Решение № 48 от 20.05.2025, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. гр. Лом, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Пл. Йорданов при участието на секретаря Анетка П. Рангелова като разгледа докладваното от Иван Пл. Йорданов Административно наказателно дело № 20251620200129 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбоподателят Р. В. П. от гр. Вълчедръм, ***, обл. Монтана, с ЕГН ********** е недоволен от издаденото от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ - Монтана Наказателно постановление № 46393 от 24.10.2024 г., с което на осн. чл. 417, ал. 1, във вр. с чл. 132, ал. 1, т. 20 от ЗВМД му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 500.00 /петстотин/ лева.

В с. з. жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган се представлява от адв. ****** от АК – Монтана, която моли да се потвърди издаденото наказателно постановление. Подробни аргументи излага в писмена защита.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното:

С НП № 46-393/24.10.2024 г. на Директора на ОДБХ Монтана на Р. П. е наложено административно наказание на осн. чл. 417, ал. 1, във вр. с чл. 132, 1 ал. 1, т. 20 ЗВМД - „глоба” от 500 лв. за това, че като собственик на животновъден обект не изпълнил предписание от контролните органи за привеждане на личното стопанство в съответствие с изискванията на чл. 4а, ал. 1, т. 3 от Наредба № 44/20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти – да отглежда до 3 бр. прасета за угояване, различни от свине-майки и некастрирани нерези, като при проверка в обекта е констатирано отглеждане на прасе, на 19-месечна възраст, попадащо в категорията „свиня- майка“.

Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в предвиденият от закона 14-дневен срок за обжалване.

По същество се явява неоснователна.

Събраните по делото писмени и гласни доказателства налагат следната фактическа обстановка:

Р. П. е собственик на животновъден обект № *** – лично стопанство, с Удостоверение за регистрация № *** г. На 21.08.2024 г. комисия с представители на ОДБХ – Монтана, Областна администрация – Монтана, ОД МВР Монтана, община Вълчедръм и РИОСВ – Монтана извършила проверка в животновъдния обект с адрес – гр. Вълчедръм, у*****. Било установено, че в обекта се отглеждат 2 бр. прасета, маркирани през 2023 г. след изследване за африканска чума. Към момента на проверката животните били на възраст 17 месеца, преминавайки възрастта за угояване и спадащи към категорията майки и нерези. За резултатите от проверката е съставен констативен протокол № 0001833, като със същия е дадено и предписание на П. – прасетата да бъдат заклани за лична консумация в рамките на един месец или да бъдат придвижени към ферма с необходимите условия и регистрация. На 08.10.2024 г. д. Д. – служител на ОДБХ – Монтана и Ц. З. – служител на община Вълчедръм извършили в животновъдния обект проверка за изпълнение на даденото предписание. Констатирали, че едното прасе не е заклано, поради което и на П. бил съставен АУАН за нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 20 от ЗВМД. Актът бил подписан без възражения и въз основа на него АНО издал атакуваното НП № 46-393 на 24.10.2024 г., с което наложил съответното административно наказание.

От правна страна съдът намира, че жалбоподателят е извършил 2 нарушението, за което е санкциониран:

Най-напред, чл. 4 a, ал. 1, т. 3 от Наредба № 44 от 20 април 2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти предвижда, че в личните стопанства на физически лица може да се отглеждат за лични нужди до три броя прасета за угояване, различни от свине майки и некастрирани нерези. В настоящия казус жалбоподателят е отглеждал в обекта си 2 бр. прасета, които обаче са спадали към категорията майки и нерези.

Затова от проверяващата комисия, включваща д. Д. е дадено предписание за привеждане животновъдния обект в съответствие с изискванията на посочения чл. 4a, ал. 1, т. 3 от Наредба № 44/20.04.2006 г. Това предписание обаче не е изпълнено, като при последваща проверка е установено, че едно от прасетата /свиня-майка/ продължава да се отглежда в обекта на П.. По този начин е нарушен чл. 132, ал. 1, т. 20 от ЗВМД, който вменява задължение на собствениците на животновъдни обекти със селскостопански животни да изпълняват предписанията и разпорежданията на ветеринарните лекари, свързани с прилагане на ветеринарномедицински контрол. В тази насока са показанията на разпитаните свидетели, както и събраните по делото писмени доказателства, които не се опровергават по никакъв начин. Всички, изслушани по делото свидетели /актосъставител и двама свидетели - при установяване на нарушението и при съставяне на АУАН/ потвърждават пред съда едни и същи обстоятелства относно извършеното нарушение и неговото установяване, както и относно съставянето и връчването на АУАН на нарушителя, а именно, че при първата проверка на място в животновъдния обект на 21.08.2024 г. са установени две прасета, достигнали 19-месечна възраст, които вече не попадат в категорията прасета за угояване, а са преминали към категорията „свиня-майка“ и „некастрирани нерези“ и съответно не могат да бъдат отглеждани в лични стопанства. На нарушителя е дадено предписание в срок един месец, т. е. до 21.09.2024 г. да насочи животните към регистриран животновъден обект или да ги заколи за собствени нужди. При проверката, извършена на 08.10.2024 г. в обекта е установено женско животно, надлежно описано в констативния протокол, за което нарушителят заявил, че няма да заколи, тъй като нямал място във фризера, а другото бил заколил след първата проверка. При това положение нарушението на ЗВМД – неизпълнение на предписание на ветеринарния лекар, се явява безспорно доказано.

Фактическата обстановка правилно е подведена под съответните правни 3 норми, като точно са посочени нарушената законова разпоредба, а в НП – и санкционната такава. Чл. 417, ал. 1 от ЗВМД предвижда, че „Собственик на селскостопански животни, който не изпълни задължение по чл. 132, ал. 1, т.

1 - 3, 5, 10, 11, 13, 15 - 20, 24 - 28, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 5000 лв.“ В случая П. не е изпълнил задължението си, като не е спазил даденото му предписание и правилно е санкциониран. Не може да намери приложение и чл. 28 от ЗАНН, тъй като неизпълнението на законово обосновани предписания на контролните органи ветеринарни лекари създава предпоставки за възникване огнища на заболеваемост сред животните в обектите, където се отглеждат, съответно възможност за развитие на епидемии и по този начин може да се застрашат живота и здравето на голям кръг от стопанства и хора. АНО правилно е преценил това, а определеното от него административно наказание „глоба“ е наложено в минималния предвиден в закона размер и за съда не съществува възможност да го намалява повече. Затова и издаденото наказателно постановление следва да се потвърди.

С оглед на горното и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 46-393 от

24.10.2024 г. на Директора на ОДБХ – Монтана, с което на Р. В. П. от гр.

Вълчедръм, ***, обл. Монтана, с ЕГН ********** на осн. чл. 417, ал. 1, във вр. с чл. 132, ал. 1, т. 20 от ЗВМД му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 500.00 /петстотин/ лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението може да се обжалва пред Административен съд гр. Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за неговото изготвяне.

След влизане в сила на Решението, препис от него да бъде изпратен на Директора на ОДБХ – Монтана за сведение и изпълнение.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 4