС е приел, че „само по себе си обстоятелството, че компетентните органи възнамеряват да наложат санкции от различно естество, не би могло да ги освободи от задължението да се уверят, че тежестта на всички наложени санкции не надхвърля тежестта на съответното престъпление, тъй като в противен случай биха нарушили принципа на пропорционалност.“ Поради уредбата й като мярка за отнемане на имущество, а не като наказание и поради множеството изтъкнати в теорията и практиката съществени разлики между имуществената санкция по чл. 343б, ал. 5 НК и принудителните мерки по чл. 53 НК Конституционния съд на РБългария вече е допуснал до разглеждане искането н а Върховния касационен съд от 12.04.2024 г. за прогласяване на противоконституционността на разпоредбата, но до прогласяването на противоконституционността й разпоредбата на чл.

Разпечатката съдържа 37 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/10dac45c-5c30-4ca6-b918-133feedcb7f8