Решение № 9344 от 19.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9344 гр. София, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседА.е на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20251110121605 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основА.е чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът Е. Б. Г. твърди, че на 17.08.2023 г. е сключил с ответница А. Г. А. договор за заем, по силата на който ищецът предоставил в заем на ответницата сумата от 6000 лв.

(3067,75 евро), която тя се задължила да върне в срок до 17.09.2023 г. Заемът не бил върнат и до момента. Ищецът сочи, че в договора е уговорена неустойка за забава в размер на 1% от заетата сума за всеки просрочен ден забава, но за срок не по-дълъг от 90 дни. За периода от 18.09.2023 г. до 16.12.2023 г. се натрупала неустойка в размер на 5400 лв. (2760,98 евро). За събиране на посочените вземА.я ищецът подал на 03.09.2024 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като заповед била издадена на 17.09.2024 г. по ч.гр.д.

№ 53630/2024 г. Препис от заповедта бил връчен на ответницата по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на ищеца били дадени указА.я за предявяване на установителен иск. Ето защо ищецът моли съда да признае за установено, че ответницата му дължи сумата от 6000 лв.

(3067,75 евро), главница по договор за заем от 17.08.2023, ведно със законна лихва за период от 03.09.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата от 5400 лв. (2760,98 евро), неустойка по чл. 3.5 от договора за период от 18.09.2023 г. до 16.12.2023 г. Претендира разноски.

Ответницата А. Г. А., чрез особения представител по чл. 47 ГПК адв. Д. Н., оспорва исковете като неоснователни. Сочи, че в договора не било посочено място на плащане.

Сочи, че размерът на вземането за неустойка е неправилно изчислен. Твърди, че е възможно сумата да е била върната на ищеца. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като прецени събрА.те по делото доказателства във връзка с наведените от стрА.те доводи по чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основА.е чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД Договорът за заем е реален и неформален. Той се счита сключен, когато въз основа на постигнато съгласие между стрА.те по него едната страна даде, а другата получи в заем парична сума или други заместими вещи.

С представения по делото писмен договор от 17.08.2023 г. ищецът се е съгласил да 1 предостави на ответницата сумата от 6000 лв., която тя се е съгласила да върне до 17.09.2023 г., като в договора е отразено, че сумата е предадена в деня на подписването на договора, който служи за разписка. Така отразеното в документа покрива изцяло дефиницията на валиден договор за заем между физически лица, като към датата на заявлението по чл. 410 ГПК падежът от 17.09.2023 г. е настъпил.

С оглед гореизложеното следва да се приеме, че искът е основателен и следва да се уважи в пълен размер от 6000 лв. (3067,75 евро), ведно със законна лихва върху тази главница за период от 03.09.2024 г. до изплащане на вземането.

По иска с правно основА.е чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД За уважаването на предявения иск е необходимо установяването при условията на пълно и главно доказване от страна на ищцата на следните предпоставки: 1. валидно поето договорно задължение от страна на ответника; 2. пълно неизпълнение на това задължение, или наличие на неточно или забавено изпълнение; 3. наличие на уговорка между стрА.те, че за съответното неизпълнение или неточно, или забавено изпълнение, ще се дължи неустойка в определен размер; 4. размер на натрупаното неустоечно вземане.

В процесния договор в т.3.5 е уговорена неустойка за забава в размер на 1% за всеки ден забава върху главницата, но за не повече от 90 дни. Доколкото падежът на задължението е 17.09.2023 г., то от следващия ден 18.09.2023 г. ответницата е в забава. При липсата на доказателства за погасяване на главното задължение, то всеки ден от забавата трупа по 1% от главницата като неустойка. За 90 дни – максималният размер по договора – неустойката е 90х0,01х6000=5400 лв., респ. 3067,75 евро.

Акцесорният иск също подлежи на уважаване в пълния предявен размер.

По разноските:

С оглед изхода на делото право на разноски има ищецът.

В заповедното дело съдът е присъдил разноски от 938 лв., респ. 479,59 евро. В исковото дело ищецът е сторил разноски от 228 лв., 500 лв. депозит за особен представител, 710 лв. за адвокатски хонорар, общо 1438 лв., респ. 735,24 евро, които следва да му се възстановят.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Е. Б. Г., ЕГН **********, против А. Г. А., ЕГН **********, искове с правно основА.е чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че ответницата дължи на ищеца сумата от 6000 лв. (3067,75 евро), главница по договор за заем от 17.08.2023, ведно със законна лихва за период от 03.09.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата от 5400 лв. (2760,98 евро), неустойка по чл. 3.5 от договора за период от 18.09.2023 г. до 16.12.2023 г., които вземА.я са предмет на заповед № 29158 от 17.09.2024 г. по ч.гр.д. № 53630/2024 г., СРС, 161-ви с-в.

ОСЪЖДА А. Г. А., ЕГН **********, да заплати на Е. Б. Г., ЕГН **********, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 735,24 евро разноски, сторени в производството по делото, както и сумата от 479,59 евро разноски, сторени в производството по ч.гр.д. № 53630/2024 г., СРС, 161-ви с-в.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис на стрА.те пред Софийския градски съд.

2

Препис от решението да се връчи на стрА.те, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3