Решение № 134 от 13.03.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Велико Търново, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодорина Д. при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Теодорина Д. Гражданско дело № 20254100100502 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно чл. 432, ал. 1 от КЗ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди на основани на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и акцесорната претенция по чл. 409 от КЗ – за присъждане на законна лихва върху претендираното обезщетения.

ИЩЦАТА Г. Б. Д. твърди, че на 09.11.2021 година около 13:50 часа на път II-53, при км. 40+900 на територията на община Елена е настъпило ПТП между л. а. „Шкода Йети с рег. № ..., управляван от И.Т. и л.а. „Пежо 307 с рег. № ВТ 6902 КТ управляван от Й. Д., при което е загинал С.Г. Д., неин син. Д. е пътувал на предна дясна седалка на л.а. Пежо 307, рег. № ... с поставен предпазен колан, а вина за настъпилото ПТП имал водачът на л.а. Шкода Йети с рег. № .... Последният е имал валидно сключена към датата на произшествието застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите при ответника. Пострадалия С. Д. останал на мястото на произшествието докато бъде обработено от полицията, след което се прибрал в дома си. едва вечерта към 18:00 часа се почувствал зле, а около 19:30 часа направил епилептичен гърч и бил намерен паднал на пода в стаята на баба си С.М.. Подаден бил сигнал на тел. 112, екип на спешна помощ откарал Д. в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ където въпреки оказаната специализирана медицинска помощ починал на 14.11.2021г. в 11:00 часа. Сочи се, че с влязла в сила присъда по НОХД № 501/2024г. по описа на ВТОС И.Д.Т. бил признат за виновен в това, че на 09.11.2021година на път II-53, при км. 40+900 на територията на 1 община Елена като водач при управлението на МПС – л.а. ШКОДА ЙЕТИ с рег. № ... нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2 изр. 1 , чл. 23, ал. 1 и чл.

20, ал. изр. 2 ЗДВ в резултат на което допуснал ПТП, при което по непредпазливост причинил смъртта на пътуващия на предна дясна седалка на л.а. Пежо307 с рег. № ...

С. Д., починал на 14.11.2021г. и на основание чл. 343, ал.1 б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК и при условията на чл. 373, ал. 2 и чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода 1 година и 4 месеца, изпълнението на което е отложено на основани е чл. 66, ал.1 НК. Ищцата твърди, че в резултат на това събитие и настъпилата внезапна смърт на сина е претърпяла неимуществени вреди – причинени били болки и страдания, непрежалима мъка, загубила е надежда за бъдещ живот, страдала от липсата на рожбата

, подкрепата, упованието и вниманието, което оказвал приживе. Излагат се твърдения за изключителна близост и привързаност между майка и син, изградени трайни отношения на любов и привързаност. След смъртта на сина си ищцата ограничила социалните си контакти, изолирала се от другите хора и общуването си с тях. Твърди се, че на 06.01.2023г. е отправено искане до ответника като застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ за изплащане на обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди и било образувана щета № 43072952100277 на 09.01.2023г. С писмо изх. № 0-91-538 от 13.01.2023г. ответникът изискал допълнителни документи, а с писмо изх. № 0-92-4783/07.04.2024 г. била уведомена, че нямало основание за изплащане на обезщетение и ще се произнесат след представяне на влязъл в сила акт за вина против застрахования при дружеството водач. Предвид тези обстоятелства ищцата отправя искане да ги призовем с ответника и след като докаже основателността на претенцията си да бъде осъден ответника да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди поради настъпилата смърт на сина като пострадал при ПТП от 09.11.2021г. с посочения виновен водач, в размер на 160 000лвева, ведно със законната лихва, считано от 09.01.2023 година до окончателното плащане.

ОТВЕТИНКЪТ „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407 е подал в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор на исковата молба, чрез който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва всички фактически твърдения, изложени в исковата молба, освен обстоятелството, че е налице валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за м.а. „ШКОДА ЙЕТИ, рег. № .... Оспорва да е осъществен фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Оспорва да е налице описаното ПТП, което да се намира в причинно следствена връзка със смъртта на С. Д.. Не бил доказан механизма на причиняване на травматичните увреждания на здравето на Д.и причините за настъпилата смърт. Оспорват твърденията относно дълбоката емоционална връзка между поминалия и неговата майка, оспорва твърдените в исковата молба неимуществени вреди, техния характер и степента ми.

2

Оспорва размерът на претендираното обезщетение. В случай, че бъде доказано основанието на предявената претенция, ответникът прави възражение, че пострадалото лице е допринесло за своето увреждане – пътувал е без предпазен колан и това допринесло за по-тежки увреждания. Освен това отказвайки да посети болнично заведение Д. сам бил поставил живота си в опасност, поради което по-късно бил диагностициран с субдураления хематом. Предвид това моли съда да постанови решение, с което искът да бъдат изцяло отхвърлен, алтернативно, ако съдът приеме, че искът е доказан по своето основание, то да присъди обезщетение съобразно критериите на чл. 52 ЗЗД, като претендирания размер е необосновано завишен, като бъде отхвърлени иска за присъждане на законна лихва.

В съдебно заседание ищцата се представлява от адв. М. М., която от името на доверителя си поддържа предявения иск. Оспорва отговора и направените възражения.

В съдебно заседание ответникът се представлява от юрисконсулт Р. К., който оспорва исковата молба и поддържа становището, изразено в отговора на исковата молба.

СЪДЪТ, след като взе предвид становищата на страните по делото, събраните писмени и гласни доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

С влязла в сила присъда по НОХД № 501/2024 год. по описа на ВТОС, която на основание чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и вината на дееца, И.Д.Т. е признат за виновен в това че на 09.11.2021 г. на път II-53, км. 40+900, на територията на Община Елена, като водач, при управление на моторно превозна средство - лек автомобил, марка „Шкода“, модел „Йети“ с peг. № ..., нарушил правилата за движение по Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, както следва: чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП; чл.23, ал. 1 от ЗДв.П и чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДв.П, в резултат на което допуснал ПТП, при което, по непредпазливост, причинил смъртта на пътуващия на предната дясна седалка на л.а. марка „Пежо“, модел „307“, с peг. № ... С.Г. Д., ЕГН 871201460 - починал на 14.11.2021г., поради което и на основание чл. 343 ал.1, б.„в“, пр. 1 вр. чл. 342 ал.1 от НК, вр. с чл. 2, ал. 2 от НК (редакция, ДВ.бр. 60/2012г.), вр. чл. 20, ал. 2 изр. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДв.П и чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, вр. чл. 36 от НК, вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК и чл. 58а, ал.4, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца. На основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за срок от три години.

Не се спори между страните, че към тази дата за лекия автомобил ШКОДА ЙЕТИ с рег. № ВТ4707КС е съществувала застраховка Гражданска отговорност, обективирана в застрахователна полица № BG/06/121001682997, валидна от 16.06.2021 3 г. до 16.06.2022 г., със застраховател ответника.

Посоченото ПТП е настъпило по вина на И.Д.Т. между управлявания от него лек автомобил и л.а. „Пежо 307“ с рег. № ВТ 6902 КТ, управляван от Й. Д., при което е загинал С.Г. Д., пътник на предна дясна седалка. Видно от препис-извлечение от акт за смърт № 1420 от 16.11.2021 г. С.Г. Д. е починал на 14.11.2021 година – пед дни след настъпилото ПТП.

Ищцата е майка на С.Г. Д., което се доказва от представеното удостоверение за наследници №339/ 23.11.2021 г.

От писмените доказателства и изслушаната по делото съдебномедицинска експертиза се установява, че в резултат на настъпилото ПТП на 09.11.2021г. пострадалият С.Г. Д. е получил тежка закрита черепно-мозъчна травма кръвонасядане под меките черепни покривки, постравматичен субдурален кръвоизлив, краниотомия, кома. Получената травма е от удар на главата във вътрешните части на купето на лек автомобил, като пътник на предна дясна седалка. Пострадалият е изпаднал в коматозно състояние, при което прогнозата по отношение на изхода е лоша.

Травмата е тежка и въпреки оказаната високоспециализирана помощ е настъпила смърт. Причината за настъпилата смърт е остра сърдечно съдова и дихателна слабост в резултат от тежък мозъчен оток от остър обемен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка.

Вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза, дава заключение, че получените травми са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата по-късно смърт. Поставеният колан не би могъл да предотврати удара на главата, която първоначално се ударила в подглавника на предна дясна седалка и след това в страничната вътрешна част на предна дясна врата или страничната дясна средна колонка на купето. Съгласно заключението навременното диагностициране и ранно приемане на лечение на вътречерепните кръвоизливи е от голямо значение и понякога е животоспасяващо. Първите признаци са главоболие, световъртеж, гадене с повръщане и постепенно помрачаване на съзнанието с изпадане в кома и смърт. На въпроса имал ли е пострадалия съпътстващи заболявания, вещото лице отговаря, че е страдал от тромбоцитопения /намален брой на тромбоцитите/ и хепатит С.

В съдебно заседание вещото лице поддържа даденото писмено заключение, като допълва, че субдуралните хематоми са непредвидими. Те са с голям светъл период и ако в началото има някаква симптоматика, тя изчезва. Запознат е с данните от делото, че пострадалият на място е повърнал и посочва, че това е един от симптомите. При субдуралния хематом е възможно 24 часа да няма симптоми и изведнъж след като се налее кръвта, да настъпи смърт. Посочва, че медицинският екип на място найвероятно не е преценил, че има риск. Може в началото да му е прилошало от черепномозъчната травма, но кръвта е била все още малко. След това се е почувствал добре.

4

Вещото лице открива данни, че пострадалият е отказал медицинска помощ. Посочва, че навсякъде в прегледаната медицинска документация се споменава, че е бил блед.

Следобед рязко се влошил. Посочва, че би трябвало да има фиш, в който е отразено дали е отказал съдействие. Характеристиката на тези хематоми е, че имат един светъл период, в който човек се чувства добре. Вещото лице разяснява в съдебно заседание, че при епидуралния хематом, когато има счупване на череп, бързо се налива кръвта, човек се влошава в първите минути или след 1-2 часа, докато при субдуралния хематом, светлият период е в рамките на денонощието. При извършване на ЯМР или скенер, субдуралният хематом е щял да се установи, но при приема в болницата вече хематомът е бил много голям.

Съдът възприема заключението на съдебномедицинската експертиза в неговата цялост като пълно, ясно, обосновано и неоспорено от страните.

В хода на производството са събрани гласни доказателства – разпитани са свидетелите К. Г.а и Г. Й. Д. – баща на С. Д.. От показанията на св. К. Г.а, че познава ищцата от години, още преди да се роди сина й С.. Поддържат връзка непрекъснато.

За инцидента научила първо от бабата на починалия, тъй като тогава ищцата работела в Испания. Свидетелката лично взела ищцата от летището и я съпроводила до болницата, като цялото време докато пътували ищцата била съкрушена. Имали надежда, че С. ще оцелее, тъй като все още не знаели, че е в клинична смърт. Това обстоятелство узнали, когато отишли в болницата. Ищцата се сринала и припаднала два пъти. Били са й инжекция. Ищцата не искала да се прибере и останала в болницата. На следващия ден позволили на ищцата да влезе да се сбогува с детето си и я уведомили, че мозъкът не функционирал. При тази вест отново се сринала, не можела да стои на краката си, вглъбила се в себе си и не говорела. Свидетелката Г.а сочи, че ищцата и до сега не можела да преживее загубата. Свидетелката била тази, която поела организацията по погребението, тъй като ищцата не била в състояние съкрушена от мъка. Г.а разказва, че преди смъртта на С. ищцата била хубава и весела жена, а сега трудно се контактувало с нея и вече не се чували често, а когато се чуят ищцата плачела, било й все още тежко. Установява се още от показанията на св. Г.а, че пострадалият е живял при майка си в Испания и след това в Чехия при баща си, за да работят заедно. По време на престоя си в Чехия е имал постоянен контакт с ищцата, за което знае от разговорите си с нея. Пострадалият е бил в България за да изкара шофьорски курсове. Контактувал е с родителите си, които имали добри отношения въпреки развода. Имал постоянни контакти с майка си и двамата били в перфектни отношения. Свидетелката не може да каже дали ищцата е посещавала психолог, но състоянието й не било добро.