Решение № 307 от 09.03.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 307 гр. Плевен, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла Илм. Замфирова при участието на секретаря Цецка С. Шутева като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело № 20254430102259 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: *** със седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, рн Триадица, бул. “България” № 81 В, представлявано от управителите П.В. и Х.М., чрез юрк. Б. Т. - пълномощник на управителите, тел. ***, имейл адрес: ***, против В. М. М., ЕГН ********** с адрес: ***, с цена на иска:

-

213.04 лева (общ размер), от които:

-

200 лева - главница по Договор за паричен заем;

13.04 лева - договорна лихва върху главница по Договор за паричен заем;

- лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна, като се оспорва искът, като погасен по давност.

Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно от 1 правна и фактическа страна следното:

Правната квалификация на предявения иск е чл. 415 от ГПк.

Не е доказано безспорно обстоятелството, че е налице сключване на договор по електронен път на 11.10.2019 г. със СТИК КРЕДИТ АД , както и алтернативно посоченото основание, че ответникът е получил паричната сума при условията на реален договор за паричен заем, тъй като няма доказателство за получаване на сумата.

Искът е погасен по давност. Липсва активната процесуална легитимация на ищеца, тъй като същият не е доказал, че има качеството на кредитор на ответника.

Договорът е недействителен – нищожен поради липса на съгласие.

Видно от представения по делото екземпляр договорът не е подписан.

Ищецът не е доказал, че е сключен договор за кредит с ответника, който е подписан или с електронен подпис, или саморъчно, тъй като представените с исковата молба преписи от договора за кредит не съдържат подпис на страните. В молбата се твърди, че договорът за кредит е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, поради което не е налице саморъчен или електронно подписан от кредитополучателя договор за заем.

Според чл.10, ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.

Не може да се приеме, че е налице подписване на електронен документи, тъй като според разпоредбата на чл.184, ал.1 от ГПК, електронният документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната, а такъв липсва, поради което следва да бъде изключен от доказателствата по делото. Не е установено, че претендираните вземания, произтичат от действителен договор за кредит. Доколкото ЗПК (чл.5, ал.9) урежда предоставяне на потребителски кредит от разстояние, а Законът за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) има за цел да осигури 2 защитата на потребителите при предоставяне на УСЛУГИ от разстояние, то следва да се приеме, че ЗПК е приложим в случая. Ако Договорът не е подписан от потребителя, той е недействителен - аргумент от чл.22 от ЗПК.

Видно е от представения от дружеството Договор, че той не съдържа саморъчен подпис нито квалифициран електронен подпис. Договорът е недействителен поради липса на съгласие.

По делото не е доказано надлежното уведомяване на длъжника за цесията, както и обстоятелство, че процесният договор е изобщо част от договора за продажба и прехвърляне на вземане от 22.03.2024 г.

Няма и доказателства за получаване сумата от ответника, поради което не е налице и възникване на задължение за връщане на сумата по реален договор за заем.

По гореизложените съображения, съдът намира, че искът е неоснователен и недоказан по основание и размер, поради което следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото, разноските в производството се възлагат на ищеца.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 415 от ГПк, по реда на чл. 422 от ГПК, от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: *** със седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. “България” № 81 В, представлявано от управителите П.В. и Х.М., чрез юрк. Б. Т. пълномощник на управителите, тел. ***, имейл адрес: ***, против В.

М. М., ЕГН ********** с адрес: ***, с цена на иска:

-

213.04 лева (общ размер), от които:

-

200 лева - главница по Договор за паричен заем;

-

13.04 лева - договорна лихва върху главница по Договор за 3 паричен заем;

- лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Плевен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4